Решение № 290 от 18.10.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Плевен, 15.**.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря Евгения М. Русева като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20214400500501 по описа за 2021 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд /без номер/ ,І-ви гр.с. от **.05.2021г., постановено по гр.д.№1671/2020г.по описа на същия съд „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,район „Студентски“бул.***,представлявано от М.М.Г.,П.В.Д. и С.Н.А. е осъдена да заплати на К. Р. М. от с.***, ЕГН ********** сумата от 20 000лв.,частичен иск от 60 000лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Т.И.Ф.,ведно със законна лихва,считано от 04.03.2019г.до окончателното изплащане на сумата.Със същото решение на ПРС„Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,район „Студентски“***, представлявано от М.М.-Г.,П.В.Д. и С.Н.А. е осъдена да заплати на адвокат П.К. от САК сумата 1 356лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА.С решението на ПРС „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,район „Студентски“ ***, представлявано от М.М.-Г.,П.В.Д. и С.Н.А. е осъдена да 1 заплати по сметка Плевенски Районен съд държавна такса в размер на 800лв.

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от „Застрахователна компания ЛЕВ ИНС“АД,гр.София,представлявана заедно от изп.директори М.М.-Г. и П.Д. чрез пълномощника на дружеството адвокат Н. М. от ПАК,с която същото се обжалва като незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие материалния закон и с относимата по предмета на спора тълкувателна практика.Изложени са доводи,че присъдената с решението парична сума е недължима с оглед установените по делото факти ,съпоставени с разясненията в ТР№1/2016г.по тълк.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС относно разширения с това ТР кръг от лица ,имащи право на обезщетение.Посочено е,че определеното в полза на ищеца обезщетение е недължимо и като присъдено над лимита,определен нормативно за претенциите за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди ,заявени от лица от разширения родствен кръг на пострадал от ПТП.Позовавайки се на ТР№1/2016г.по тълк.д.№1/2016г.на ОСНГТК на ВКС въззивникът излага доводи,че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди,че по делото не е доказана трайна и дълбока емоционална връзка между ищеца и починалия му дядо , надхвърляща обичайната такава между родственици и сходна с отношенията родители-деца.В тази насока са изложени подробни съображения.Второто основно възражение за неправилност на обжалваното решение е,че то противоречи на действащ материален закон,а именно разпоредбата на §96от ПЗР на ЗИД но КЗ в сила от 07.12.2018г.,съгласно която е определен лимит , горна граница за размера на обезщетенията по претенции на лицата по чл.493а ал.2 КЗ,който е до 5000лв.В заключение въззивното дружество моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС като неправилно, незаконосъобразно и необосновано и вместо него да постанови друго,с което исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.Претендират се и направените разноски за двете съдебни инстанции.В съд.заседание на 15.09.

2021г. пълномощникът на въззивното дружество адвокат Н. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи. Претендират се направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззиваемият К.Р. М. чрез своя пълномощник адвокат П.К. от САК е депозирал писмен отговор в срока по чл. 263 ал.1 ГПК, в който взема 2 становище,че въззивната жалба е неоснователна .Изложени са доводи за неоснователност на възраженията на ответника срещу наличието на активна материално правна легитимация на ищеца.Посочено е,че кръгът на лицата,имащи право на обезщетение за причинени неимуществени вреди е посочен в ППВС №4/61г.;ППВС №5/69г.,като с ТР№1/2016г.на ОСГТК на ВКС кръгът на лицата,имащи право да получат обезщетение за смъртта на близък е разширен.Твърди се,че ищецът е от кръга на лицата ,които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо му Т.Ф.,че връзката помежду им се характеризира с взаимна обич, морална подкрепа ,духовна и емоционална близост ,като между ищеца и починалия е създадена трайна и емоционална връзка по смисъла на ТР.В тази насока са изложени подробни съображения.Изложени са доводи за неоснователност на направеното от въззивника възражение за заплащане на суми в размер над 5 000лв.,че разпоредбата на §96 ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ противоречи на правото на ЕС,тъй като е предвидена по-малка сума от посочените такива обезщетения по застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно Директива 2009/**3/ЕО.В отговора въззиваемият се позовава и на решение на СЕС от 24.**.2013г.по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване ,което съгласно чл.633 ГПК е задължително за всички съдилища в Република България.Посочено е,че страданията на ищеца вследствие на безвъзвратната загуба на неговия дядо следва да бъдат компенсирани в претендирания от ищеца размер.В заключение моли съда да остави без уважение въззивната жалба .Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1т.2

