Решение № 4142 от 29.12.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 4571/2021
- Вид
- Решение № 4142
- Подписан
- 29.12.2022
- Състав
- Геновева Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 17, ал. 1 · Закон за арендата в земеделието
- чл. 9, ал. 3 · Закон за арендата в земеделието
РЕШЕНИЕ
№ 4142 гр. Варна, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Геновева И. при участието на секретаря Веселина Д. Г. като разгледа докладваното от Геновева И. Гражданско дело №
20213110104571 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** искове, както следва:
1./ срещу К. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 – 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина“, 160 броя от сорт „Айдъред“ и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна“ в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. ***** със съгласието на арендодателя Б.И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г. , чиито наследник К. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ срещу Ж. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 – 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина“, 160 броя от сорт „Айдъред“ и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна“ в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. ***** със съгласието на арендодателя Б.И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г. , чиито наследник К. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е придобил ½ идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
В исковата молба ищецът П.К. „С. К.“ твърди, че на 27.03.2004г., е сключил с Б.И. договор за аренда, вписан в СВ, по силата на който арендодателят е предоставил на кооперацията за ползване нива с кадастрален № 115066 в землището на гр. ***** в 1 местността „А.к.“ за срок от 15 години или до 27.03.2019г.
Съобразно уговореното в договора и даденото от арендодателя съгласие, арендаторът е засадил през 2004 – 2005г. трайни насаждения - 2 610 броя дръвчета през 2004 – 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина“, 160 броя от сорт „Айдъред“ и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна“ в предоставената за ползване земя.
Ответниците се явяват съсобственици на процесния имот към момента на прекратяване на правоотношението – 27.03.2019г., придобили от по ½ идеална част от собствеността върху нивата въз основа на договор за доброволна делба от 11.05.2015г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
С прекратяване на договора поради изтичане на уговорения срок, в полза на арендатора е възникнало право да претендира увеличената стойност на предоставения за ползване имот вследствие извършените подобрения, на осн. чл. 9 от Раздел III от арендния договор.
Изложеното е обусловило правния интерес на ищеца от заявяване на осъдителни искове срещу съсобствениците, които отказват да заплатят стойността на подобренията.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К. К. и Ж. К., с който признават, че са съсобственици на недвижим имот в обем от по ½ идеална част, както и, че техният наследодател е сключил процесния договор за аренда.
Оспорват предявените искове по основание и размер с твърдения, че арендаторът е засадил плодните дръвчета на свой риск за усвояване на европейски субсидии, които вече са изсъхнали, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са предявили насрещни искове с правно осн. чл.
9, ал. 3 ЗАЗ, както следва:
1./ от К. К. срещу П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. ***** в „градина“ без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 18.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ от Ж. К. срещу П.К. „С. К.“, ЕИК *********, гр. ***** за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. ***** в „градина“ без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 18.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
Насрещните искове почиват на твърдения за настъпили вреди под формата на претърпяна загуба в размер на разходите, необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на процесната нива в „градина“ без съгласие на арендодателя, което съставлява неизпълнение на задължението да върне обекта в същото съС.ие, в което го е приел.
Предвид изложеното се настоява за уважаване на насрещните осъдителни искове.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните 2 искове, с който се оспорват твърденията, че кооперацията е променила предназначението на ползвания обект без съгласие на арендодателя в срока на действие на договора, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По главните искове с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ
Посочената разпоредба предвижда, че при прекратяване на договора арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
Между страните са безспорно следните релевантни за делото факти, както следва:
1./ На 27.03.2004г. е сключен договор за аренда № 77 в изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, съгласно чл. 3, ал. 1 в редакцията на закона към деня на сключването му (Обн. - ДВ, бр. 82 от 1996 г.), вписан в нотариалните книги и регистриран в съответната поземлена комисия.
С него, арендодателят Б.И. се е задължил да предостави на арендатора П.К. „С. К.“ за временно ползване за срок от 15 години обекта на договора - нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. ***** в местността „А.к.“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр.
*****, а кооперацията да извърши определено арендно плащане.
2./ Безспорно е, че арендодателят е предоставил на П.К. „С. К.“ обекта на договора, а арендаторът, е засадил ябълкови дръвчета от различен сорт.
