Решение № 841 от 25.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 841 гр. Пловдив, 25.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20245300500614 по описа за 2024 година Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Е. В. Т. и Г. П. против решение № 13 от 05.01.2024 година, постановено по гр.д. № 1328/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІV гр. състав. С това съдебно решение е допусната делба между Д. В. Т. с ЕГН **********, В. Д. Т. с ЕГН **********, Е. Д. Б. с ЕГН ********** и Е. В. Т. с ЕГН ********** на самостоятелен обект в сграда с КИ *** по КК на гр. Асеновград с адрес на имота: ***, ведно с избено помещение, заемащо западната част на сградата в южното крило на същата и ведно с таванско помещение, заемащо източната част на постройката в съседство с таванско помещение на М. Я. и С. А., както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при квоти:

7/12 ид. части за Д. Т., 1/12 ид. част за В. Т., 1/12 ид. част за Е. Б. и 3/12 ид. части за Е. Т., а искът за делба по отношение на Г. П., роден на *** г. в ***, гражданин на Република Сърбия, е отхвърлен. С въззивната жалба Е. Т. и Г.

П. обжалват това първоинстанционно решение в частта, с която се допуска делба на таванското помещение, заемащо източната част на постройката в съседство с таванско помещение на М. Я. и С. А. при посочените вече квоти, както и в частта, с която се отхвърля искът по отношение на Г. П. по отношение на таванското помещение. С жалбата се поддържа, че така постановеното решение е неправилно, тъй като жалбоподателите са придобили правото на собственост върху таванкото помещение чрез 1 непрекъснато давностно владение, продължило повече от 10 години, поради което се иска отмяната на решението в частта му, с която таванското помещение е допуснато до делба и постановяване на друго решение по същество, с което предявеният иск за делба по отношение на същото да се отхвърли поради липса на съсобственост, както и за уважаване на възражението на П. за нищожност на договора за покупко-продажба с вх. № 4375, акт № 140, том 14, дело № 2144/24.09.2012 г. по описа на СВ при Районен съд - Асеновград и № 184, том 2, р. № 5937, дело № 1129/24.09.2012 г. по описа на С. К. – Нотариус с район на действие Районен съд - Асеновград, като накърняващ добрите нрави. Претендира се присъждане на разноски.

Въззиваемите страни Д. В. Т., В. Д. Т. и Е. Д. Б. оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят за потвърждаване на обжалваното решение в посочената част като правилно и законосъобразно. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната част. Предвид горното и съгласно чл.269, изр. второ от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд като инстанция по същество се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

С първоинстанционното решение № 13 от 05.01.2024 г. постановено по гр.д. № 1328/2021 г. на Районен съд - Асеновград е допусната делба между Д. В. Т. с ЕГН **********, В. Д. Т. с ЕГН **********, Е. Д. Б. с ЕГН ********** и Е. В. Т. с ЕГН ********** на самостоятелен обект в сграда с КИ *** по КК на гр. Асеновград с адрес на имота: ***, ведно с избено помещение, заемащо западната част на сградата в южното крило на същата и ведно с таванско помещение, заемащо източната част на постройката в съседство с таванско помещение на М. Я. и С. А., както и ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, при квоти:

7/12 ид. части за Д. Т., 1/12 ид. част за В. Т., 1/12 ид. част за Е. Б. и 3/12 ид. части за Е. Т., а искът за делба по отношение на Г. П., роден на *** г. в ***, гражданин на Република Сърбия, е отхвърлен. Като необжалвано решението е влязло в сила в частта му, с която е допусната делбата на жилищния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с КИ *** по КК на гр. Асеновград с адрес на имота: ***, ведно с избеното помещение, заемащо западната част на сградата, при следните квоти: 7/12 ид. части за Д. Т., 1/12 ид. част за В. Т., 1/12 ид. част за Е. Б. и 3/12 ид. части за Е. Т..

С отговора на исковата молба ответницата Е. Т. е оспорила иска за 2 делба единствено по отношение на таванското помещение. Навела е обстоятелства, че през 1997 г. процесното таванско помещение /заемащо източната част на постройката, в съседство с таванско помещение на М. Я. и С. А./ е било заменено по устно споразумение с таванското помещение на Н.

С. – съсед, а последното е било обединено с таванско помещение, заемащо северозападната част на сградата, което Е. Т. закупила от К. Й. З. с нот.акт№ 51, VІІ, д.№ 2072/26.08.1997 г. Така твърди се в отговора на исковата молба, че от 1998 г. ответницата е започнала да упражнява давностно владение върху двете обединени тавански помещения, а Н. С. е започнал да владее процесното таванско помещение /заемащо източната част на постройката, в съседство с таванско помещение на М.Я. и С. А./.

При тези твърдения ответницата поддържа, че е единствен собственик на двете съседни тавански помещения, като е придобила правото на собственост върху замененото таванско помещение в резултата на давностно владение, заедно със съпруга си Г. П., което е започнало още от началото на 1998 г.

Предвид твърденията владението да е осъществявано от ответницата заедно със съпруга и Г. П., ищецът е насочил иска си за делба и против този ответник с допълнителна молба от 08.03.2023 г.

