Решение № 181 от 01.11.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 133/2023
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 01.11.2023
- В сила
- 09.01.2024
- Състав
- Георги Димитров Василев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.143, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.3, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 и ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.1,т.1, пр.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. Ямбол, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Василев при участието на секретаря М. П. М. като разгледа докладваното от Георги Д. Василев Административно наказателно дело № 20232330200133 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на Л. Г. К. от гр. Я. против Наказателно постановление ....г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“-Я. при ОД на МВР-Я., с което за нарушаване на чл.100, ал.1, т.1 и чл.104б, т.2 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лв., 3000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично в с.з., но пледира чрез упълномощен адвокат за отмяна на НП, като се навеждат доводи, че жалбоподателят не е извършил административното нарушение, защото се отклонил от траекторията на движението, за да избегне ПТП, както и за нарушение на процесуалните правила при издаване на НП – невръчен АУАН.
Претендират се и разноските по делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, чрез представителя си в писмени бележки пледира НП като законосъобразно да бъде потвърдено, т.к. от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е извършил административното нарушение. Претендират и разноските по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото 1 доказателства, приема за установено следното:
На 23.12.2023 г. на жалбоподателя Л. К. е съставен АУАН от свид. С. Ж.
– полицейски служител в РУ-Я.при ОД на МВР-Я., затова че на 23.12.2023 г., в 20,40 ч., в гр.Я., при управление на....., собственост на друго лице, в посока към магазин „....“ гр.Я., умишлено чрез форсиране на двигателя и при завиване на волана довел автомобила до загуба на сцепление с пътната настилка, при което автомобилът поднася на платното за движение надясно и наляво, продължавайки посоката си над движение към магазин „....“.
Нарушението било установено от свидетелите С. Ж. и С. Д., автопатрулен екипаж от РУ-Я.л, които се намирали на известно разС.ие след автомобила на жалбоподателя и непосредствено възприели неговите действия. Очевидци на нарушението били и майката на жалбоподателя – свид.А. К.а, както и неговата приятелка – свид. И. които също се движили с друг автомобил зад автомобила на жалбоподателя и били изпреварени от полицейския автомобил. При проверката в автомобила на жалбоподателя нямало други лица. Очевидци на съставянето на АУАН били свид. С. Д. и близките на жалбоподателя, който отказал да подпише и получи акта, като свидетел на отказа бил свид. Т. К. – полицейски служител от РУ-Я., който с друг свой колега също бил на мястото на проверката. В АУАН били посочени две нарушения – по чл.100, ал.1, т.1 и чл.104б, т.2 от ЗДвП, защото водачът не носил контролния си талон към СУМПС и повторно използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Била изготвена докладна записка от актосъставителя, в която била описна фактическата обстановка, касаеща нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като било посочено, че по погрешка е отбелязано в акта, че това нарушение е извършено повторно.
На 02.02.2023 г. Началникът на Сектор „ПП“-Ямбол при ОД на МВРЯ.издал НП, с което наложил на жалбоподателя посочените по-горе наказания.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по делото и кредитирани гласни доказателства/показанията на свидетелите-полицаи и отчасти показанията на свидетелите А. К.а и И. В./, които в кредитираната им част са логични, последователни и безпротиворечиви, и писмените доказателства - АУАН, НП и справка от 2
Сектор“ПП“-Ямбол при ОД на МВР-Я. и заповед на М-ра на МВР - прочетени на основание чл.283 от НПК.
Сьдьт кредитира изцяло показанията на свидетелите-полицаи, от които се установява, че жалбоподателят е управлявал процесния автомобил и е дрифтирал, т.к. добросъвестно са изпълнявали своите задължения и не са заинтересовани от изхода на делото/не е имало преди случая лични или професионални отношения между полицаите и водача/. По делото не се установи служителите на реда да са упражнили сила, да са имали арогантно поведение или да са проявили тенденциозност при извършването на проверката, както и да са отказали да връчат АУАН на жалбоподателя. В тази връзка, освен показанията на близките на нарушителя, който са пряко заинтересовани от изхода на делото не бяха представени никакви други доказателства, които да подкрепят тяхната теза за това как е била извършената процесна проверка от полицаите. По делото не бяха представени писмени доказателства, от които да е видно, че е бил извършен ремонт на автомобила на нарушителя и кога е станало това, а относно противоречията в показанията на полицаите - къде се е намирал патрулния автомобил и дали са били ползвани звуков и/или светлинен сигнал за спирането на жалбоподателя – е напълно нормално при извършени многобройни проверки за времето от 23.12.2022 г. до деня на разглеждане на делото и на други водачи да има неточности в показанията, касаещи визираните факти.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени, в съответствие с всички изисквания на ЗАНН. При издаването на АУАН е допусната грешка при формулиране на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП от правна страна/посочено е, че то е „повторно“/, но наказващият орган е отстранил тази нередовност по чл.53, ал.2 от ЗАНН с издаването на НП. В този смисъл, административните нарушения с НП са точно и ясно формулирани от фактическа и правна страна, като отказа на жалбоподателя да подпише и получи акта е надлежно удостоверен от свид. Т.К..
