Решение № 213 от 18.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Красимира Д. Ванчева

Александър Стойчев при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000369 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.294 във вр. с чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение №184 от 08.07.2025 г. по т.д.№32/2023 г. на Върховен касационен съд е отменено решение №260007 от 17.08.2022 г. по в.т.д.

№753/2019 г. на Апелативен съд Пловдив в частта, с която, като е отменено решение №261 от 24.06.2019 г. по т.д.№84/2017 г. на Окръжен съд Смолян, е отхвърлен предявеният от касатора България-Катар селскостопанска компания ЕООД срещу Тексима Трейдинг ЕООД иск с правно основание чл.359,ал.3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 200 000 евро, внесена и подлежаща на връщане дялова вноска при прекратяване на гражданското дружество, възникнало по сключен между страните през месец ноември 2013 г. договор за сътрудничество и съвместна дейност, и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания.

Предмет на повторното въззивно производство е решението на Окръжен съд Смолян №261 от 24.06.2019 г. по т.д.№84/2017 г. в частта му, с която дружеството Тексима Трейдинг ЕООД, ЕИК 8301611857, е осъдено да заплати 1 на България-Катар селскостопанска компания ЕООД, ЕИК 202816253, сумата 1 200 000 евро, представляваща внесена и подлежаща на връщане при прекратяване на гражданското дружество между страните, на основание чл.359,ал.3 от ЗЗД, дялова вноска.

Жалбоподателят Тексима Трейдинг ЕООД е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита за неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради необоснованост и поради допуснати нарушения на материалния закон, за които е изложил подробни оплаквания. Моли да бъде отменено и претендира направените разноски.

Ответникът България-Катар селскостопанска компания ЕООД е подал отговор срещу въззивната жалба, с който я счита за неоснователна. Също е изложил подробни съображения срещу направените оплаквания, като моли да се потвърди така постановеното решение и претендира направените разноски.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба е депозирана в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт.

Предмет на разглеждане е предявеният осъдителен иск с правно основание чл.359, ал.3 от ЗЗД от дружеството България-Катар селскостопанска компания ЕООД /първоначално ООД/ срещу дружеството Тексима Трейдинг ЕООД.

Ищецът посочва в исковата молба, че страните са образували през м.11.2013 г. дружество по ЗЗД с предмет – обединяване на усилията за осъществяване на сътрудничество и съвместна дейност в областта на изкупуване, угояване и продажба на живи животни – агнета и телета, предназначени за всички пазари и производство на концентрирани фуражи за собствени нужди и продажби на трети страни.

В изпълнение на договорните права и задължения той осигурил сумата от 1 200 000 евро, от които 1 000 000 евро са били предназначени за оборотни средства за дейността и 200 000 евро - предоставени средства с инвестиционен характер. Сумата е предоставена, като налична, по банковата сметка на дружеството България-Катар селско-стопанска компания ООД, от 2 която сметка е преведена на Тексима Трейдинг ЕООД, като са описани подробно транзакциите/на 17.12.2013 г., на 11.02.2014 г., на 05.03.2014 г., на 06.03.2014 г., на 07.03.2014 г., на 19.03.2014 г., на 23.04.2014 г./, общо 1 179 000 евро. Разликата от 9 011,25 евро е изтеглена в брой от управителя на Тексима Трейдинг ЕООД Я. П., който е и един от управителите на България-Катар селскостопанска компания ООД, както и на 25.04.2014 г. еднократно са обменени 10 500 евро за плащане на текущи задължения от управителя Я. П..

Твърди, че така получените суми не са използвани от името и в полза на учреденото дружество. Ответното дружество е закупило активи на свое име – недвижими имоти в с.Градище на стойност 797 520,94 лв., както и различни движими вещи: телескопичен товарач, трактор, балировачка, фолираща машина, плуг, влекач и полуремарке за транспорт на животни, колесен трактор, ремарке за разхвърляне на сух тор, които подробно са описани в исковата молба по марки, модели, стойности и договори за покупкопродажби. Всички вещи са закупени на името на ответника и не са прехвърлени на съдружника – ищец.

Посочва, че с нотариална покана, връчена на ответника на 06.01.2016 г., го е поканил да даде отчет относно начина на изразходване на преведените по банков път и изтеглените в брой суми, което не е сторено, съгласно констативен протокол от 20.01.2016 г. на Н отариус Ж. Т.. Изрично управителят Я. П. е заявил, че сумата е получена въз основа на гражданския договор и в съответствие с договорните клаузи на същия.

Ищецът твърди, че ответникът не е извършвал никакви действия и не е осъществявал никаква дейност за постигане на стопанската цел на създаденото дружество, не е изпълнил договорните си задължения, гражданското дружество от момента на създаването си не е извършвало никаква дейност, не е било регистрирано по Закона за регистър БУЛСТАТ, не е образувало предприятие и не е водило отделно счетоводство, съгласно изискванията на чл.4, ал.3, вр. с чл.2, вр. с чл.1, ал.2 от ЗСч., не е подавало никога годишна данъчна декларация, което е необходимо, тъй като е приравнено на юридическо лице – чл.2,ал.2 от ЗКПО.

Посочва, че на 17.01.2015 г. страните по договора за гражданско дружество подписали анекс - споразумение за съвместна дейност по износ на живи животни и фуражи за периода 2015 – 2020 г., съгласно което ответникът 3 се задължил да осигури дребни преживни животни и едри преживни животни, като той не е изпълнил това си задължение, визирано в чл.2 от споразумението, а и това е невъзможно, тъй като гражданското дружество е лишено от оборотни средства за изпълнение на задължението.

Поради факта, че гражданското дружество не е извършвало дейност, липсват и резултати, съответно не е формирана обща собственост върху придобитото със средства на дружеството или от дейността му имущество. То не е извършвало и никакви разходи.

