Решение № 203 от 21.06.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. София , 21.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева в присъствието на прокурора Даниела Иванова Попова (Апелативна специализирана прокуратура) като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20211000600464 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 34 ал.1 вр. чл. 20 ал.1 - 3 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС).

С решение № 260183 от 17.03.2021 г. на СГС-НО, 16 състав, постановено по ЧНД № 3624/2020 г. по описа на същия съд, е признато Решение № 1800015333 от 25.01.2018 г. на Crawley Magistrates Court, град Лондон, Обединено Кралство, влязло в сила на 25.01.2018 г., за налагане на финансова санкция против Б. В. Б., роден на ******** г., в гр. ***, с адрес гр.***, ул.***, № **, български гражданин, с ЕГН **********, с което е признат за виновен по обвинението за извършено административно нарушение по чл.29, ал.1 и 3 от Закон за регистрацията и митата за автомобили от 1994 г. на Обединеното Кралство за това, че на 30.06.2017 г. в Обединено Кралство на място, което не е изрично посочено, е държал на публичен път, по-точно улица, която не е изрично посочена, автомобил с механично задвижване или по-точно АУДИ с peг. №*******, което не е имало лиценз, като му е наложена финансовата санкция (дължими съдебни разходи) в размер общо на 366.25 британски паунда с левова равностойност в размер на 833,47 лв. (осемстотин тридесет и три лева и четиридесет и седем стотинки).

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адвокат К. И. К. - САК, служебен защитник на засегнатото лице Б. В. Б. с ЕГН **********, с оплаквания, че е 1 немотивирано, неправилно и незаконосъобразно и с молба да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че СГС е следвало да не признае и да не допусне изпълнението на Решение № 1800015333 от 25.01.2018 г. на Crawley Magistrates Court /Магистратски съд Кроули/, влязло в сила на 25.01.2018 г., но, без да изложи убедителни мотиви за решението си, го е признал.

Изтъква се, че в решението на Магистратски съд Кроули не са изрично посочени мястото и улицата, на които е извършено твърдяното за допуснато от г-н Б. нарушение, което обективира неговата незаконосъобразност. Сочи се също, че видно от Удостоверението по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (стр.13 по делото), производството не е било писмено и г-н Б. не е уведомен съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Не са представени безспорни доказателства за уведомяването за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви.

Излагат се и аргументи, че относно изчисляване на давностните срокове чл.84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК и че съгласно чл.24, ал.1, т.3 от НПК образуваното наказателно производство се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Сочи се, че на основание чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи. Заявява се, че в случая се твърди, че на 30.06.2017 г. г-н Б. е извършил процесното административно нарушение, а че молбата на Централния орган на Англия и Уелс е от 22.09.2020 г., но тъй като институтите на спиране и прекъсване на преследваческата дейност не са регламентирани в ЗАНН, то приложението им в административнонаказателното производство е изключено.

Поради така изложеното подалият жалбата защитник моли да бъде отменено първоинстанционното решение от 17.03.2021 г., постановено по НЧД № 3624/2020 г. по описа на СГС, 16 състав.

В съдебно заседание пред въззивния съд засегнатото лице Б. В. Б. не се явява.

Въпреки положените усилия от настоящия състав местонахождението на това лице не бе установено и поради това същото не беше редовно призовано за заседанието пред въззивната инстанция.

В заседанията пред САС засегнатото лице Б. се представлява от назначения му служебен защитник адвокат К. К.. Защитникът поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и моли решението на СГС да бъде отменено като немотивирано, неправилно и незаконосъобразно.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено първоинстанционното решение, с което е признато 2 решението на британските власти за налагане на финансова санкция на Б.Б. за извършено от него нарушение.

Софийски апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на решението, намери следното:

Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил правилно, законосъобразно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.

Решението за налагане на финансовата санкция на засегнатото лице Б. В. Б. е било постановено в държава – членка на Европейския съюз, каквато към момента на постановяването /25.01.2018 г./ е било Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия. Затова същото /Обединеното кралство/ се явява издаваща държава по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПИИРКОРНФС.

Към настоящия момент е факт оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз. Но съгласно чл. 62 параграф 1 б.“г“ от Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции се прилага в държавите-членки, а следователно и от съответните компетентни органи в Република България по отношение на решенията, получени преди края на преходния период /31.12.2020 г./ от централния орган или компетентния орган на изпълняващата държава или от орган на изпълняващата държава, който няма компетентност за признаване или изпълнение на решение, но който предава решението ex officio на компетентния орган за изпълнение. В настоящия казус решението за налагане на финансовата санкция на засегнатото лице Б. В. Б., постановено от компетентен орган на държава – членка на Европейския съюз, каквато към момента на постановяването /25.01.2018 г./ е било Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, е постъпило в Окръжна прокуратура - Смолян на 02.10.2020 г., след което е изпратено по компетентност на СГС, където е получено на 07.10.2020 г. Следователно в случая е налице посочената по-горе предпоставка за прилагането на цитираното Рамково решение 2005/2014/ПВР на Съвета /относно взаимното признаване на финансови санкции/ от страна на съответните компетентни органи на Република България /като държава-членка/ по отношение на постъпилото решение за налагане на финансова санкция спрямо българския гражданин Б. В. Б..

