Протокол № 2181 от 20.11.2024, Районен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 2181 гр. Пазарджик, 19.11.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Стоянка Миладинова

Сложи за разглеждане докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело № 20245220101759 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Ищецът Т. Л. И. не се явява, редовно призован и не се представлява.

Съдът докладва постъпилото писмено становище от адв. М. М. от АК – Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищеца Т. И., с вх. № 24722/08.10.2024 г., с което заявява, че в случай, че е служебно ангажиран или възпрепятстван да се яви в съдебното заседание, насрочено за 19.11.2024 г. моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа изцяло депозираната исковата молба и приложените с нея доказателства. Моли съдът да приеме Списък с разноските по чл.80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Оспорва представения отговор. Моли да се даде ход на делото по същество. Искането към съда е да постанови решение, с което да уважи предявените от ищеца искови претенции, като основателни и доказани и да отхвърли насрещните такива Претендира направените в настоящото производство разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за юрисконсулт. Наред с изложените в исковата молба основания, в писменото си становище е изразил и допълнителни подробни аргументи в подкрепа на исковите твърдения. Към писменото становище са приложен Списък с разноските по чл.80 от ГПК. Не е приложен Договор за правна защита и съдействие.

Не се явява представител за ответното дружество „НЕТКРЕДИТ“ ООД, редовно призовано.

Съдът докладва постъпилата молба от ответното дружество, чрез пълномощник мл. юрк. Давидия Давидова, с вх. № 25036/10.10.2024 г., с която сочи, че поради служебна ангажираност „Неткредит“ ООД няма да има възможност да осигури процесуален представител, който да вземе участие в насроченото за 19.11.2024 г. открито съдебно заседание по настоящото дело, като дружеството моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие. В 1 случай, че насрещната страна се яви или бъде надлежно представлявана в нас‐ роченото открито съдебно заседание и представи нови доказателства по делото или направи нови доказателствени искания, на основание чл. 144 ГПК, „Неткредит“ ООД моли да бъде определен допълнителен срок за запознаване и изразяване на становище, преди постановяването на съдебното решение.

Поддържа отговора на исковата молба и предявения насрещен иск в производството. При положение, че бъде сложен край на съдебното дирене и се даде ход по същество, „Неткредит“ ООД моли за отхвърляне на предявения иск и присъждане на направените разноски в полза на дружеството, съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК. Към молбата е приложен списък по чл. 80 ГПК.

Съдът счита, че не е налице процесуална пречка по хода на делото, тъй като страните са редовно призовани. Затова и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ

ДОКЛАДВАНЕ НА ДЕЛОТО:

Предявен е главен иск - за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит от 14.02.2024 г. и при условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.6 от същия договор. Предявени са и насрещни осъдителни искове.

В подадената искова молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 от 14.02.2024г. сключен със „Неткредит” ООД. Съгласно чл.3 от Договора за кредит Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит в размер на 800.00 лева, а Кредитополучателят - ищецът се задължава да върне сумата от 2088 лева, съгласно условията на договора.

Твърди се, че съгласно Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 ГПР по кредита е в размер на 48.29 %, а ГЛП в размер също на 40,06% , при срок на кредита от 12 вноски.

Твърди се, че в чл.6 от договора е предвидено, че ако ищецът не предостави достави гаранция по чл.4 ал. 3 от Договорът, то той дължи неустойка в размер на 1104 лева.

Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1104 лева, видно от чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202402141103280070.

Счита се, че Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 е нищожен на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

При условията на евентуалност, се счита, че клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 предвиждаща заплащането 2 на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП.

Твърди се, че сключеният Договор за потребителски кредит № 202402141103280070 е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в Договор за кредит е посочен годишен лихвен процент, но липсват обаче каквито и да е било условия за прилагането му. Липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Нарушението е още по съществено доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и неустойката, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за кредит

Твърди се, че процесният договор не отговаря на изискваният на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Твърди се, че годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула.

Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за кредит е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В настоящият случай не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на неустойка. Не става ясно дали същите са отразени в ГПР. Не става ясно, изобщо какво все включва 3 в ГПР. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсва. Следва да се има предвид, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо. Тези съставни елементи обаче, както бе посочено и по- горе, остават неизвестни, при което се създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. От изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.

Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Именно и поради това, Договор за кредит поради неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК.

Твърди се, че наред с това Договора за кредит е нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а от там и на действителния размер на ГПР, чл.11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК, тъй като сумата която се претендира за неустойка в размер на 1104 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен ГПР, но чрез включването на възнаграждението за неустойка към ГПР и ГЛП. то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят е въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита.

С предвиждането за заплащане на сумата за неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Безсъмнено събирането на такива разходи е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в годишния процент на разходите. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба заплащането на сумата за неустойка следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по 4 кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя.

Налице е заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Сочи се, че поради невключване на уговорките за заплащане на разходи за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.