Фактът, че в договора арендуваният обект е описан като нива обосновава извод, че към момента на сключването му, в него не е имало засадена овощна градина и не би могло да се приеме, че подобрения са съществували към 27.03.2004г.
3./ Арендодателят е починал, като правото на собственост върху нивата е преминало в патримониума на неговите наследници, които с договор за доброволна делба, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, са ликвидирали съсобствеността.
Обектът на арендния договор е преминал в имуществото на К. К. и Ж. К., явяващи се негови съсобственици в обем от по ½ идеална част.
В конкретния случай, наследниците на арендатора, го заместват като страна по договора, на осн. чл. 17, ал. 1 ЗАЗ.
4./ договорът за аренда е прекратен с изтичане на уговорения срок или на 27.04.2019г.
Спорният по делото въпрос е, налице ли е предварително писмено съгласие на арендодателя Б.И., позволяващо му да извърши подобрения в обекта на арендния договор, отговорът на който следва от постигнатите в него уговорки.
При сключването на договора за аренда, в чл. 3 от Раздел IV, страните са уговорили, че арендаторът има право да засади трайни насаждения, каквито безспорно са ябълковите дръвчета върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения, необходими за тяхното отглеждане.
В чл. 9 от раздел III е уговорено, че при прекратяване на договора арендадателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
Съобразявайки постигнатите уговорки между страните, съдът приема, че засаждането на овощната градина е извършено с предварителното съгласие на арендодателя, обективирано в чл. 4 от Раздел IV от договора, в който е уговорено изрично правото му да засажда в имота трайни насаждения. Изявлението е писмено, обективирано в сключения 3 договор за аренда и следователно отговаря на изискванията за форма, при това е оформено с по-тежката форма на самия договор. Като конклудентно съгласие по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗАЗ може да бъде тълкувано и последващото непротивопоставяне на начина на ползване на имота, което е било известно на арендодателя.
Следователно, предявените искове по чл. 12, ал. 2 ЗАЗ са доказани по основание.
Следващите спорни въпроси са свързани с момента на засаждането на ябълковите дръвчета, броят им към деня на прекратяване на договора и увеличената стойност на имота.
От комплексната съдебно-счетоводна и агротехническа експертиза, оспорена, в частта досежно увеличената стойност на имота от ответниците, се установяват следните релевантни за делото факти:
1./ след трасиране на нива с площ от 15.319 дка, находяща се в местност „А.к.“, землището на гр. *****, с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115, извършен на 03.01.2022г., експертът – геодезист, е установил, че засадената с дръвчета площ, е 12 830 кв.м.
След извършване на геодезическо заснемане, към деня на огледа, експертът е установил, че площта от 12 830 кв.м. е засадена с 2 426 броя, от които 2 322 броя дървета в цели редове и 111 броя в нецели редове. Липсват 7 броя дървета.
Експертът – агроном посочва, че към дена на огледа, не може да се определи сортовия състав на дръвчетата, защото ябълките не са били в беритбена зрялост. В тревата са установени ябълки от сортовете „Златна превъзходна“ и „Айдъред.“ От 2-3 години не са извършвани агротехнически мероприятия – обработки, резитби и пръскания, поради което изводът на експерта е, че те са изоставени.
Възрастта на дръвчетата към деня на прекратяване на договора е 15 години. Те са засадени през 2004г., извод, формиран от проверените документи в кооперацията – планпроект на овощна градина, който е утвърден и изпълнен, схема на засаждане и протокол за въвеждане в плододаване от 30.07.2007г., който също е утвърден.
Вещото лице дава заключение, че стойността на имота към 27.03.2019г. без подобренията е 16 851 лв., а с тях 62 330 лв., т.е. увеличението като разлика възлиза на 45 479 лв.
В съдебно заседание, експертът – агроном посочва, че стойността на подобрения, т.е. стойността на плодните дръвчета, съобразно броя им, посочен в исковата молба, е 62 330 лв.
Пак в съдебно заседание, експертът заявява, че увеличената стойност на имота, представлява сбора от сумите 62 330 лв. + стойността на имота без подобренията – 16 851 лв.