Решение № 197 от 16.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. Перник, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело № 20251700100142 по описа за 2025 година

Производството се движи по реда на глава ХVІІІ от ГПК, чл. 235 и следващите от този кодекс – решение по исков спор с правна квалификация чл. 49, във вр. с чл. 45, във вр. с чл. 52 от ЗЗД.

Съдът е сезиран с искова молба от В. Г. Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Община Перник, ЕИК 000386751, със седалище и адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от Станислав Владимиров – кмет, и иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.

Фактическите твърдения на ищеца са , че на 09.01.2025 г.. около 15:00 часа. в ***, вървял по *** с посока на движение от *** към *** , като се придържал плътно вляво на пътното платно, защото на тротоара били паркирани автомобили. Б. направил опит да пресече платното надясно в посока ***, като изведнъж усетил хлътване, последвано от извиване на десния си крак, в резултат на което паднал напред и ударил дясното си коляно. Причина за падането било наличието на образувала се в непосредствена близост до тротоара голяма дупка с изровен асфалт, необозначена и необезопасена. След падането ищецът усетил силна болка в областта на дясното си коляно.

Няколко часа по-късно травмираният крайник се подул и станал силно болезнен, поради което след извършени прегледи и консултации със съответните специалисти в МБАЛ „Рахила Ангелова” АД - гр. Перник, на Б. била поставена следната диагноза: счупване на горния край на тибията. Крайника му бил имобилизиран за период от 45 дни , но болката не отшумяла ; при последващ преглед бил установен хематом в областта на коляното , което наложило придвижване с патерици. Така претърпяния от ищеца травматизъм, твърди се , довел до болки и страдания със значителен интензитет през първите седмици, 1 неотшумели към датата на исковата молба. Невъзможността да използва крака си довела до затруднение на двигателните функции, а оттам – и до затруднения сам да посреща елементарните си битови потребности ; наложило му се за тях да ползва чужда помощ.

Твърди, че съгласно ЗОбС, ЗП и ЗДвП ответникът има задължение да поддържа общинските улици в добро състояние, което не е изпълнил и затова носи отговорност за причинените и неимуществени вреди. Оздравителния процес продължавал и към датата на подаването на исковата молба , при което Б. е оценил претърпените от него неимуществени вреди на сумата от 40 000 лева и иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца тази сума като обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на травматично увреждане, настъпило на 09.01.2025г. в гр. Перник, ведно със законната лихва върху главницата от тази дата до окончателното плащане на вземането. Заявена е претенция за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, включително фактите , които ищеца сочи като част от механизма на настъпване на вредите; отрича да е легитимиран да отговоря по иска . Сочи, че не е налице фактическия състав обосноваващ отговорността му за причинените на ищеца неимуществени вреди. Твърди, че търсения от ищеца размер на обезщетението е завишен и не съответства на принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Прави възражение по чл. 52, ал. 2 от ЗЗД за съпричинявяне от ищеца. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените разноски.

Исковете са имплицитно допустими, след като са осъдителни , при наличие на твърдение за неудовлетворено притезание .

Съдът, предвид становищата на страните и оценявайки както заедно, така и поотделно доказателствата по делото, съобрази следното:

І. По фактите:

Съобразно нормата на чл. 153 от ГПК и тази на чл. 49 във връзка с чл. 45 от ЗАкона за задълженията и договорите подлежат на доказване следните факти : загуба на равновесие и падане на ищеца по причина в дупка на пътното платно, претърпени от падането травматични увреди и неимуществени вреди, които да са в пряка причинно следствена връзка с травматизма. Наличието на виновно поведение на лица от състава на общината не е от значение , доколкото отговорността на общината за деликт е обективна .

Не е формиран спор по това, че на 09.01.2025г, ищецът пада на *** в *** и от удара при падането претърпял счупване на кондила на големия пищял на дясната подбедрица. Това се и установява от наличната по делото медицинска документация на л. 8 и следващите от делото – допълнителен лист за преглед , резултат от образно изследване, лист за преглед на пациент на л. 11 от делото, както и от показанията на свидетеля Н.В.. Съдът кредитира тези показания ,тъй като са вътрешно безпротиворечиви и еднопосочни с медицинската документация и заключението на вещото лице. По делото липсват и данни, които да ги опровергават.

2

Според заключението на вещото лице по събраната съдебномедицинска експертиза , при инцидента ищецът е претърпял счупване на кондила на големия пищял на дясната подбедрица, като механизмът на получаване на увредата е падане, посрещане на удара отстрани и се чупи триъгълно парче от костта / подбедрицата. Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на десен долен крайник, за срок повече от 30 дни.

Непосредствено след настъпването на увредата е проведено консервативно лечение, изразяващо се в гипсова имобилизация Получените от ищеца увреждания са в причинна връзка с процесния инцидент, причинили са болки на ищцата за период от около 4 месеца, като първите 2 седмици дни след инцидента и първите две седмици след сваляне на гипсовата имобилизация, болките са били с по голям интензитет. Възможно е пълно възстановяване, като няма данни за усложнения при оздравителния процес. Съдът кредитира това заключение , то е базирано на неоспорени свидетелстващи документи, какъвто е епикризата , и кореспондира със свидетелските показания. Затова приема, че механизма на настъпването на вредите е този , описан в исковата молба – при падане , Б. удря коляно и чупи парче от подбедрицата.