С полученото Решение № 1800015333 от 25.01.2018 г. на Crawley Magistrates Court, град Лондон, Обединено Кралство, влязло в сила на 25.01.2018 г., българският гражданин Б. В.

Б., роден на ******** г., в гр. ***, с адрес гр.***, ул.***, № **, с ЕГН **********, е признат за виновен по обвинението за извършено административно нарушение по чл.29, ал.1 и 3 от Закон за регистрацията и митата за автомобили от 1994 г. на Обединеното Кралство за това, 3 че на 30.06.2017 г. в Обединено Кралство на място, което не е изрично посочено, е държал на публичен път, по-точно улица, която не е изрично посочена, автомобил с механично задвижване или по-точно АУДИ с peг. №*******, което не е имало лиценз, като му е наложена финансова санкция (глоба и дължими съдебни разходи) в размер общо на 366.25 британски паунда.

Посоченото решение е за налагане на финансова санкция по смисъла на чл.3, ал.1, т.1 и т.3 от ЗПИИРКОРНФС.

Решението за налагане на финансова санкция е постановено в открито съдебно административно-наказателно производство в държава–членка на Европейския съюз от компетентен по административно-наказателни дела орган, а именно – съд, какъвто се явява Crawley Magistrates Court, град Лондон, Обединено Кралство.

Представеното решение за налагане на финансова санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава /Централния орган за Англия и Уелс за взаимно признаване на финансови санкции/ и е придружено с превод на български език, съгласно изискванията на чл.4 и чл.5 от ЗПИИРКОРНФС.

В акта на издаващата държава е дадено и конкретно описание на фактическите обстоятелства, при които е било извършено нарушението, като това описание е напълно достатъчно за нуждите на настоящото производство.

Налице е и съответствие между удостоверението и приложеното и преведено решение на издаващата държава.

САС напълно споделя извода на СГС за наличието на условията и предпоставките, предвидени в разпоредбата на чл.30 от ЗПИИРКОРНФС, за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В тази връзка правилно е отчетено, че решението за налагане на финансова санкция е постановено в административно-наказателно производство и се отнася за деяние, съставляващо административно нарушение.

Законосъобразен е и изводът на първия съд, че доколкото санкционираното поведение се изразява в нарушаване правилата за движение по пътищата /държал на публичен път – улица – автомобил с механично задвижване, който не е имал лиценз/, на основание разпоредбата на чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС в случая не се изисква двойна наказуемост, поради което в настоящото производство не следва да бъде обсъждан въпроса за наличието на такава.

От съдържанието на удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е видно, че решението за налагане на финансова санкция е постановено след проведено 4 открито заседание в административно-наказателно производство, като засегнатото лице не се е явило лично на съдебния процес, вследствие на който е постановено решението, но е било призовано лично на датата 28.12.2017 г. и по този начин е било уведомено за определените дата и място на съдебния процес, като е било уведомено и за възможността за постановяване на такова решение ако не се яви на съдебния процес. Същевременно в цитираното удостоверение не е отбелязано, че в описаната хипотеза постановеното решение за налагане на финансова санкция подлежи на обжалване или на повторно разглеждане и поради това да е следвало да бъде връчено на лицето с уведомяването му за тези права. С оглед на това напълно неоснователно е възражението на защитника във въззивната жалба, че Б.Б. не е бил уведомен съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез упълномощен според националния закон представител относно правото си да обжалва решението, както и относно сроковете за обжалване.

Неоснователно е и оплакването, че не са представени безспорни доказателства за уведомяването на засегнатото лице за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви на същия. Както бе посочено по-горе, в приложеното удостоверение е отбелязано, че лицето е било призовано лично на датата 28.12.2017 г. и че по този начин е било уведомено за определените дата и място на съдебния процес, като е било уведомено и за възможността за постановяване на такова решение ако не се яви на съдебния процес. В тази връзка нито в рамковото решение, нито в ЗПИИРКОРНФС е предвидено задължение за компетентния орган на издаващата държава да прилага към удостоверението конкретни доказателства за отразените в това удостоверение факти и обстоятелства, като това се основава на принципа на взаимното доверие на държавите-членки при признаването на финансови санкции. Следователно в производството по признаване на решение за налагане на финансови санкции, каквото е и настоящото, не е необходимо и не следва да се събират допълнителни доказателства за установяването на отразените в удостоверението факти и обстоятелства, стига самото удостоверение да отговаря на изискванията на рамковото решение и на закона. Това условие в случая е налице, поради което не е било необходимо да се изисква от издаващата държава да представя доказателства за уведомяването на засегнатото лице за насрочения съдебен процес, както и за възможността за постановяване на решение, ако не се яви на същия.

Разпечатката съдържа 34 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5827633c-8a28-4066-b2d7-15c7b742ef1a