3
След внимателен анализ на всички приложени по делото писмени доказателства и кредитираните от съда гласни доказателства, от материалноправна страна се установява категорично, че жалбоподателят умишлено е дрифтирал на пътя и това е възприето от полицейските служители. Сьдьт не приема за основателно искането в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител на жалбоподателя за отмяна на НП, т.к. това искане не е подкрепено с категорични и безспорни доказателства/посочените от него свидетели са заинтересовани от изхода на делото, като не бяха представени и други доказателства, които да потвърждават твърденията на неговите роднини/ и се оборва от показанията на полицаите. Показанията на тримата полицейски служители взаимно се допълват, като и двамата свидетели-очевидци на нарушението са категорични, че е имало т.нар. „дрифтиране“ от страна на жалбоподателя, който използвал пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Установено също, че нарушителят не носи кантролен талон към СУМПС. В този смисъл и контролният, и наказващият органи са посочили правилно, че са нарушените материални разпоредби на чл.100, ал.1, т.1 и чл.104б, т.2 от ЗДвП и следва да се приложат административнонаказателните разпоредби на чл.183, ал.1, т.1, пр.2 и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, по които е й ангажирана отговорността на нарушителя. Правилно и законосъобразно е определен и размера на санкциите „глоба“ и „лишаването от право да се управлява МПС“, предвиден в закона. В тази насока, съдът приема за основателна аргументацията на представителя на ОД на МВР-Я. само за потвърждаване на НП в частта, касаеща нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и отхвърля като неоснователни доводите на процесуалния представител на жалбоподателя за цялостна отмяна на НП като незаконосъобразно.
След изменение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП /ДВ, бр. 67 от 2023 г./ вече не се предвижда носенето на контролен талон към СУМПС и съгласно чл.3, ал.2 от ЗАНН следва да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл.183, ал.1,т.1, пр.2 от ЗДвП/ ДВ, бр. 67 от 2023 г. /, която вече не предвижда налагане на административно наказание за неносене на контролен талон, поради което НП само в посочената част следва да бъде отменено.
С оглед изложеното, сьдьт счита, че НП следва да бьде потвърдено като 4 законосъобразно в частта за извършеното нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП, а отменено в частта за нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. С така наложените наказания ще се постигнат целите на административното наказание по чл.12 от ЗАНН.
При този изход на делото, съдът счита, че следва да се уважи искането на представителя на ОД на МВР-Ямбол за частично присъждане на разноски по делото – юрисконсултско възнаграждение в размер на 99,67 лв. и искането на жалбоподателя за заплащане от ОД на МВР-Я. на съответната част от адвокатското възнаграждение в размер на 598 лв. на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и ал.3 вр. 144 от АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПрП/ вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ/ вр. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
На основание чл.63, ал.2, т.5 вр.ал.5 вр. чл.3, ал.2 от ЗАНН и чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.143, ал.1 и ал.3 вр. 144 от АПК вр. чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. чл.27е от НЗПрП вр. чл.7, ал.2 от Нар. № 1/09.07.2004 г. за МРАВ вр. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, сьдьт
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № .... г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“Я.при ОД на МВР-Я., с което на Л. Г. К. от гр. Я., ЕГН: **********, за нарушаване на на чл.100, ал.1, т.1 и чл.104б, т.2 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1,т.1, пр.2 и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10/десет/лв. и 3000/три хиляди/лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/дванадесет/месеца, В ЧАСТТА, с която са наложени административни наказания „глоба“ от 3000/три хиляди/лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12/дванадесет/месеца. ОТМЕНЯ НП В ЧАСТТА, с която е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/лв.
ОСЪЖДА Л. Г. К. от гр. Я. ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР-Я. направените по делото разноски в размер на 99,67/деветдесет и девет лева и 67 стотинки/лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Я.ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. К. от гр. Я. направените 5 по делото разноски в размер на 598/петстотин деветдесет и осем/лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Я. в 14дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6