Г. П. също е подал отговор на исковата молба, в който приповтаря твърденията на съпругата си за упражняване на съвместно давностно владение върху двете обединени тавански помещения, описани по-горе, което е започнало още от началото на 1998 г., както и че владението е продължило непрекъснато, трайно, необезпокоявано повече от 20 години. С отговора на исковата молба на Г. П. е наведено и възражение за нищожност на договора за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Г. Ж. Т. и Д. В. Т. с вх.

№ 4375, акт № 140, том 14, дело № 2144/24.09.2012 г. по описа на СВ при Районен съд - Асеновград и № 184, том 2, р. № 5937, дело № 1129/24.09.2012 г. по описа на С. К. – Нотариус с район на действие Районен съд - Асеновград, като накърняващ добрите нрави, по съображения, че е сключен от пълномощник във вреда неа представляваното лице и поради нееквивалентност на престациите. Това възражение не следва да се разглежда, тъй като няма отношение към наведеното от ответника Г. П. твърдение за упражнявано от него и от съпругата му давностно владение по отношение на таванското помещение, от което давностно владение едниствено същият претендира да черпи права.

Предвид отговора на исковата молба от ответниците, ищецът Д. Т. е оспорил твърдението, че таванското помещение, което е неразделна част от апартамента представлява самостоятелен обект на правото на собственост.

Оспорил е твърдението, че ответниците са придобили собственост над това таванско помещение по давност. Поддържа, че таванското помещение не е самостоятелен обект на правото на собственост, не е такова по проект, по предназначение, а владението на това помещение се е упражнявало от него, като и че той притежава ключ за това помещение.

Твърденията в отговорите на исковата молба и на двамата ответници са, 3 че по силата на устни уговорки прилежащото към делбеното жилище таванско помещение е било заменено с таванското помещение, собственост на съседа Н. С.. Във връзка с тези твърдения по делото като свидетели са разпитани С. Н. К. и съпругата му М. Г. К., които сочат, че тяхното таванско помещение било ъглово и те го заменили с таванското помещение на Т., за да може таванското помещение на Т. и таванското помещение на Е., което тя закупила от хората на долния етаж, да стане едно цяло и голямо помещение.

Замяната била извършена през 1998 г. - 1999 г. и била договорена с Д. Т., с Е.

Т. и с майка им Г Т.. След замяната източното таванско помещение започнало да се ползва от свидетелите С. Н. К. и съпругата му М. Г. К..

Предвид твърденията на страните и така събраните доказателства, съдът намира следното:

Съгласно чл. 18 от ЗЗД, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

В случая ответниците нито твърдят, нито се установява по делото твърдяната от тях замяна на тавански помещения да е осъществена с нотариален акт. Напротив, твърди се и се установява това да е станало с устни уговорки между съседите, след което е последвало евентуално установяване на владение върху таванските помещения, но не и прехвърляне на собствеността в резултат на замяна, поради липсата на валидно сключен договор за това в предвидената от закона форма. Твърди се и се установява, че владението върху делбеното таванско помещение, което е описано в двата нотариални акта за собственост като заемащо източната част на постройката, в съседство с таванско помещение на М. Я. и С. А., е осъществявано от семейството на Н. С., но не и от ответниците Е. и Г. П.. Ето защо се споделя извода на районния съд за недоказаност на твърдението същото да е станало изключителна собственост на ответниците, поради което не може да бъде изключено от делбата.

Решението на районният съд в обжалваната част, с която е допусната делба и на таванското помещение между страните при квоти: 7/12 ид. части за Д. Т., 1/12 ид. част за В. Т., 1/12 ид. част за Е. Б. и 3/12 ид. части за Е. Т., а искът за делба по отношение на Г. П., роден на *** г. в ***, гражданин на Република Сърбия, е отхвърлен, е правилно, поради което същото ще се потвърди.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателите ще бъдат осъдени да заплатят на въззиваемите страни направените от тях разноски пред въззивната инстанции, които се констатираха на 600 лв. за всеки един от въззиваемите за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.

По тези съображения Съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 13 от 05.01.2024 година, постановено по гр.д. № 1328/2021 г. по описа на Районен съд - Асеновград, ІV гр. състав в обжалваната част, с която е допусната делба между Д. В. Т. с ЕГН **********, В. Д. Т. с ЕГН **********, Е. Д. Б. с ЕГН ********** и Е. В. Т. с ЕГН ********** и на таванското помещение, заемащо източната част на постройката в съседство с таванско помещение на М. Я. и С. А., при квоти:

7/12 ид. части за Д. Т., 1/12 ид. част за В. Т., 1/12 ид. част за Е. Б. и 3/12 ид. части за Е. Т., а искът за делба по отношение на Г. П., роден на *** г. в ***, гражданин на Република Сърбия, е отхвърлен.

ОСЪЖДА Е. В. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и Г. П., роден на ***г. в ***, гражданин на Република Сърбия, с постоянен адрес: ***, да заплатят на Д. В. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумата от 600 /шестстотин / лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. В. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и Г. П., роден на *** г. в ***, гражданин на Република Сърбия, с постоянен адрес:

***, да заплатят на В. Д. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** сумата от 600 /шестстотин / лв. разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Е. В. Т. с ЕГН ********** с постоянен адрес: *** и Г. П., роден на *** г. в ***, гражданин на Република Сърбия, с постоянен адрес: