Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1794 от 30.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5685/2022
Вид
Решение № 1794
Подписан
30.10.2023
В сила
22.03.2024
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 3, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 25, ал. 6, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 6, ал. 2, т. 3 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 72, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 78, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 78, ал. 3 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 1794 гр. Пловдив, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря М. В. Георгиева като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20225330205685 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 634370-F-634688/09.05.2022 г. на директора на ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „ИЗИ ТРАНС ООД, ЕИК 160083343, със седалище и адрес на управлениe с. Първенец, общ.

Родопи, обл. Пловдив, местност „Ченгене баир“ 40Д, представлявано от З.Н.К. с ЕГН **********, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 17 876,29 /седемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и шест лв. и двадесет и девет стотинки/ за нарушение на 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/на основание на чл. 182, ал. 1 ЗДДС.

Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си адв. А., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноските по делото.

Въззиваемата страна чрез упълномощения си процесуален представител – гл. юрисконсулт М., прави искане за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Претендира разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално 1 уважаване на жалбата се прави възражение за намаляване размера на адвокатския хонорар до предвидения минимум в Наредбата за праванта помощ.

Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка с извършена проверка от органи на ТД на НАП - Пловдив по отношение на дружеството „ИЗИ ТРАНС“ ООД било установено, че същото, като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на получател по доставка на актив - влекач „DAF XF 480 FT” с шаси *** при условията на финансов лизинг по чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, „Изи Транс”ООД не е извършило корекция на ползван данъчен кредит по фактура № 00000720565/14.03.2018г., издадена от „Солжелиз България"ЕООД /с ново наименование „ОТП Лизинг“/, ЕИК 131391369 в размер на 17 876.29лв., при развалянето на доставката, като не е сторило това в законоустановения срок - от 01.06.2021 г. до 14.06.2021г. вкл., за данъчен период м. 05.2021 г., което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат по ЗДДС - ДДС за внасяне за м. 05.2021 г. в по-малък размер със сумата от 17 876.29лв.

В случая се касаело за договор за финансов лизинг №

181730929070/16.02.2018г., сключен между „Солжелиз България” ЕООД, в качеството на лизингодател, „Изи Транс” ООД в качеството на лизингополучател и З.Н.К. с ЕГН ********** - в качеството на съдлъжник, с който лизингадателят предоставил за временно и възмездно ползване при условията на финансов лизинг със задължение за закупуване влекач ,,DAF XF 480 FT” с шаси *** с лизингова стойност 85 900 евро /168 005.80лв./ и ДДС 17 180 евро /33 601,16лв./, като в договора било предвидено и заплащане на авансова вноска в размер на 6 013 евро /11 760,41лв./.

Лизинговите вещи били предадени на лизингополучателя на 12.03.2018г. с приемо-предавателен протокол от 12.03.2018г. /чрез трето лице - продавач на вещта/, като на същата датата настъпило данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС и ДДС е станал изискуем на основание чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС.

2

За извършената доставка, „Солжелиз България“ ЕООД издало фактура № 00000720565/14.03.2018г. с данъчна основа 156 245,39лв. /след приспадане на заплатен аванс от 11 760.41лв./ и ДДС 31 249,08лв., с предмет - доставка на актив по чл. 6 от ЗДДС, по която „Изи Транс" ООД ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС през м. 03.2018г.

На 08.03.2021 г. между „ОТП Лизинг“ЕООД в качеството на лизингодател, „Изи Транс"ООД в качеството на лизингополучател и З.Н.К. в качеството на съдлъжник било сключено допълнително споразумение № 1 към договор за финансов лизинг № 181730929070/16.02.2018г., във връзка с това, че лизингополучателят, „ОТП Лизинг“ и ,,DAF Trucks NV" са сключили тристранно споразумение за обратно изкупуване на лизинговата вещ - влекач „DAF ХЕ 480 FT" с шаси ***. Констатирано било също, че към сключването на допълнителното споразумение, лизингополучателят бил изплатил общо 35 падежирали лизингови вноски, като остатъчната главница по договора за лизинг възлизала на 45 700евро /89 381.43лв./. която нямало да бъде изплащана.

На 13.05.2021 г. между „ОТП Лизинг“ ЕООД в качеството на лизингодател, „Изи Транс"ООД в качеството на лизингополучател и З.Н.К. в качеството на съдлъжник бил сключен анекс към допълнителното споразумение от 08.03.2021 г., с което се прекратило действието на договора за финансов лизинг във връзка с обратното изкупуване на лизинговия актив и страните се договорили, че лизингодателят ще издаде на лизнгополучателя частично кредитно известие за платения ДДС в размер на 17 876,29лв. по фактура № 720565/14.03.3018г.

В изпълнение на постигнатите договорености „ОТП Лизинг“ ЕООД е издало кредитно известие № 0001457841/17.05.2021г. с данъчна основа 89 381.45лв. и ДДС - 17 876,29лв. и с предмет - доставка на актив по чл. 6 от ЗДДС.

В данъчния период, през който било извършено развалянето на доставката - м. 05.2021г., „Изи Транс“ООД следвало да направи корекция на ползван данъчен кредит в размер на 17 876,29лв по фактура 00000720565/14.03.2018г., като отрази издаденото от доставчика кредитно известие № 0001457841/17.05.2021 г. в дневника си за покупки и в справкадекларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004707194/14.06.2021 г. за данъчен период м. 05.2021г.

3

Дружеството извършило следващата се корекция със закъснение през данъчен период м. 07.2021г., като отразило така издаденото кредитно известие от „ОТП Лизинг“ЕООД в дневника си за покупките и в справкадекларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив с вх. № 16004771559/16.08.2021 г., като внесло дължимото ДДС по кредитното известие в пълен размер, чрез реални парични вноски.

