Решение № 37 от 05.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Благоевград, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В. Ковачев при участието на секретаря Лозена Димитрова като разгледа докладваното от В. Ковачев Търговско дело № 20251200900079 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е К. Н. А., ЕГН **********, адрес гр. ***, в качеството на съдружник и управител на „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***.

Претенцията е насочена спрямо „***“ ООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от ***.

В исковата молба и допълнението към нея се твърди, че на 29.10.2019 г. е било учредено „***“ ООД, в което учредители и съдружници били К. Н. А. и ***. В това дружество те притежавали равни дялове от капитала. Представителната власт също се осъществявала от двамата заедно, видно от дружествения договор. Името на дружеството не било избрано случайно - то отговаряло на възнамеряваната при учредяването му дейност - производство на бутилирана изворна вода и безалкохолни напитки, заявена за вписване и като негова основна дейност. С цел реализиране на инвестиционните намерения и уреждане на имуществените отношения, на 07.12.2022 г. било сключено споразумение за прехвърляне на чистите активи на фабриката /сграда, съоръжения, оборудване, разрешителни, търговска марка и активи по производство и разпространение/ с търговска марка „***“, от ЕТ „***“ на новосъздаденото дружество, срещу цена от 1 600 000 лева, платима от ЕТ „К. Н. А. - ***“. ЕТ „***“ прехвърлил на „***“ ООД само сградата на цена от 51 111 лева, като същевременно получил плащания от 760 000 лева, признати с изрично волеизявление още при сключване на споразумението, както и общата сума от 110 000 лева, преведени по банков път. Инвестиционните намерения на ***, ако изобщо били съществували при учредяване на дружеството, се променили в много кратък период от време, тъй като дружеството официално 1 преустановило дейност и не извършвало добив, бутилиране и търговия с изворна вода. До ищеца, в качеството му на съдружник, било отправено предупреждение от 17.02.2025 г., от ***, в качеството й на съдружник и управител на „***“ ООД. В предупреждението било посочено, че А. е извършвал еднолични действия по управление и разпореждане с имуществото на дружеството, вкл. добиване и продажба от собствената на дружеството фабрика на изворна вода, което било част от основната дейност на дружеството. Посочено било също така, че той е извършвал разплащания от името на „***“ ООД по издадени към него и от него фактури за стоки и услуги, както и че от сметката на дружеството са заплащани осигурителни вноски за назначени по трудов договор лица без съгласието на другия управител и съдружник. Твърдяло се, че дружеството е със задължения към доставчици в размер на 51 000 лева за 2023 г., както и че загубата от 7000 лева за 2023 г. не кореспондира с движенията по банковата сметка. *** предупредила А., че може да бъде изключен като съдружник, но не посочила срок, в който последният може да отстрани определени нередовности или пък да преустанови действия, с които се осъществява съставът на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. *** въобще не се уверила дали „нарушенията“ са извършени, дали са протИ.правни и дали продължават. С покана до ищеца от 17.03.2025 г., в качеството му на съдружник, *** го информирала, че свиква събрание на съдружниците, което да се проведе на 02.04.2025 г. Дневният ред за работата на свиканото събрание включвал: т. 1 Изключване на съдружника К. Н. А. от „***“ ООД, на основание чл. 126, ал. 3 от ТЗ, т. 2 - Поемане на освободените в резултат на изключването на съдружника К. Н.

А. дялове от капитала на дружеството от ***, т. 3 - Освобождаване на К. Н. А. като управител на „***“ ООД, т. 4 - Приемане на учредителен акт на „***“ ЕООД, и т. 5 - Разни. На 02.04.2025 г., на посоченото в поканата за свикване място, се провело събрание на съдружниците в ответното дружество, съобразно дневния ред, посочен в поканата. Всеки от съдружниците довел нотариус за удостоверяване на провеждането на събранието и взетите от същото решения. Съставени били 2 протокола за събранието, като според единия били взети решенията по т. 1-4 от дневния ред, а според другия - не. Ищецът твърди, че взетите решения са незаконосъобразни и протИ.речат на повелителните разпоредби на закона и на дружествения договор. Предупреждението не съответствало на императивни правни норми от ТЗ. То трябвало да съдържа ясно и конкретно посочване на действията и бездействията на съдружника. Твърденията в същото били общи, абстрактни и не попадали в хипотезата на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. С отправеното предупреждение не била дадена възможност на съдружника за коригиране на неговите действия. Смисълът на чл. 126, ал. 3 от ТЗ бил съдружникът да поправи поведението си по начин, указан му в самото предупреждение и отговарящ в найпълна степен на интересите на дружеството. Предупреждението губело смисъл, ако след него веднага се пристъпи към изключване, тъй като целта на предупреждението била поправяне на поведението на съдружника, докато изключването било последица, която можела и да не се приложи. Свикването на събранието било действие по управление на дружеството, което следвало да бъде извършено само заедно от двамата управители. Процесното събрание от 02.04.2025 г. било свикано еднолично от единия съуправител, което обуславяло извод за незаконосъобразност на взетите на него решения. За да бъдело свикано общо събрание, следвало да има решение и от двамата управители, което в случая не 2 било налице. Имало и протИ.речие с повелителната норма на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ. В самото предупреждение не бил посочен срок за преустановяване на конкретни действия на ищеца, който срок да е подходящ съобразно естеството на действията. А. отговорил на полученото от него предупреждение и представил достатъчно доказателства, които да обосноват извод за законосъобразно поведение.

