Решение № 564 от 29.09.2023, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 564 гр. Пещера, 29.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Евелина Н. Генинска като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело № 20225240100887 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 3119/20.07.2022 г., уточнена с молба с вх. № 5409/22.12.2022 г. и молба с вх.

№ 125/10.01.2023 г. по описа на Районен съд – Пещера, подадена от Ц. Д. Т. против „ЕМ СИ М.“ ЕООД за осъждане на ответника „ЕМ СИ М.“ ЕООД да заплати на ищцата Ц. Д. Т. сумата в размер на 1300 лв.

– възнаграждение по устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки), за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищцата Ц. Т. твърди, че с ответника „ЕМ СИ М.“ ЕООД са сключили устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки), по силата на който ищцата следвало да изработи детайли за обувки срещу възнаграждение. Работата й се изразявала в чертаене на детайли за обувки с шаблони. В периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата изработила договорените детайли за обувки, за което ответното дружество следвало да й заплати договореното възнаграждение от 1500 лв. С касов ордер на 08.03.2022 г. ответникът заплатил на ищцата 100 лв. На 21.04.2022 г. ответникът заплатил на ищцата още 100 лв. с касов бон. Така останала дължима сумата в размер на 1300 лв., която ответникът не заплатил на ищцата, въпреки изпратената му и връчена на 20.06.2022 г. нотариална покана.

По изложените съображения ищцата моли съда да уважи предявения 1 иск, като постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 1300 лв. – възнаграждение по устен договор за изработка (за изготвяне на детайли за обувки), за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ангажира доказателства.

Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „ЕМ СИ М.“ ЕООД, чрез адв. П. Х., в който оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че не отговаря на истината твърдението в исковата молба, че през периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. ищцата е работила по облигационно правоотношение в ответното дружество, че между страните е имало уговорка за заплащане на възнаграждение, както и че на ищцата не била изплатена сума в размер на 1300 лв. Ответникът твърди, че между него и ищцата не съществува и не е съществувало нито трудово, нито облигационно правоотношение и ответното дружество не дължи на ищцата никакви парични суми, касаещи периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г. Отрича да е бил обвързан с ищцата по какъвто и да било договор през посочения в исковата молба период - 01.06.2021 г. - 06.09.2021 г. Поддържа, че страните не са сключвали нито трудов договор, нито договор за изработка, нито друг ненаименован договор, от който да произтича задължение за ответника за парични плащания. Сочи, че на ищцата не е била възлагана работа в полза на ответното дружество и тя не е полагала труд, нито е изпълнявала, нито е предавала извършена от нея работа в полза на ответника, която да е останала невъзнаградена. Страните не са договаряли никакъв размер на възнаграждение. Поради това намира за неоснователна претенцията на ищцата да получава парични суми, произтичащи от положен от нея труд, респ. от изпълнена работа по договор с ответника. Поддържа, че през лятото на 2021 г. ищцата пожелала да работи в ответното дружество като крояч.

Въпреки че ответното дружество нямало нужда от нови работници, ответникът предоставил на ищцата възможност до докаже уменията си, за да я наеме на работа с цел да й помогне, но тя не се справила с поставените й задачи по очертаване на няколко кожи с шаблони. Няколкото опита на ищцата за нанасяне на шаблони върху материала се оказали негодни за изрязване и употреба в производството. Поради това ответникът не ангажирал ищцата като работник в дружеството, отказал услугите й и между тях не бил подписан трудов договор. Ответникът твърди, че ищцата не се примирила със съществуващото положение и започнала периодично да търси възнаграждение, което не й се дължи. През март 2022 г. ответникът превел на ищцата два пъти по 100 лв., съобразявайки, че е пенсионер със здравословни проблеми, което добросърдечно отношение тя разбрала превратно, настоявайки да й бъдат заплатени още пари като възнаграждение. Ответникът сочи, че не отговорил на нотариалната покана на ищцата, за да не поощрява 2 необоснованите й желания за получаване на парични суми, които не й се дължат.

Ответникът моли съда да постанови решение, с което да бъде отхвърлен предявения осъдителен иск. Формулира доказателствени искания.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си представител адв. И. Б.. Поддържа исковата молба и всички уточнения към нея и моли за уважаване на предявения иск. Изрично заявява, че исковата й претенция е за незаплатено възнаграждение по сключен между страните устен договора за изработка – за изготвяне на детайли на обувки. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмени бележки, в които излага съображения за основателност на предявения иск.

