Решение № 211 от 05.07.2022, Административен съд - Кърджали
- Съд
- Административен съд - Кърджали
- Дело
- Административно дело 228/2022
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 05.07.2022
- В сила
- 28.07.2022
- Състав
- АНГЕЛ МАВРЕВ МОМЧИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 1, т. 2 и т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 1 и ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 29, ал. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а · Закон за убежището и бежанците
- чл. 63а, ал. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 68, ал. 1, т. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 84, ал. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 1 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 2-5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 2-5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 2-5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 8, ал. 2-5 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1 и ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1, т. 3 · Закон за убежището и бежанците
- чл. 9, ал. 1 и ал. 2 · Закон за убежището и бежанците
- § 1, т. 9 · Закон за убежището и бежанците
Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година
05.07.2022
Град
Кърджали
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски административен
Съд състав
На
23.06.
Година
2022
В публично заседание и следния състав:
Председател
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ
Членове
Съдебни заседатели
Секретар
Мелиха
Халил
Прокурор като разгледа докладваното от
Ангел
Момчилов
Адм. дело номер
228 по описа за
2022 година.
Производството е по реда на чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците.
Производството е образувано по жалба на М.Д.А., ЛНЧ **********, гражданин на ***, с адрес: ***, против Решение № 3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.
Счита, че административният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Излага съображения, че оспореният административен акт е постановен в нарушение на чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/. Оспорва изцяло мотивите на административния орган, с които е обоснован процесния отказ да му бъде предоставен статут на бежанец, сочейки, че причините да напусне страната си на произход са свързани с наличието на заплаха за неговия живот и сигурност.
На следващо място твърди, че председателят на ДАБ-МС неправилно и в противоречие с материалният закон е приел, че *** е трета сигурна държава за жалбоподателя. В тази връзка въвежда доводи, че *** не отговаряла изискванията, визирани в определението по §. 1, т.
9, б.„б“, б.„г“ и б.„д“ от ДР на ЗУБ за „трета сигурна държава“, а именно: липсвали данни той и семейството му да са защитени от връщане на територията на ***, че имат възможност да поискат статут на бежанец и при предоставянето му да се ползва от международна закрила като бежанец, още по-малко, че са налице достатъчно основания да се смята, че ще бъде допуснат до територията на ***.
Излага твърдения относно действия на властите в *** по принудително изселване от собствената й територия на *** граждани, с цел заселването им в ***, за което сочи статии на електронно издание и доклад на неправителствена организация.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 3808/13.05.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут.
В съдебно заседание, лично и чрез назначения по реда на чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ адвокат, поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения. Твърди, че в протокола от проведеното интервю били отразени неверни данни относно продължителността на пребиваването му в ***. В тази връзка сочи, че напуснал *** през 2021 г. и със семейството си отишли да живеят в ***, и от там същата година пристигнал в България. Въвежда допълнително доводи, че Справка № 327 от 05.04.2022 г. относно положението на *** бежанци, на която административния орган основава своите мотиви в оспореното решение, описвала състояние до 30.09.2020 г., което обосновавало нейната неактуалност. Заявява, че с оглед информацията, съдържащата се в справката, не можело да се направи извод, че *** се явява „трета сигурна страна“ за жалбоподателя и по отношение на него нямало да важи принципа „забрана за връщане“.
Ответникът по жалбата – Председател на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника юрисконсулт М. Х., оспорва жалбата по основание. В хода на устните състезания и в представена писмена защита, излага подробни съображения в подкрепа на доводите си за законосъобразност и обоснованост на оспорената решение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Кърджали, конституирана като страна в производството на основание чл. 16, ал.
1, т. 3 от АПК, изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения, че оспореното решение е обосновано с оглед събраните писмени и гласни доказателства и законосъобразно, предвид липсата на законови основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 27.09.2021 г. жалбоподателя М.Д.А., *** гражданин, е подал молба до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /рег. № УП18882/06.10.2021 - л. 82/, чрез дирекция „Миграция“ към Министерство на вътрешните работи, с искане за закрила от българските власти.