Поради гореизложеното контролните органи приели, че несвоевременното извършване на корекцията е довело до определяне на резултат за данъчен период м. 05.2021г. - ДДС за внасяне в размер на 2858,18лв. вместо следващия се резултат - „ДДС за внасяне” в размер на 20 734,47лв. при коректно отразяване на кредитното известие от страна на получателя „Изи Транс”ООД.

Прието било от проверяващите, че нарушението е било извършено на 15.06.2021 г. в гр. Пловдив и открито на 05.10.2021 г. при представяне на документи и писмени обяснения по електронен път във връзка с проверка по установяване на факти и обстоятелства.

Констатираното е било квалифицирано като нарушение на чл. 78, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ЗДДС, поради което за същото бил съставен АУАН с бланков № 634688 от 15.11.2021г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на приложените по преписката писмени доказателства, както и от показанията на разпитания като свидетел актосъставител - свид. В.

Г., която потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира тези показания като логични и неопровергани от събрания по делото доказателствен материал.

Тази фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Съдът намира, че нарушението се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Фактите по делото не са спорни, както и не е спорно извършеното нарушение, изразяващо се в неотразяване на получен данъчен документ – кредитно известие в дневника си за покупки и справка-декларация за съответния данъчен период – м. 05.

2021 г., което е довело до определяне на данъка в по-малък размер. Не е спорно също така, че корекцията е извършена като кредитното известие е 4 отразено в дневника за покупки за м. 07. 2021г., с вх. № 16004771559/16.08.2021 г., т. е. преди съставяне на АУАН, по инициатива на наказаното лице.

Тези факти се установяват от приложените по делото писмени доказателства и се потвърждават от разпита на разпитания като свидетел актосъствител - свид. Г.. По същество дружествотожалбоподател не оспорва нарушението, доколкото изпълнява задълженнието със закъснение от два месеца, видно от подадената в ТД на НАП Пловдив справка-декларация.

Относно наведеното от жалбоподателя възражение за съставен акт извън срока по чл.34 от ЗАНН, то настоящият състав счита същото за неоснователно, тъй като в случая нарушението е било открито на 05.10.2021г. с представяне на изисканите документи, а актът е съставен на 15.11.2021г., следователно тримесчният срок за съставвяне на АУАН не е изтекъл.

Съдът намери за неоснователно и становището за нарушение на чл. 42, т. 5 и чл. 57, т. 6 от ЗАНН, доколкото като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 78, ал. 2 от ЗДДС и чл. 78, ал. 3 от ЗДДС, които според жалбоподателя са бланкетни. В случая ясно е посочено, че се твърди нарушение, изразяващо се именно в бездействие. Фактическият състав на това нарушение може да бъде описан единствено съвкупно от двете разпоредби на чл. 78, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, доколкото чл. 78, ал. 2 от ЗДДС сочи задължението на регистрираното лице да коригира размера на ползвания данъчен кредит, а чл. 78, ал. 3 от ЗДДС – срокът, в който същото следва да бъде сторено - данъчния период, през който са възникнали обстоятелствата.

Въпреки гореизложеното, обаче, в случаи от вида на разглеждания, съдът следва да съобразява обстоятелства като срока, в който нарушението е отстранено, неговата тежест, както и дали размерът на наложената санкция не надхвърля необходимото за постигане на целите, изразяващи се в осигуряване на правилното събиране на данъка и предотвратяване избягването на данъчно облагане, което се констатира, че не е било направено/в този смисъл Решение на СЕС по дело С-259/12 на СЕС/.

Това е така, защото в случая е налице национална правна уредба, съгласно която за несвоевременното неизпълнение на задължението за деклариране се налага санкция, чийто размер съответства на 100% от недекларираната сума, и то при положение, че към момента на установяване 5 на нарушението, същото вече е било отстранено. При това положение и като се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с посочената санкция, както и начинът за определянето на нейния размер, настоящият съдебен състав приема, че наложената санкция е в несъответствие с принципа на пропорционалност.

Все в тази насока следва да бъде съобразено, че преценката дали така наложената санкция е пропорционална на допуснатото нарушение, следва да бъде основана и на практиката на СЕС по дело С-259/12, което е с предмет:

Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принципи на данъчен неутралитет и на пропорционалност - Несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура - Отстраняване на нарушението Внасяне на данъка - Държавен бюджет - Липса на вреда - Административна санкция. Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Пловдивски административен съд (България) с акт от 15 май 2012 г., постъпил в Съда на 24 май 2012 г. Запитването е отправено в рамките на спор между Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив и "Родопи-M 91"ООД по повод наложена на последното административна санкция заради несвоевременно счетоводно отразяване и деклариране на анулирана фактура.

В разгледания от Пловдивския административен съд казус се касае до неотразяване анулирането на фактура, но съдът счита, че с оглед факта, че се отнася до неотразяване на данъчен документ, което задължение е вменено със ЗДДС и наказуемо по чл. 182, ал. 1 ЗДДС, както е и в процесния казус, няма пречка и следва да бъде съобразена практиката на СЕС. Това е така, защото Директивата за ДДС не предвижда изрично система от санкции в случай на неспазване на предвидените в нея задължения, които данъчнозадължените лица следва да изпълняват. Съгласно постоянната съдебна практика при липсата на хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да изберат санкциите, които според тях са подходящи. Те обаче са длъжни да упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите общи принципи /в този смисъл Решение от 19 юли 2012 г. по дело Redlihs, C-263/11/.