Решение № 570 от 22.02.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 570 гр. Варна, 22.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20223110107670 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от П. Н. Н. , ЕГН **********, с адрес:

**********, срещу Г.Д.Г.П. към ***** с адрес: ********, осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР за заплащане на сумата от 500,10 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 65 часа за периода от 25.09.2019 г. до 07.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба – 15.06.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.

П о твърдения в исковата молба, в периода от 25.09.2019 г. до 07.07.2020 г. ищецът е полагал труд на длъжността „**********“ в Група „*****“ в ************ която е структурно подчинена на Г.Д.Г.П. към ***, като е бил със статут на държавен служител. В процесния период ищецът е положил общо 386 часа нощен труд, който, преизчислен с коефициент 1,143, възлиза на 441 часа и води до извънреден труд от 55 часа. Ищецът счита, че за този труд му се следва допълнително възнаграждение в размер на 385 лв. В тази връзка се позовава на липсата на нормативна уредба за преобразуването на положените часове нощен труд в дневен, респ. заплащането на получената горница, в приложимия специален ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане, като счита, че следва да намери съответно приложение общата норма на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

По изложените съображения по същество моли за осъждане на ответника да му заплати допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в размер на 385 лв. и претендира разноски, по делото, вкл.

1 адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, действащ чрез процесуалния му представител адв. Д. Х., поддържа исковата молба и предприема изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер до сумата от 500,10 лв., дължима като възнаграждение за положените 65 часа извънреден труд. Моли за уважаване на иска до увеличения негов размер и представя списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е заемал полицейска длъжност. Излага, че в процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на работни смени съгласно месечни графици, при сумарно изчисляване на работното време. Твърди, че в резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време, за процесния период е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като извънреден труд на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

Поддържа, че общите разпоредби на КТ и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата са неприложими за процесното правоотношение, доколкото е налице специална уредба в З***, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. Излага, че няма основание за преизчисляване на нощния труд в дневен такъв с посочения в исковата молба коефициент от 1,143, тъй като нормалната продължителност на дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа и положеният труд през нощта е също 8 часа за всеки 24-часов период, респ. коефициентът е единица. Поддържа, че е изпълнил задължението си и е заплатил изцяло и своевременно полагащото се на ищеца възнаграждение за положен извънреден и нощен труд.

По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че в периода от 25.09.2019 г. до 07.07.2020 г. страните са били в служебно правоотношение, по което ищецът е полагал труд на длъжността “********“ в Група „*****“ в ************ която е структурно подчинена на Г.Д.Г.П. към МВР.

Към доказателствения материал по делото са приобщени представени от ответника документи, относими към определяне часовете положен от ищеца нощен труд и размера на дължимото възнаграждение, а именно: протоколи с рег. № 6100р-16654 2 от 01.10.2019 г. и рег. № 6100р-14161 2 от 03.08.2020 г. за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници в група „ОДГ“ на ГПУ – Варна за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2019 г. и 2 от 01.07.2020 г. до 31.07.2020 г., както и 11 бр. платежни бележки за трудово възнаграждение на ищеца за периода 01.09.2019 г. – 31.07.2020 г.

От приетото и неоспорено от страните заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че в периода от 25.09.2019 г. до 07.07.2020 г. ищецът е отработил общо 1192 часа, разпределени при работа на смени, вкл. 49 бр. 24-часови смени и още 16 часа. За същия период отработените от ищеца часове нощен труд са общо 456 часа, които не са приравнени към дневни часове (коригирани чрез коефициент 1.143) и не са включени при изчисляването на извънредния труд в разглеждания период.

След преизчисляване на тези часове с посочения коефициент вещото лице определя 65 часа извънреден труд, който не е заплатен от ответника.

Съгласно заключението дължимото възнаграждение за същия е в общ размер на 500,10 лв., формиран като сбор от дължимите възнаграждения за положените часове извънреден труд през всяко тримесечие, включено в целия период от 25.09.2019 до 07.07.2020 г., както следва: 61,48 лв. за 7 часа извънреден труд, положен в периода 25.09/2019 г. – 30.09.2019 г.; 135,07 лв. за 17 часа извънреден труд, положен в периода 01.10.2019 г. – 31.12.2019 г.;

201,03 лв. за 23 часа извънреден труд, положен в периода 01.01.2020 г. – 31.03.2020 г.; 156,01 лв. за 17 часа извънреден труд, положен в периода 01.04.2020 г. – 30.06.2020 г.; 7,98 лв. за 1 час извънреден труд, положен в периода 01.07.2020 г. – 07.07.2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл.

187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР (обн. ДВ. бр.53 от 27 Юни 2014г., ред. изм. и доп. ДВ. бр.58 от 23 Юли 2019 г., действаща в процесния период).

Основателността на същия е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало служебно правоотношение между страните, 2.) реално положен от ищеца в процесния период извънреден труд (над нормативно установените часове при работа на смени), 3.) настъпила изискуемост на задължението на ответника за заплащане на дължимото допълнително възнаграждение за извънреден труд и 4.) неизпълнение на същото, респ. забавата на ответника.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявеното вземане, както и неговия размер. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно: точно изпълнение и/или други правопогасяващи или правоизключващи обстоятелства.

Безспорно е по делото, че ищецът е бил назначен на длъжността “********“ в Група „*****“ в ГПУ – Варна към Р.Д.Г.П. – Бургас при Г.Д.Г.П. към ***, поради което и на основание чл. 57, ал. 1 от ЗМВР същият е имал качеството „полицейски орган“ и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. чл. 142, ал. 1, т. 1, предл. първо от ЗМВР. Следователно между страните е налице валидно възникнало служебно правоотношение 3 арг. от чл. 61, ал. 2 КТ.

Не се спори още, а се установява и от приобщените доказателства, че за процесния период от 25.09.2019 г. до 07.07.2020 г. ищецът е полагал труд на смени, включващи и нощен труд.

Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е приложимо превръщането на часовете положен нощен в дневен, респ. върху дължимостта на възнаграждението за извънреден труд, получен в резултат от така преобразуваните часове. За да отговори на същите, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 142, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ЗМВР статутът на полицейските органи - държавни служители в ***, се урежда от Закона за *****.

Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд. Според чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г.) работата на служителите, работещи на смени, извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. Този извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение - чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.

Според бланкетната норма на чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

По силата на тази законова делегация са издадени две наредби, действащи в процесния период, а именно: Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР, отм. ДВ. бр.4 от 14 януари 2020 г., и Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.3 от 10 януари 2020г., влязла в сила от деня на обнародването й съгласно § 6 от ЗР.

Според чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за дейностите, чието изпълнение изисква непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови смени, като за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., но работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 3, ал.

1 и ал. 2 от Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете положен нощен труд в дневен, каквато възможност е била налице в действащата преди тях (до 02.08.2016 г.) Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. Липсата на такава норма в приложимия подзаконов нормативен акт не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите 4 в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Същата следва да бъде преодоляна чрез субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.).