М.А. е бил запознат с указания за правата и задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила в Република България, за правата и задълженията в производството за предоставяне международна закрила в Република България, както и със списъка на организациите, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут, с приемни в ДАБ при МС /л. 67- л. 78/, на 04.10.2021 г., което е удостоверил с подписа си, положен върху всеки един документ, рег. № УП18882/06.10.2021 г. на ДАБ при МС.
Видно от Регистрационен лист с рег. №
УП18882/06.10.2021 г. /л. 79/, търсещия закрила чужденец е регистриран с имената М.Д.А., гражданин на ***, етническа принадлежност – ***, роден на *** г. в ***, ***, религия – ***, ***, професия – ***, с *** образование, ***, с документ за самоличност – карта за самоличност № ***, издадена от *** на *** г., валидна до *** г. Към регистрационния лист е приложен списък с имената на родните на М.А. – ***, ***, ***, ***, *** и ***.
С Решение за настаняване №
4371/04.10.2021 г., издадено от директора на Регистрационно-приемателен център ***, М.Д.А. е бил настанен в РПЦ *** – *** /л.
64/.
На 06.10.2021 г., във връзка с подадената от жалбоподателя молба за закрила, с покана рег. № УП 18882 / 06.10.2021 г. /л. 63/ същия е бил уведомен, че следва да се яви на 27.01.2022 г. в ДАБ при МС, РПЦ – ***, за провеждане на интервю.
С писмо рег. № УП18882/07.10.2021 г. /л. 57/, директора на РПЦ – ***, в съответствие с разпоредбата на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност“ писмено становище по депозираната молба за международна закрила от М.А., като в отговор на същото, с писмо рег. № 14416/23.11.2021 г. /л. 54/ на ДАНС е въведено липса на възражение на кандидата да бъде предоставена закрила в Република България, в случай че отговаря на условията по ЗУБ.
На 19.01.2022 г. М.Д.А. е депозирал пред директора на РПЦ – *** молба-декларация /рег.
№ УП18882/19.01.2022 г. – л. 45/, с която поискал да му бъде разрешено по време на производството за предоставяне на международна закрила да пребивава за своя сметка на следния адрес: ***. С Решение № 18/20.01.2022 г. /л. 44/, издадено от директора на РПЦ – ***, на основание чл. 29, ал. 9 от ЗУБ, на жалбоподателя е разрешено да пребивава и да се настани на посочения в молбата адрес.
На 27.01.2022 г. с М.Д.А. е проведено интервю, въпросите и отговорите по което са обективирани в Протокол с рег. № 18882/27.01.2022 г. /л.
97 - л. 99/. В хода на интервюто жалбоподателят е заявил, че напуснал *** през *** г, нелегално, заедно със съпругата и *** деца. Със семейството си отишли в ***, ***, където останали *** години. В България влезнал през месец *** *** г., нелегално, пеша, с още *** човека, през зелена граница, където били задържани от българските власти. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. За пръв път подавал молба за международна закрила. Никога не бил осъждан или арестуван. С властите в страната не е имал проблеми заради етническата си принадлежност и вероизповедание. Не членувал в политически партии или организации. напуснал *** главно заради водените там военни действия. в *** живял със семейството си под наем, работил като ***. През *** г. се сдобили и с документи за легално пребиваване. Нямали проблеми с властите в *** нито с оглед етническата си принадлежност, нито с оглед вероизповеданието си.
Семейството ползвало здравните и образователни услуги на страната. Напуснал *** поради това, че заплащането там било ниско и трудно издържал семейството си.
Към него и семейството му не били отправяни заплахи и не било оказвано насилие.
Не искал да се връща в ***, заради войната, която продължава и към момента.
Разпечатката съдържа 60 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/58245525-3b5a-40ae-b684-a3eeac5ce088