ЗА.В съдебното заседание на

15.09.2021г.въззиваемият К.М. и неговият пълномощник не се явиха,като от адвокат П.К. от САК е депозирана молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие.Със същата са изложени доводи по съществото на спора.

Третото лице –помагач Г.П. Р. не е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК и не е взело становище по жалбата.

Окръжният съд като прецени оплакванията изложени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК ,от надлежна 3 страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е частично основателна .

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с правно основание чл.432 КЗ от К.Р. М. срещу ЗК“ЛЕВ ИНС АД гр.София за сумата 20 000 лв.,частичен иск от 60 000лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т.И.Ф.,дядо на ищеца,ведно със законна лихва върху сумата,считано от 04.03.2019г.Сумата се претендира като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди ,в резултат на ПТП станало на 25.02.2019г.в гр.Плевен по вина на Г.П. Р.,която при управление на л.а.нарушила правилата за движение ,блъснала пешеходеца Т.Ф. и вследствие на ПТП последният починал,а виновният водач е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника.

За да уважи изцяло така предявения частичен иск ПРС е приел,че при процесното ПТП е налице противоправно и виновно поведение от страна на третото лице помагач Г.Р.,че последната не е съобразила скоростта на движение на управлявания автомобил с конкретните условия на видимост , което й е попречило да спре своевременно преди да удари пешеходеца на пътното платно,с което е нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП.Съдът е счел ,че следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя ЗК“ЛЕВ НС“АД гр.София по предявения пряк иск ,с оглед противоправното и виновно поведение на водача на лекия автомобил,застрахован при ответника.ПРС е приел,че от страна на пострадалия пешеходец е налице съпричиняване на вредите ,че е налице виновно и противоправно поведение и на самия пострадал, което се намира в причинна връзка с настъпилите вреди .

Първоинстанционният съд е приел съпричиняване 50% от страна на пострадалия.Съобразявайки обема,интензитета и продължителността на претърпените от ищеца неимуществени вреди,съдът е приел,че справедливото обезщетение е в размер на 50 000лв.,което е редуцирано с приетото съпричиняване от 50 % ,като съдът е счел, че искът е основателен за сумата 25 000лв.,но следва да бъде уважен до размера до който е предявен,т.е. за 20 000лв.

Правилни и обосновани са изводите на ПРС относно предпоставките за уважаване на иска по чл.432 КЗ,наличието на виновно и противоправно 4 поведение на водача,застрахован при ответника,както и относно наличието на съпричиняване от страна на починалия пешеходец и възприетия от съда процент на съпричиняване-50%.Въззивната инстанция не възприема съображенията на

ПРС в частта относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди,който според Окръжния съд е завишен.

Няма спор между страните с оглед приложеното на л.14 от делото известие за доставяне,че преди завеждане на ИМ ищецът е предявил претенцията си за получаване на обезщетение към ответното дружество-застраховател,при което е образувана щета,като застрахователят не е определил и съответно не е изплатил застрахователно обезщетение.Видно от известието претенцията е получена от ЗК“ЛЕВ ИНС“АД на 28.03.2019г.По делото не е приложена образуваната застрахователна преписка,но това обстоятелство не се оспорва от ответника.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че предявеният иск е допустим.Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е преди завеждане на ИМ застрахователят да бъде сезиран с искане за изплащане на застрахователно обезщетение по реда на чл. 380 КЗ и в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ същият да не е платил,отказал е да плати или увреденият не е съгласен с размера на обезщетението.

Безспорно по делото е установено ,с оглед представената застрахователна полица № BG/22/118001712688 от

11. 06. 2018 год., че за лек автомобил „***“ рама № *** рег. № ЕН *** КН има сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 12. 06. 2018 год. до 11. 06. 2019г.

Съгласно констативен протокол за ПТП с пострадали лица, изготвен от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР на 25.02.2019 год. около 22. 40 часа на ул. ***,гореописаният лек автомобил, управляван от Г.П. Р. от гр.

Плевен,трето лице-помагач е ударил на пътното платно пешеходецът Т.И.Ф. от гр. Плевен, след което е напуснал мястото на ПТП.Видно от констативния протокол на пострадалия пешеходец Т.Ф. е взета кръвна проба и е установено наличие на алкохол в кръвта 1,72 промила.

5

Няма спор с оглед приложените удостоверение за раждане и удостоверение за наследници, че починалият Т.Ф. е дядо по майчина линия на ищеца К. Р. М..

Безспорно по делото е, че за станалото на 25.02.2019г. ПТП е образувано ДП №Д-89/2019г. по описа на ОП Плевен за престъпление по чл.343 ал.3,предл.6,б.“б“предл.1 вл.ал.1,б.“в“ вр.чл.342 ал.1 НК ,при което пострадал е Т.И.Ф.,като ДП не е приключило.

Не е спорно обстоятелството ,че вследствие на станалото на 25.02.2019г. ПТП Т.И.Ф. е получил тежка черепно- мозъчна травма, вследствие на която е починал на 11. 03. 2019г.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза , изготвена от ВЛ С.К. ,което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява ,че при ПТП на 25.02.2019г.пострадалият

Т.Ф. е получил съчетана механична травма,включваща множество увреждания подробно описани.Според ВЛ е налице причинно-следствена връзка между съчетаната механична травма и инцидента при ПТП на 25.02.2019г.,при който Ф. е пострадал като пешеходец.Съгласно експертизата травмата на главата /лицева,тилна/ е резултат на удари с или върху твърд тъп предмет,възможно е да е получена от директен удар от автомобила или върху пътното платно.Посочено е,че останалите увреждания,елемент на съчетаната травма също са резултат на удар/и с или върху твърд предмет ,може да са получени,както от директен удар от/върху автомобила ,така и при последващото падане върху пътното платно.

В производството пред ПРС са приети две автотехнически експертизи относно механизма на станалото ПТП,изготвени от ВЛ В.И.,които съдът възприема като обективни и компетентни.От първоначалното заключение на вещото лице В.И. се установява, че произшествието е реализирано в тъмната част на денонощието на ул.***,пред дом №** в гр.Плевен.Според заключението скоростта на процесния автомбил „***“,с рег.№ЕН *** Н,управляван от Г.П. Р. към момента на първоначалния контакт при удара с пешеходеца Т.Ф. е 60,8 км/ час. Установява се, че на разстояние около 50 6 метра водачът на лекия автомобил е осветил движещите се пешеходци /Т.Ф. и Л.З./, но е допуснал закъснение при използване на спирачната система и е реализирал удар между предна дясна ъглова част на МПС облицовка, предна броня,преден десен калник и тилната част на долните крайници на пешеходеца. Посочено е, че при движение със скорост 50 км./ час или пониска водачът на автомобила е имал възможността да възприеме пешеходеца като местонахождение, посока на попътно движение, да предприеме спиране и да спре до мястото на удара, с което да предотврати ПТП.Съгласно експертизата непосредствено преди удара пешеходецът Т.Ф. се е движил с нормален ход върху асфалтовата настилка на ул.“***“ пред и попътно на процесния автомобил и съобразно този начин на движение е имал възможността да възприеме наличие на светлини от фаровете на *** върху себе си,непосредствено 4-5 секунди преди удара,както и направлението на МПС /отзад напред за неговото движение/,но не е имал възможността да прецени отстоянието на МПС спрямо прилежащия тротоар и траекторията му на движение.Становището на ВЛ е ,че пешеходецът е имал техническа възможност да реализира движение в избраната от него посока върху западния тротоар на улицата,с което да предотврати настъпването на контакт с МПС и ПТП.Първоначалното заключение е изготвено на база материалите по ДП , както и въз основа на показанията на свидетеля Л.З., който установява, че той и Т.Ф. са се движили по пътното платно.