Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3478 от 26.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2422/2023
Вид
Решение № 3478
Подписан
26.07.2023
В сила
17.08.2023
Състав
Димитрина Илиева Тенева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20235330102422 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по иске по 26, ал. 1 от ЗЗД, с чл.

19, ал.4 ЗПК и чл. 11, т.9 и т.10 ЗПК на И. Д. Д. ЕГН ********** с. ********, ул. ********* № ***, чрез адв. Н. срещу „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч. за прогласяване нищожността на клауза за заплащане на „допълнителна услуга“ „Флекси“-207 лв. като противоречаща на добрите нрави, заобикаляща разпоредбиет на ЗПК. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за кредит ************* на 08.07.2020 г. за сума от 2300 лв. ГЛП е 41 %, а ГПР48,78 %. Съдържа се договореност за заплащане на допълнителна услуга“флекси“- 207лв. Цели се набавяне на допълнително възнаграждение.

Това противоречи на ЗПК. Таксата касае отпускането и управлението на кредита. Заобикаля се чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Размера на тези услуги е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава. Сумата за тях не се дължи.

В предоставения срок за отговор ответника оспорва иска. Потвърждава сключването на договора. Оспорва твърденията за нищожност на клаузата.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за 1 установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи- договор за кредит ************* от 08.07.2020 г . и ОУ е видно, че на 08.07.2020 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ответинка на ищеца на сума от 2300 лв. за срок от 18 м. платима на вноски от по 172,79 лв. при ГЛП -41%, ГПР-48,78 %, възнаграждение за допълнителни услуги-„фаст“ -690 лв. и „флекси“ -207 лв. Общото задължение за всички плащания 4007,34 лв.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозирание отговор от ответинка съдът намира за безспорно възникването на заявеното провоотношение с посочените от ищеца параметри.

Спорът се състои в същността на допълнителните услуги „Фаст”, при ко я т о клиентът получава приоритетно разглеждане на искането си за отпускане за кредит пред такъв, който не е поискал посочената услуга. Това възнаграждение е различно от договорната лихва дължима по кредита и не участва в ГПР. Същото се е дължи на вноски. Чрез тези уговорки кредиторът задължава длъжника да му заплати възнаграждение за услуга, която на практика влиза в кръга на обичайната му дейност (доколкото ответникът предоставя кредитно финансиране по занятие). Дейностите по оценка на отпускането на кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя. Ето защо това възнаграждение следва да се приеме като опит за заобикаляне на резпоредбата на чл. 19 от ЗПК и по своята същност не цели възмездяване на кредитора за действително предоставени от него такива, а е с характер на скрито възнаграждение. Тъй като в чл. 21 ал. 1 от ЗПК изрично е предвидено, че клаузи в договора за потребителски кредит, които заобикалят изискванията на закона, са нищожни, то предявения иск по чл. 26 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на делото на ищеца се дължат разноски за уважения иск в размер от 50 лв. за държавна такса.

Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата , на адв.

Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, следва да се определи 2 възнаграждение в размер от общо 400 лв.

На ответника не се дължат разноски.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за нищожн а клаузата за „заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“обективирана в раздел VІ от Договор за потребителски кредит ************* от 08.07.2020 г., сключен между И. Д. Д. ЕГН ********** с. ********, ул. ********* № *** , и „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В представлявано от С. Н., Я. Ч., Ц. С. и Я. Ч.като противоречаща на ЗПК.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на И. Д. Д. ЕГН ********** с. ********, ул. ********* № *** сумата от 50 лв. (петдесет лева) за разноски по производството.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. ********, ул. ********* № ***, сумата от 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________ 3