Решение № 880 от 10.08.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 980/2026
- Вид
- Решение № 880
- Подписан
- 10.08.2026
- В сила
- 10.08.2026
- Състав
- Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Други актове по делото
- Определение № 2436 от 19.05.2026 · Даниела Димова Томова, Цветелина Георгиева Хекимова, Светлана Тодорова
- Разпореждане № 4578 от 25.06.2026 · Даниела Димова Томова
- Протокол № 1051 от 08.07.2026 · Даниела Димова Томова, Светлана Тодорова, Цветелина Георгиева Хекимова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.267 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- член 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл.6, ал.1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- член 7 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 880 гр. Варна, 10.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Даниела Д. Томова
Членове:
Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Елена Ян. П. като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело № 20263100500980 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба вх. №18077/06.03.2026г. по описа на ВРС на ищцата Т. И. И., ЕГН **********, подадена чрез пълномощник адвокат Д. Х. П., САК.
Предмет на обжалване е решение №392/05.02.2026г. на Районен съд Варна, 31-ви състав, постановено по гр. д. №8216/2025г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявеният срещу ответника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Кфт дружество регистрирано в Будапеща, Унгария, номер на регистрация Cg.01-09964332 действащо на територията на България чрез „Уиз еър България Кфт клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище град София, установителен иск по чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за дължимото обезщетение за забавен с повече от три час полет на 19.02.2025г. с разстояние на полета над 1 500км. в направление от Лондон, летище Лутън до гр. Варна №W6 4502, в размер на 400,00 евро, ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда до окончателното изплащане на сумата, които вземания са включени в издадената по ч. гр. д. №3856/2025г. по описа на РС – Варна заповед за изпълнение №1966 от 02.04.2025 година.
Основното оплакване е за неправилност на обжалваното решение като се твърди, че погрешно първоинстанционният съд се е позовал единствено на 1 влошената метеорологична обстановка, обхващаща полетите от дневния план на процесния самолет, както и на назначените слотове като предпоставка за освобождаване на авиопревозвача от отговорност. Позовавайки се на Тълкувателните насоки за Регламент (ЕО) № 261/2004 г. и на практиката на СЕС въззивникът счита, че в случая не само не е установено, но и опровергано съществуването на втората кумулативна предпоставка – че закъснението или отмяната на полета не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според въззивника цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите и дължимата грижа на добрия търговец изискват при планирането на полетите превозвачът да разчете определен времеви запас, предвиждайки лоши метеорологични условия предвид сезона на изпълнение на полета и особеностите на климата в местоназначението, така, че да може да изпълни последващ полет с минимално, под три часа закъснение. И тъй като в случая превозвачът не е сторил това, то той дължи парично обезщетение за допуснатото голямото закъснение на полета. На изложените във въззивната жалба аргументи отправя искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен в цялост.
Претендира разноски.
В хода на осъществената размяна на книжа по чл.263, ал.1 от ГПК насрещната страна - ответникът „УИЗ ЕЪР Унгария“ чрез пълномощника си по делото адвокат К. П. И., ХАК, е подал писмен отговор вх.
№35376/04.05.2026г., в който аргументира подробно становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и наведените от въззивника оплаквания. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира и разноски за въззивното производство.
По допустимостта на въззивното производство и предварителните въпроси по чл.267 от ГПК съдът се е произнесъл с определение № 2436/19.05.2026 год.
Страните не са взели участие в съдебното заседание чрез законен или упълномощен представител. С писмена молба пълномощникът на въззивника адвокат Д. П., САК, е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания. Към молбата е приложен списъкът по чл.80 ГПК на претендираните разноски.