В открито съдебно заседание ответникът „ЕМ СИ М.“ ЕООД, редовно призован, се представлява от управителя С. М. и процесуалния представител адв. П. Х.. Оспорва исковата молба, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД във вр. 79, ал. 1 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск в тежест на ищцата е докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, следните материалноправни предпоставки (юридически факти): че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен устен договор за изработка, с който двете страни са поели насрещни права и задължения във връзка с изработването на детайли за обувки за периода от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г.; че тя е изпълнила точно (качествено, количествено и във времево отношение) задълженията си по този договор за изработка детайлите за обувки са реално изработени от ищцата, съгласно договореното и в уговорения срок; че е предала изработеното на възложителя, като ответникът - възложител е приел изработената работа (че изработените детайли за обувки са приети от ответното дружество); какъв е размерът на договореното възнаграждение за възложената работа.

В тежест на ответника е докаже възраженията си, както и да установи обстоятелствата, които изключват, унищожават или погасяват вземан ето, а при установяване на горните факти от ищцата – да докаже, че е платил търсената сума.

Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално, неформално, комутативно, възмездно съглашение, по силата на което едната страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, 3 наречена възложител, се задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа възнаграждение.

В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че договорът за изработка се счита за сключен в момента на постигане на съгласие относно присъщите на съдържанието му съществени елементи - работата, която възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни, и възнаграждението, което възложителят ще заплати на изпълнителя за извършената и приета работа. Срокът не е задължителен елемент от съдържанието на договора за изработка и не рефлектира върху съгласието за сключването му, тъй като дори да не е уговорен, може да бъде определен по правилото на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД - с покана. Писмената форма не е условие за действителност, а само форма за доказване на договора за изработка. Поради това съгласието за сключване на договор за изработка не предпоставя насрещни писмени волеизявления на възложителя и изпълнителя относно подлежащите на извършване дейности и възнаграждението на възложителя.

Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща такава. Договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима. При договора за изработка възложителят дължи възнаграждение за приетата работа – чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, като възраженията му за неправилно изпълнение следва да се заявят при приемането – арг. чл. 264, ал. 2 о т ЗЗД. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора – арг. чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Договорът за изработка предполага поредност на престациите – възнаграждението се дължи на изпълнителя за извършената и приета работа. С оглед на това именно изпълнителят следва да докаже пълно и главно, че е извършил работата и че същата е приета от възложителя.

В процесния случая данните по делото сочат, че между страните не е бил сключен писмен договор за работата, която ищцата твърди да й е възложил ответника. По делото не е представен сключен писмен договор между страните „ЕМ СИ М.“ ЕООД, като възложител и Ц. Т., като изпълнител, относно твърдените в исковата молба дейности, свързани с изработване на детайли за обувки, а и ищцата не твърди да е налице писмен договор между страните за това. Същата твърди, че между страните е налице устно облигационно отношение по сключен договор за изработка на детайли за обувки през исковия период.

Спорът по делото се концентрира до наведеното от ответника възражение, че между страните не е налице облигационно правоотношение по сключен договор за изработка през исковия период, поради което ответното дружестно не дължи на ищцата възнаграждение за процесния период от 01.06.2021 г. до 06.09.2021 г.

4

По делото са представени квитанция към приходен касов ордер № 1/08.03.2022 г. за сумата от 100 лв., издадена от „ЕМ СИ М.“ ЕООД в полза на Ц. Т. и квитанция към приходен касов ордер № 2/21.04.2022 г. за сумата от 100 лв., издадена от „ЕМ СИ М.“ ЕООД, като ищцата твърди, че същите са издадени с цел уреждане на отношенията между страните по повод извършените от нея работи по сключения между страните устен договор за изработка през исковия период. Тези квитанции сами по себе си обаче не могат да установят съществуването на твърдяното от ищцата правоотношение, тъй като в тях не са описани видовете и количествата работи, които е следвало ищцата да изпълни, нито периода, за който е трябвало да бъдат извършени.

Изпратената нотариална покана от ищцата Ц. Т. до управителя на ответното дружество „ЕМ СИ М.“ ЕООД (копие от която е представено с исковата молба и прието като писмено доказателство по делото), също не може да докаже възникването на правоотношение по договор за изработка и възлагане на дейности по изработване на детайли за обувки на ищцата. Поканата би имала значение единствено досежно момента на забава на възложителя, в случай че се докаже твърдяното облигационно правоотношение. Отделно от това следва да се отбележи, че от съдържанието на въпросната нотариална покана липсва и индиция за евентуално устно облигационно правоотношение по сключен между страните договор за израбока на детайли за обувки.

Останалите приложени към исковата молба писмени доказателства са ирелевантни за правния спор.