Реално нито от предупреждението, нито от поканата, нито от протокола от проведеното събрание станало ясно с какво поведението на ищеца е увредило интересите на „***“ ООД. Реализирането на загуба не можело да го направи, защото загубата била финансов резултат и той бил логичен при всяко начало на нова дейност. Загубата подлежала и на пренасяне и приспадане от печалбата през следващите години. В чл. 14, ал. 1, т. 2 от дружествения договор на „***“ ООД изрично било предвидено, че решенията за приемане, освобождаване и изключване на съдружници се вземат с мнозинство ¾ от капитала /чл. 14, ал. 3 от дружествения договор/, но било предвидено също така, че докато съдружниците са само двамата учредители, всички решения да се вземат с единодушие. При изключване изключваният съдружник не гласувал и неговият дял се приспадал от капитала при определяне на мнозинството. От посоченото се налагал изводът, че в случаите на изключване на съдружник, какъвто бил настоящият, след приспадането на капитала на изключвания съдружник, който не гласувал, оставащият капитал - ½, не може да формира мнозинство за изключване на съдружник, доколкото в дружествения договор е предвидено именно капиталът /повече от ¾/ да е критерият за вземане на решение. Това също давало основание да се приеме, че решението на събранието е незаконосъобразно. Действията, извършени от К. А. и описани в предупреждението за изключване, всъщност представлявали действия по управление на стопанската дейност на дружеството, насочена към извличане на печалба от същото. Сред тези действия нямало такива, които да съставляват нарушение на дружествения договор във връзка с осъществяване на стопанската дейност. Извършеното изключване било в нарушение на чл. 141, ал. 1 от ТЗ, както и на чл. 15, ал. 2 от дружествения договор. Протоколът от проведеното събрание на съдружниците в „***“ ООД, удостоверен от нотариус ***, не отговарял на обективната действителност. Действията на А. били в полза на „***“ ООД и не увреждали неговите интереси. Никакви доказателства, че е осъществен съставът на чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ, не били посочени в предупреждението за изключване и по време на събранието на съдружниците. Банковата сметка на дружеството била захранена с лични средства на съдружника и управител К. А. - над 16 000 лева, поради липсата на оборотни средства в „***“ ООД и без да е било поето такова негово задължение към дружеството. Всички описани в предупреждението действия били насочени към развитие на търговската дейност, а не против интересите на дружеството. Ответната страна не обосновала наличието на предвидените в чл. 126, ал. 3, т. 3 от ТЗ предпоставки, за да е налице законосъобразно решение за изключване на К. А. като съдружник в дружеството.

Имало протИ.речие с чл. 14, ал. 8 от дружествения договор, защото липсвал подпис на лицето, което е водило протокола за събранието. Адвокат *** не бил надлежно оправомощен да води същия на проведеното на 02.04.2025 г. събрание.