Въз основа на така посочените факти и обстоятелства ищецът се позовава на чл.12, ал.2 от сключения договор за уреждане на финансовите отношения и претендира връщане на внесената сума – дялова вноска на основание чл.359,ал.2 от ЗЗД.

Към исковата молба ищецът е приложил процесния договор за сътрудничество и съвместна дейност от м.11.2013 г., ведно с приложение №1 към него, договор за заем от 17.12.2013 г., споразумение за съвместна дейност по износ на живи животни и фуражи за периода 2015 – 2020 от 17.01.2015 г., извлечения от сметки, нареждания за валутен превод, нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти от 13.02.2014 г., придобити от Тексима Трейдинг ЕООД в с.Градище, договор за покупкопродажба на нов влекач и полуремарке за транспорт на животни от 23.10.2014 г., ведно с фактура, договори за осигуряване доставката и закупуването на оборудване от 29.08.2014 г. относно телескопичен товарач и техническа спецификация, от 25.09.2014 г. относто трактор, балировачка и фолираща машина, от 25.09.2014 г. относно плуг, договор за продажба на селскостопанска техника от 24.09.2014 г., ведно с техническа спецификация и приложение-продажна цена, относно колесен трактор и ремарке за разхвърляне на сух тор, договор за покупко-продажба на колесен трактор от същата дата, нотариална покана, ведно с констативен протокол от 20.01.2016 г., отчети за изпълнението на договора, кореспонденция между страните.

Ответникът е представил отговор срещу исковата молба, с който оспорва така предявения иск. Първо, посочва, че основен предмет на дейност на дружеството е изкупуване, отглеждане и угояване на живи животни агнета и телета, както и търговия с тях, че за периода 2011-2013 г. е постигнат положителен финансов резултат от дейността, че получава субсидия през 4

2012 г. от ДФ Земеделие по проект за модернизация на животновъдното стопанство, че за целите на модернизация и разширяване на дейността си преговаря през 2013 г. с Райфайзен Банк ЕАД за закупуване на стопанския двор в с.Градище.

Междувременно през лятото на 2013 г. му предлагат контакт с катарско дружество /Катар менижмънт Ейджънси ЕООД, регистрирано в България/, търсещо партньор в България за съвместна дейност, като в резултат на срещите учредили съвместно ООД – България-Катар селскостопанска компания ООД. На 07.11.2013 г. съдружниците в дружеството взели решение Катар менижмънт Ейджънси ЕООД да направи допълнителни парични вноски в дружеството – 1 000 000 евро оборотни средства и 200 000 евро за инвестиционни средства и по искане на управителя взели решения за създаване и на гражданско дружество, като се сключил процесния договор.

Ищецът е осигурил оборотните и инвестиционни средства, които са станали обща собственост, а той организирал презентации през м.01 и 02.2014 г., на които са поканени производители и е съставена подробна картотека за производителите. Въз основа на съставената картотека и използвайки предоставените финансови средства започнало изкупуване на животни през м.02.2014 г. , като в резултат на дейността е извършен износ на агнета за Либия през пролетта на 2014 г. от името на Тексима Трейдинг ЕООД, тъй като все още нямало одобрено депо и ветеринарно разрешително за износ на България-Катар селскостопанска компания ООД. След м.06.2016 г. не е осъществяван износ, поради липса на пазари, като са останали налични животни и фуражи, генериращи разходи, и се е достигнало до сключване на допълнително споразумение, по което не се е достигнало до износ. Ищецът пренасочил дейността си.

В крайна сметка, ответникът оспорва твърдението на ищеца, че не е извършвана никаква дейност, че не е изпълнявал задълженията си по договора за гражданско дружество. Възразява, че в него не фигурира обща цел за възникване на съсобственост върху закупените с инвестиционна цел дълготрайни материални активи/ДМА/ по подробно изложени аргументи.

Реализираният износ на животни през 2014 и 2015 г. предполагал наличието на общо имущество – животни. Позовава се на нищожност на разпоредбите на чл.12,ал.2 и ал.3 от договора за гражданско дружество, тъй като с тях се заобикаля императивната норма на чл.358,ал.2 , изр.1 от ЗЗД.

5

Към отговора са представени счетоводни баланси към 31.12.2011 г., 2012 г. и 2013 г., предложение до Райфайзен Банк ЕАД, протоколи на общи събрания на съдружниците на България-Катал селскостопанска компания ООД, покана за среща на животновъди, програма на срещата, информационни карти на производителя, документи за износ, финансово – стопански анализ, кредитни преводи, кореспонденция между страните, констативни протоколи, ведно със счетоводни справки и документи, договор за отпускане на финансова помощ от 06.07.2012 г. между ответника и ДФ Земеделие, ведно с таблица за одобрени разходи по проекта, приложение №2 и удостоверение на Първа инвестиционна банка за открита разплащателна сметка, отчетни счетоводни документи за съвместната дейност по години, ведно с фактури, ветеринално медицински документи, вкл. свидетелство за произвиждане на изкупени овце, предложение от ищеца, наемни договори, договор за покупко-продажба на недвижим имот от 2015 г. с купувач ищеца /около 2 000 стр./ .

В допълнителната искова молба ищецът оспорва изцяло изложената от ответника фактическа обстановка по подробно изложени съображения, като поддържа твърденията си, че недвижимият имот в с.Градище е закупен изцяло с негови средства. Твърди, че заемният договор от 07.11.2013 г не е произвеждал действие никога. Ако се приеме, че процесният договор е произвел действие, твърди, че вещите на ответника в изпълнение на договора са придобити след м.11.2013 г. и са станали обща собственост и за тях са приложими правилата на чл.358, ал.2 от ЗЗД.