Решение № 871 от 19.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 871 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20221110121306 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА /уточнена с молба с вх. № ****/21.07.2022 г./ срещу Я. Р. М. и М. Р. М., с която са предявени искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разделно – по 1/2 за всеки ответник, следните суми за топлоснабден имот, находящ се в АДРЕС, с абон. № ****, а именно: 1 056.45 лв. – стойност на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане; 223.60 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г.; 24.15 лв. – стойност на извършена услуга дялово разпределение през периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане; 5.53 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на наследници при равни квоти на починалия собственик на процесния имот – Р. Н. М., като към отношението са приложими Общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че е доставил за процесния период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от ФИРМА по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Я. Р. М. и М. Р. М. са подали отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове. Сочат, че размерът на главницата за доставена топлинна енергия се установява от изравнителните сметки, а не от фактурите, в 1 които не са съобразени данните от „Техем“. Оспорват претенцията за дялово разпределение като недоказана. Оспорват фактурите да са им изпращани или да са публикувани на страницата на ищеца. Оспорват размера на мораторната лихва с оглед реалния размер на главния дълг. Релевират възражение за изтекла погасителна давност за задълженията до 20.04.2019 г. Сочат, че за непогасения по давност период от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. стойността на доставената топлинна енергия възлиза на 477.06 лв., т.е. не съответства на фактурираните суми, като изтъкват, че им се дължи връщане на сумата от 118.78 лв.

Вземайки предвид сумата за връщане, признават дължимостта на сума в размер на 358.28 лв. за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г. Претендират разноски по делото.

С молба-становище, депозирана в първото открито заседание, ответниците признават, че дължат сумата от 429.20 лв. за топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. съгласно индивидуалната справка за отопление и топла вода, съставена от ФИРМА, цялата сума за дялово разпределение в размер на 24.15 лв. и законна лихва върху тях в общ размер на 25.95 лв. за периода от 20.04.2022 г. до окончателното плащане. Твърдят, че са платили по банков път признатите задължения на 10.11.2022 г. и на 16.11.2022 г.

Третото лице – помагач на страната на ищеца ФИРМА изразява становище, че дяловото разпределение на топлинна енергия в имота през исковия период е извършвано съобразно нормативните изисквания, поради което исковете са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове за цената на доставена топлинна енергия и на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия и за мораторните лихви върху тях. С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните обстоятелства: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; изискуемост на вземането; настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.

В случая с Определение № 27602/19.10.2022 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на договорно правоотношение през исковия период между ищеца в качеството на продавач и ответниците в качеството на купувачи – съсобственици при равни квоти на процесния имот, за доставка на топлинна енергия в имот с абон. № ****.

Съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ то се регулира от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ФИРМА на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. Със същото определение са обявени за безспорни и 2 ненуждаещи се от доказване също така реалната доставка на топлинна енергия в имота през исковия период и правилното й отчитане и остойностяване от ФИРМА. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е доказан по основание.

Относно размера на това вземане съдът кредитира изцяло неоспорените от страните индивидуални справки за отопление и топла вода, съставени от третото лице – помагач.

Основателно е възражението на ответниците, че действителната консумация на топлинна енергия в имота им и нейната стойност се установяват именно от тях, а не от фактурите, но са неоснователни развитите в отговора и в представената в първото открито заседание молба-становище съображения относно размера на задължението. От изравнителните сметки се изяснява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. стойността на реално доставената топлинна енергия е 475.48 лв. без ДДС, т.е. 570.58 лв. с ДДС, а за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. е 378.08 лв. без ДДС, т.е. 453.70 лв. Следователно общият размер на задължението за целия исков период възлиза на сумата от 1 024.28 лв.

По възражението на ответниците за погасяване по давност на част от вземането съдът намира следното:

По силата на чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение.

Според чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.

С ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС е прието, че вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при изчисляване на крайния момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да 3 се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност в случая е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.

В конкретния случай с оглед датата на подаване на исковата молба – 20.04.2022 г., погасени по давност са вземанията за стойността на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 10.02.2019 г., а това са вземанията за периода от м. 05.2018 г. до м. 11.2018 г. включително, тъй като срокът за заплащане на месечното задължение за м.

12.2018 г. е бил до 14.02.2019 г. и то е станало изискуемо на 15.02.2019 г., поради което давността за него е прекъсната с подаването на исковата молба.

Размера на вземането на ищеца за цената на топлинната енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност /от м. 12.2018 г. до м. 04.2020 г./, съдът определи по реда на чл. 162 ГПК /съобразявайки изравнителния резултат за целия отоплителен сезон, в който е включен периодът, обхванат от давността, респ. броя месеци, за които не е изтекла погасителната давност/ и приема, че възлиза на сумата от 739 лв.

Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва върху цената на топлинната енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в плащането му.

В случая е установено наличието на главен дълг за стойността на доставената в имота на ответниците топлинна енергия.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32, ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.

4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45дневен срок, като за изпадането на длъжниците в забава не е необходимо нито изпращането на покана, нито публикуването на фактурите/изравнителните сметки на сайта на ищеца, защото при наличие на уговорен срок за плащане е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. В случая ответниците са изпаднали в забава в плащането на главното задължение предвид липсата на твърдения и доказателства за извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. за главницата за периода от м. 12.2018 г. до м. 04.2019 г. и 15.09.2020 г. – за главницата за периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г. и 31.07.2020 г.

Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 07.04.2022 г.

4 върху непогасената по давност главница в размер на 739 лв. съдът определи по реда на чл.

162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 146 лв.

Относно главницата за стойността на услугата дялово разпределение на топлинна енергия съдът намира следното:

Извършеното в първото открито заседание признание от ответниците на задължението за цената на тази услуга се подкрепя от доказателствата. Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. В случая не се спори между страните, че такъв търговец е избран – ФИРМА, както и че са извършвани редовни отчети, а разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната уредба. Ето защо за ответниците е възникнало задължение за заплащане на стойността на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от приложимите Общи условия. Ответниците изрично признават размера на това задължение, от което следва, че за ищеца е възникнало вземане в претендирания размер за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2020 г., като всеки ответник му дължи сумата от по 12.07 лв., ведно със законната лихва от 20.04.2022 г. до окончателното плащане.