2
Постъпила е молба и от въззиваемото дружество чрез пълномощник адвокат К. И., в която подробно се аргументира становище за неоснователност на въззивната жалба с искане обжалваното първоинстанционно съдебно решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Предмет на предявените в хипотезата на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове е установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на вземанията на ищцата Т. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, от ответника „УИЗ ЕЪР Унгария“ Црт, регистрирано в Будапеща, Унгария, вписано в регистъра на дружествата под № 01-10-140174, действащо чрез „УИЗ ЕЪР Унгария Црт.- клон България“ КЧТ, ЕИК 200830927, със седалище град София, за които по ч.гр.д. №3856/2025 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за изпълнение № 1966/02.04.2025г., оспорена своевременно от длъжника при условията на чл.414 от ГПК.
В случая не е спорно, че ищцата е закупила билет за полет W64502, който е следвало да се осъществи от ответното дружество – въздушен превозвач от град Лондон, летище Лутън, за град Варна на 19.02.2025г. с начален час на излитане 9.00 часа. Не е спорно, че ищцата че се явила в определения час на летището, от което е следвало да се осъществи полета. Не е спорен и факта, че полетът не се е осъществил в обявеното време, като е излетял в 17.01ч. на 19.02.2025г. и е кацнал във Варна около 22ч. местно време, с което е регистрирал закъснение много над 3 часа. В актуалната информация за полет W64502 е посочен код за закъснение „93“, като съгласно приетите като доказателство „IATA кодове за забавяне“ причина за закъснение на процесния полет е „ротация на самолети, късно пристигане на самолети от друг полет или предишен сектор“. Безспорен е и факта, че разстоянието на полета е над 1 500 км., с оглед на което случаят попада в хипотезата на чл.7, ал.1, б. „б“, вр. чл.6, ал.1, т. „б“ от Регламент 261/2004г. на ЕС.
Спорът е изведен при насрещните твърдения на ответното дружество, че закъснението се дължи на обективни причини - процесният полет W64502 LTN - VAR (Лутън - Варна) на 19.02.2025г. е имал закъснение поради лоши метеорологични условия, изразяващи се в обилен снеговалеж в гр. Варна с 3 продължителност от 7 часа и 37 минути, което сериозно е затруднило излитането на самолетите на процесната дата от летище Варна и е довело до закъснението на предходният полет от ротацията на самолет с peг. №HA-LWR.
Този предходен полет W64501 с направление Варна – Лутън на 19.02.2025г. е бил с планиран час на излитане 04:05ч. UTC (06:05ч. местно време в България), съответно час на пристигане на летище Лутън в 07:50ч. UTC (07:50ч. местно време във Великобритания) на 19.02.2025г. В действителност времето му на излитане е било в 12:38ч. UTC (14:38ч. местно време в България), съответно с час на пристигане на летище Лутън в 16:11ч. UTC (16:11 часа местно време във Великобритания), т.е. със закъснение от 8ч. и 21мин. Според представените декодирани НОТАМ съобщения чрез уебсайт, ведно с превод на български език, летище Варна е обявило затваряне на пистата от 03:44ч. UTC (05:44ч. местно време в България) до 07:30ч. UTC (09:30ч. местно време в България) поради снегопочистване. След отваряне на пистата полет W64501 е получил СЛОТ за излитане в 12:33ч. координирано универсално време на 19.02.2025г. В приетото като доказателство по делото писмо - отговор от „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, получено въз основа на издадено от съда съдебно удостоверение, причини за закъснението в излитането на предходния полет W64501 (Варна-Лутън) са: 1/ „недостиг на екипаж, изчакване на екипаж от резервния такъв – 4 часа и 50 минути; 2/ метеорологични условия на летището на излитане поради снеговалеж и спирачен ефект на писта за излитане и кацане - 3 часа и 25 мин., 3/ антиобледенителна обработка на въздухоплавателно средство, отстраняване на сняг и лед – 0 часа и 10 мин.
Същността на спора се свежда до това дали въздушният превозвач носи отговорност за закъснение на планирания полет с повече от 3 часа в случаите на т.нар. „ротационно закъснение“, т.е. когато самолетът, с който трябва се осъществи планирания полет остава блокиран на летището на кацане поради метеорологични условия, което пречи на неговото навременно с оглед на планирания ротационния полет излитане и пристигане.
Съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз и действащата нормативна уредба, пътниците на закъснели полети имат право на обезщетение, аналогично на това при отмяна на полет, когато пристигнат в своя краен пункт на дестинация със закъснение от три или повече часа спрямо планираното време по разписание. Това тълкуване е залегнало в Решение на 4
Съда по съединени дела C-402/07 и C-432/07 (Sturgeon), където изрично се посочва, че закъснение от три или повече часа при пристигане дава право на обезщетение по член 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004. Въздушният превозвач се освобождава от задължението за изплащане на парично обезщетение единствено ако докаже, че закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички разумни мерки. Невъзможността на самолета да бъде на разположение навреме обикновено се дължи на предходни технически проблеми или закъснения на предходни полети (т.нар. ротационни закъснения). Съдебната практика приема, че техническите проблеми, възникнали при нормалната експлоатация на въздухоплавателното средство, не представляват извънредни обстоятелства. Те се считат за присъщи на нормалното упражняване на дейността на превозвача и остават в рамките на неговия ефективен контрол, както е посочено в Решение по дело C-159/18 (André Moens). Превозвачът е длъжен при планирането на полетите да предвиди известен запас от време, който да позволи при възможност да се осъществи полетът въпреки настъпването на определени затруднения. В Решение по дело C-294/10 (Eglītis) се подчертава, че въздушният превозвач трябва в разумна степен да съобрази риска от закъснение и да планира ресурсите си така, че да избегне отмяна или голямо забавяне. Следователно, ако самолетът не е на разположение поради лоша организация на флота или техническа неизправност на предходен етап, превозвачът по правило дължи обезщетение. В случаите на т.нар. „ротационно закъснение“, причинено от неблагоприятни метеорологични условия на друго летище, въздушният превозвач може да бъде освободен от отговорност за изплащане на обезщетение, но само при стриктното спазване на определени кумулативни условия, установени от практиката на Съда на ЕС и приложимите регламенти.
Съгласно Решение на Съда по дело C-826/19 (WZ срещу Austrian Airlines AG), опериращият въздушен превозвач може да се позове на извънредно обстоятелство (като лошо време), което е засегнало не текущия закъснял полет, а предишен полет, изпълняван със същото въздухоплавателно средство.
За да бъде това основание за освобождаване от отговорност по член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, превозвачът трябва да докаже наличието на пряка причинно-следствена връзка между лошото време на другото летище и голямото закъснение на следващия полет, съответно, че метеорологичните 5 условия действително са били несъвместими с безопасното изпълнение на полета, съгласно техническите изисквания за въздушни операции (например Регламент (ЕС) № 965/2012). Дори когато закъснението е започнало поради легитимно „извънредно обстоятелство“ (буря или гъста мъгла на летището, където самолетът е домувал), превозвачът не се освобождава автоматично от отговорност. Той трябва да докаже, че е предприел всички мерки, които разумно биха могли да се изискват, за да предотврати пренасянето на закъснението върху следващите полети в ротацията. В частност такива мерки са планиране на резервно време (буфер) и предприетите действия след подобряване на времето. В Решение по дело C-294/10 (Eglītis) СЕС постановява, че разумният превозвач трябва да планира ресурсите си с известен „запас от време“, за да може да осъществи полета след отпадане на извънредните обстоятелства. Ако графикът е бил толкова напрегнат, че и наймалкото забавяне води до „ефект на доминото“, превозвачът се счита за отговорен. Същевременно, ако метеорологичната обстановка се е подобрила, превозвачът е длъжен да докаже, че е мобилизирал всички налични човешки, материални и финансови ресурси, за да придвижи самолета и да минимизира закъснението. Ако превозвачът е изчакал прекомерно дълго след отварянето на летището или не е потърсил алтернативен самолет, той може да бъде осъден да плати обезщетение.
Разпечатката съдържа 28 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5826408b-bf04-4a1e-89aa-0269788f3ad0