Липсват данни дупката да е била обезопасена по някакъв начин или да е била към датата на инцидента сигнализирана като неравност или пътно препятствие; такива твърдения в отговора на исковата молба липсват, не се и провежда доказване в тази насока.

Не на последно място, има причинени на Б. вреди от произшествието - от заключението на вещото лице ставя ясно , че той е търпял първите две седмици силни по интензитет болки, нуждаел се е ( според показанията на свидетеля ) от помощ за ежедневните си нужди , изпитвал притеснения от ново падане, предвид стръмни и неизбежни вътрешни стълби в жилището му .

ІІ. По правото:

Сложният фактически състав на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите предвижда едновременното наличие на няколко елемента: противоправно поведение (действие или бездействие), настъпили в резултат на това поведение вреди за ищеца, причинноследствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента при извършването ( в смисъл на знание за определени факти) не се изследва , отговорността на възложителя на дадена работа по чл. 49 във връззка с чл. 45 от ЗЗД е обективна. Дори да се приеме обратното , то вината се предполага по смисъла на чл. 45 ал. 2 ЗЗД.

Не се спори , че злополуката е настъпила на пътното платно на *** в ***.

Според § 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация ,, т . 4. (изм. - ДВ, бр. 49 от 1995 г., бр. 26 от 2000 г.), общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване” са станали общинска собственост с приемането на закона, ако и преди тази дата да са били държавни . Няма данни по делото правото на собственост върху конкретната улица да е преминало върху лице, различно от общината, и в частност- няма данни да се 3 касае за имот, който преди датата 17.09.1991г. ( датата на влизане на закона в сила ) да е бил частна собственост. Съгласно чл. 11 от Закона за общинската собственост, имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а съгласно чл. 31 от Закона за пътищата, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от общините.

По общо правило, вещите се стопанисват от собственика си. Когато се касае за улица, тази грижа включва и находящите се на същата площ елементи на инфраструктурата. Като собственик на пътя, към който се приравняват и улиците съобразно § 6, т. 1 Закон за движението по пътищата /ЗДвП/, Община Перник , по силата на чл. 3, ал. 1 от същия закон е длъжна поддържа пътната настилка в изправно състояние„ .........така........, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване” Съответно, общината е собственик на вещта, от която са настъпили вредите, и затова и носи отговорността да я поддържа в безопасно състояние. Горното важи дори и тогава , когато работата по поддръжката на пътното платно е възложена на трето на спора лице , напр. по силата на договор. Трайната съдебна практика приема, че не е необходимо неизпълнението да бъде персонализирано чрез посочване на конкретно длъжностно лице или друго лице от състава на ответната администрация или третото лице – изпълнител, достатъчно е да бъде установени неизпълнение на задължения, за да се ангажира отговорността й за непозволено увреждане.

Неподдържането на пътя в изправно състояние съответно е противоправно поведение и ангажира деликтната отговорност на общината.

Спори се по това, дали Б. е претърпял от падането вреди . Съдът кредитира, каза се , показанията на свидетеля В. в това отношение и приема наличието им. Тези вреди са в пряка причинноследствена връзка с поведението на ответната администрация; самодостатъчно е било дупката да се запълни, за да бъдат те избегнати.

Или, съдът приема, че има причинено на ищеца непозволено увреждане.

Хипотезата на чл. 49 от ЗЗД е налице.

ІІІ. По размера на иска :

Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост ( чл. 52 от ЗЗД ), като се съобразят и критериите, дадени от ВС на НРБ в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум, ППВС № 17/1963г., и ППВС № 4/1975г. Касае се за мъж на средна възраст ( 53 г . към датата на произшествието,) работоспособен и физически активен, който обаче вследствие на така получените травматични увреди е с временно намалена двигателна възможност; търпял е интензивни болки и страдания поне два месеца, според заключението на вещото лице по СМЕ. Последното обстоятелство се отчита и поради това, че му се е налагало, макар и инцидентно , да ползва чужда помощ за задоволяване на ежедневните си нужди, нещо, което личи от показанията на В..Твърденията за нужда от чужда помощ кореспондират и със заключението на вещото лице, доколкото налице е била гипсова имобилизация на долен крайник.

Няма обаче данни за постоянно обездвижване или други усложнения в оздравителния процес , не се 4 сочи трайна неработоспособност , и с оглед казаното и обичайната практика на ВКС касателно размерите на обезщетенията (решение № 112/21.06.2017 година по търговско дело №

60334 /2016 г.), и като се отчитат инфлационните процеси от датата на произшествието , съдът намира за справедлив размер на обезщетението сумата от 10 000 лева, до който размер иска следва да бъде уважен.

Тъй като при непозволено увреждане длъжникът е в забава и без покана, то ответната администрация дължи и обезщетение за забавата в размер на законната лихва от датата на деликта, до окончателното изплащане на вземането.

ІІІ. Право на разноски имат и двете страни , пропорционално.

Ищеца е бил освободен от такси и разноски, не е направил такива.

Дължи се хонорар на адвоката на ищеца, по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата , като съдът не може да отрече наличието на такава хипотеза ; хонорара се определя в минимален размер