Решение № 108 от 11.06.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Варна, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000142 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба от „Света Петка Инвестмънт“ ООД, ЕИК 202631870, със седалище гр.Варна, представлявано от управителя Тошо Митов и насрещна въззивна жалба от „4М ЕНЕРДЖИ“ ООД, ЕИК 2 0 3 3 2 1 3 7 6 , с ъ с седалище гр.Варна, срещу решение

№511/23.12.2025 г. постановено по т.д. № 139/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът частично е уважил исковата претенция на „Света Петка Инвестмънт“ ООД срещу „4М Енерджи“ ООД до размера от 22 791,70 лв. /равняващи се на 11 653,21 евро/ - дадена на отпаднало основание по развален договор от 21.04.2022 г. за проектиране, администриране, изграждане и въвеждане в експлоатация на трифазна фотоволтаична централа, с инсталирана пикова мощност 102,75 kWp за обект ФЕЦ Очна клиника „Света Петка“ за собствени нужди-етап II- увеличаване на покрива ФЕЦ 28.48 kWp до 131.23 kWp, на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 07.03.2025г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за горницата до претендираните 91 127,18 лв. /равняващи се на 46592,59 евро/, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Въззивникът „Света Петка Инвестмънт“ ООД обжалва решението в частта, с което съдът е отхвърлил исковата претенция за горницата над 22 791.70 лв. до претендираната сума от 91 127.18 лв. с ДДС, представляваща авансово заплатена сума по разваления договор. Решението в обжалваната му част намира за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че изпълнителят е поел и задължение за изготвяне на проектна документация, осъществяване на проучвания за възможност за изграждане на ФЕЦ, капацитета й, необходимо 1 количество панели и др. съоръжения, а едва след това да се осъществи доставката на панелите. Излага, че при липса на изготвен проект за централа с определяне на нейния капацитет и необходимите панели и съоръжения за нейното изграждане, както и за въвеждането й в експлоатация, не може да се приеме, че доставката на панелите представлява частично изпълнение по договора, доколкото между страните не е договаряна цена на панели и технически характеристики, а и същите са приети само за съхранение от възложителя. Заплатените и претендирани от ищцовото дружество суми не съставляват цена на доставени панели, а се касае за договорено авансово плащане за цялостно изпълнение по договора. Ответното дружество, като неизпълнило в уговорените срокове на нито едно от поетите задължения, се явява неизправна страна по договора, поради което дължи възстановяване на цялата претендирана сума от 91 127,18 лв. с ДДС като заплатена на отпаднало основание по развален договор. Моли съда да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част, като постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция, в т.ч. с присъждане на сторените по делото разноски за двете инстанции.

В законоустановения срок ответната страна „4М ЕНЕРДЖИ“ ООД е упражнила правото на писмен отговор по въззивната жалба на ищеца, намирайки същата за неоснователна. Оспорва възраженията в жалбата за неизпълнение като твърди, че още преди сключването на договора възложителят е бил запознат със схемата за разположение на фотоволтаичните панели (Приложение 1), с предвидена доставка съответно за подобект 1 и подобект 2 на общо 276 бр. фотоволтаични модули марка Longi.

Всички уговорени за доставка фотоволтаични панели са действително доставените и приети с представения приемо-предавателен протокол.

Договорната цена включва и цената на материалите, а самото осигуряване на материали е предвидено в чл.З, ал.1 от договора. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на ищцовото дружество като неоснователна.

В срока за отговор „4М ЕНЕРДЖИ“ ООД е депозирало насрещна въззивна жалба срещу решението в частта, с която съдът е осъдил дружеството да заплати на ищеца сумата от 22 791.70 лв. Основните оплаквания са за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснати нарушения на процесуалните норми. За неправилен намира извод на съда, че изпълнителят се е задължил за снабдяване с разрешение за строеж, каквато уговорка между страните не е предвидена с процесния договор, в т.ч. в издаденото пълномощно няма предоставени права за снабдяване с разрешение за строеж. Поемането на задължение да администрира проектна документация за издаване разрешение за строеж не се обосновава и с факта на уговорено възнаграждение.

Неправилни са и изводите за невъзможността да се изгради ФЕЦ поради „изградени комуникации“, доколкото страните са преговаряли именно за тази наложила се промяна в проекта и съобразяването на натоварването от конструкцията с фотоволтаичните панели с преминаващата ВиК мрежа в имота, върху който ще се изгражда обекта. На следващо място, неправилно съдът е възприел гаранцията, която не е такса определена от ЕРП, а служи за 2 обезпечаване на задълженията на молителя, от чието име е заявлението.

Сумата не е била включена в договореното възнаграждение, нито е уговорено да бъде плащано от изпълнителя. Гаранцията от 3 000 лв. е задължение на възложителя. Счита за безспорно обстоятелство за предаване на панелите на възложителя – описани в Приложение 1 към договора, съгласно приемопредавателен протокол, като доставката е приета без забележки, в т.ч. касателно срока на изпълнението й. Доставените панели са на фактурирана стойност в общ размер от 68 335, 48 лв. без ДДС, а разликата от 22 791,70 лв. е именно уважената част от исковата претенция, но съдът не е отчел, че дружеството вече е внесло дължимия данък добавена стойност в държавния бюджет. В допълнение и в условията на евентуалност, в случай, че съдът възприеме за основателна исковата претенция до размера й от 22 791,70 лв., въззивникът-изпълнител счита, че присъдената сума следва да бъда намалена със сумата внесена като ДДС, като неоснователно претендирана от ищеца, респ. дължима би била единствено сумата от 7 603,84 лв.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор по насрещната въззивна жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е между страните, че по силата на договор от 21.04.2022 г., ответникът „4М ЕНЕРДЖИ“ ООД се е задължил с осигурени от него материали, механизация, работна ръка, организация на проектирането и строителството, да осъществи проектиране, администриране, изграждане и въвеждане в експлоатация на трифазна фотоволтаична централа с инсталирана пикова мощност 102,75 kWp за обект ФЕЦ Очна клиника „Света Петка“ за собствени нужди- етап II-увеличаване на покрива ФЕЦ 28.48 kWp до 131.23 kWp. Съобразно уговореното в чл.1, ал.1 от договора, изпълнителят се е задължил да извърши дейностите по проектиране и изграждане на фотоволтаичната централа при условията заложени от възложителя и Приложение 1, видно от което наред с дейностите по монтаж, проектиране, администриране и снабдяване с разрешение за строеж е предвидена и доставка на инвертори, фотоволтаични модули и други елементи, необходими за изработка на конструкцията и захранване на съоръжението.

В чл.2, ал.2 вр. ал.4 от договора, страните са уговори изпълнението да се извърши в срок от 160 дни, считано от въвеждане в експлоатация на ФЕЦ 28.48 kWp.

Доколкото между страните е прието за безспорно, че ФЕЦ 28.48 kWp е въведена в експлоатация на 10.10.2022 г., то към датата на подаване на исковата молба - 07.03.2025 г., предвиденият срок от 160 дни е изтекъл като няма спор, че в този срок фотоволтаична централа с инсталирана пикова мощност 102.75 kWp, не е въведена в експлоатация.

Спорните въпроси подлежащи на разглеждане в настоящото производство, предвид наведените в жалбите основания за

3 незаконосъобразност на решението, касаят наличието на основание за приспадане на цената на доставените 276 броя фотоволтаични панели, респективно дали към стойността на панелите, следва да се прибави и ДДС.

Тълкувайки клаузите на договора в съответствие с разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съдът намира, че сключеният между страните договор съвместява по същество две отделни правоотношения – по договор за доставка и по договор за изработка, като по силата на първия възложителят получава собствеността на инвертори, фотоволтаични модули и други движими вещи, а по силата на втория – ползването на фотоволтаична централа, в които тези вещи са интегрирани. Собствеността върху една част от вещите преминава с предаването им от доставчика на получателя, а на останалите – с отделянето им, като родово определени вещи при монтажа и с предаване изпълнението на възложителя.

От представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, включително разменена между страните кореспонденция по електронна поща се установява, че „4М ЕНЕРДЖИ“ ООД в изпълнение на договора е изготвил идеен и технически проект, които са съгласувани с възложителя, като в хода на изпълнението възложителят е поискал увеличаване на мощността чрез добавяне на допълнителни панели /л.36/. От представения като доказателство двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 28.04.2023 г. се установява, че изпълнителят е доставил на възложителя 276 броя фотоволтаични панели 380 Wp LONGI. Видно от представените фактура № АТ42234489 за покупка на 50 бр. соларен модул Longi LR4-60HH-380M и фактура № АТ42234490 за покупка на 226 бр. соларен модул Longi LR4-60HH-380M, двете придружени със заверен превод на български език, общата стойност на доставените панели е 34 939.38 евро, с левова равностойност 68 335.48 лева.

Установява се, че въз основа на упълномощаване от възложителя „Света Петка Инвестмънт“ ЕООД, изпълнителят е започнал процедура по съгласуване на проекта с „Електроразпределение Север“ АД, като е депозирал на 01.10.2024 г. искане за проучване на условията за присъединяване на енергиен обект. Видно от представеното становище относно условията за присъединяване на енергиен обект, енергийният оператор е определил гаранция в размер на 3000 лева, която е следвало да се предостави в срок от три месеца от получаване на становището под формата на депозит или банкова гаранция. По делото не са ангажирани доказателства, че становището на енергийния оператор е било предоставено на възложителя, а от разменената между страните по договора кореспонденция се установява, че изпълнителят е поканил възложителя да заплати поисканата гаранция, но под формата на дължима такса, а безспорно таксата за съгласуване е взета предвид при определяне на възнаграждението на изпълнителя, видно от приложение №1 към договора и е включена като елемент от ценообразуването. Отделно от това, изпълнителят е разполагал с мандат да извърши всички действия по присъединяването, като е получил авансово по-голямата част от уговореното възнаграждение, поради което дори да се приеме, че определената гаранция, не представлява част от възнаграждението, същата е следвало да бъде 4 заплатена от изпълнителя, а по-късно претендирана като допълнителни разноски във връзка с изпълнение на договора. Не се установява по безспорен начин, че пречка за изпълнението на всички задължения по договора е преминаването през имота на възложителя на части от градски водопровод, тъй като от една страна липсват доказателства да е подадено искане за снабдяване на строително разрешение, а от друга да е получен отказ за издаване на разрешение, именно поради местонахождението на водопровод.

Доколкото не е установено, че именно неплащането на гаранцията е станало причина за неизпълнение на останалите задълженията на изпълнителя в предвидените в договора срокове, нито е установено, че през имота на възложителя преминават части от градски водопровод, което е било пречка за издаване на разрешение за строеж, съдът намира за неоснователно въведеното в процеса дилаторно възражение за забава на кредитора.