Той бил председател без гласуване и с мандат само от единия съдружник. Налице бил съществен пропуск, тъй като не ставало ясно кой и как е документирал направените изявления и взетите решения на проведеното събрание. Нотариусът 3

*** заверила подписите на съдружник, на председател и съдържанието, но не ставало ясно кой е създал това съдържание и кой носи отговорност за неговата достоверност. Налице били много и съществени разминавания в текста на съставените за събранието 2 протокола, като в заверения от нотариус *** такъв били пропуснати редица важни изявления на А. и адвоката му. Липсвали доказателства относно твърдението за продължаващи действия. Видно от партидата на дружеството в ТР, там били вписани ГФО за 2022 и 2023 г., което било задължение по закон и нямало доказателства да е извършвано бутилиране на вода от поканата до провеждането на събранието. Единствените актове, които били обявени без знанието и съгласието на *** ***, освен задължителните по закон, били запорът на дружествения й дял заради неуредени финансови взаимоотношения между съдружниците и спирането на вписването на решенията от процесното събрание поради настоящия правен спор. Решението за поемане на дружествените дялове не отговаряло на поканата и било дописване на т. 2 от дневния ред. То не можело да съдържа въпроси, които не са били поставени за обсъждане. Дори обаче въпросът да се съдържал в поканата, тя пак щяла да бъде в протИ.речие с императивните правни норми на чл. 125, ал. 1, т. 2 вр. ал. 3 от ТЗ и взетото решение за остойностяване на дяловете било незаконосъобразно.

Решението да се заплатят дяловете по номинал било в протИ.речие с императивни норми на ТЗ. То целяло да ощети и дружеството, и ищеца. Иска се отмяна на решенията, взети от събранието на съдружниците, проведено на 02.04.2025 г., както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага твърдения и аргументи за нейната неоснователност. Приетите решения на проведеното на 02.04.2025 г. в гр. Благоевград събрание на съдружниците в „***“ ООД били изцяло законосъобразни и съобразени с дружествения договор и установената съдебна практика по въпросите за изключване на съдружник в ООД. Ищецът не отричал да е допуснал и извършил напълно съзнателно визираните в предупреждението за изключването му нарушения, заключаващи се в конкретно посочени действия против интересите на дружеството. Той оспорвал да е извършвал еднолични действия по управление и разпореждане с дружественото имущество, което твърдение протИ.речало на установените факти и обстоятелства, конкретно описани в предупреждението за изключването му. От счетоводната документация по несъмнен начин се доказвало, че ищецът еднолично, като управител на „***“ ООД, без съгласието и знанието на другия съдружник, добивал и търгувал с минерална вода. Това било видно от оборотите и извлечението от банковата сметка на дружеството, с която той отново еднолично оперирал. Ищецът игнорирал другия съдружник и управител и започнал да управлява и да се разпорежда самостоятелно с дружеството. Установени били 297 банкови операции по сметката на дружеството в „***“ АД, извършени в периода 20.06.2023 г. 14.01.2025 г. Тази цифра била показателна за това, че К. А. по никакъв начин не зачитал другия управител и съдружник. Ищецът издавал и приемал фактури за различни стоки и услуги без подписа на *** като управител. От сметката на дружеството, лично и единствено по нареждане на ищеца, били заплащани вноски по ДОО, УЧПФ и ФГВРС, назначено било лице по трудов договор и били изплащани трудови възнаграждения. Имало и други сериозни нарушения на 4 дружествения договор и императивните разпоредби на закона. Ищецът подал сам ГФО за 2023 г. в АВ-ТР, който бил обявен, без да е одобрен с подписа на втория съдружник. Приложените с ГФО за 2023 г. баланс и ОПР били подписани единствено от ищеца. Името на управителя *** *** дори не фигурирало, а съставител на отчета се явявало юридическото лице „***“ ЕООД, което не било упълномощавано за тази дейност от двамата управители, а отново било избрано еднолично от ищеца. Пълномощното от двамата управители към лицето Веселин Христов Христов нямало никаква връзка с действията на „***“ ЕООД, което очевидно договаряло отделно само с ищеца. Обявеният в ТР ГФО за 2023 г. бил подаден чрез адвокат ***, упълномощена отново само от ищеца. Всички тези еднолични действия се обяснявали с необходимостта от съблюдаване на законовите изисквания за отчитане на дейността, каквато практически не съществувала. Тя била възобновена единствено по личната преценка на ищеца. От всички тези документи ставало ясно, че ищецът сам е преустановявал и възобновявал дейността на „***“ ООД като единствен управител и съдружник. Дружеството се управлявало като ЕООД, собственост на К. А.. Ищецът очевидно имал нужда да оправдае собственото си протИ.правно поведение. Проблемът обаче бил в това, че всички тези незаконосъобразни действия са извършвани от името и за сметка на общото им с другия съдружник дружество. В отправеното до ищеца предупреждение за изключване изрично били посочени нарушенията, в които той е обвинен от другия съдружник, и били изискани конкретни документи и обяснения.