Акт от 05.12.2019, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ гр. Русе, 05.12.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДИАН ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ:

ИНА РАЙЧЕВА

ЙЪЛДЪЗ АГУШ при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ВАЛЕНТИНА ЛИЧЕВА като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 307 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.

Постъпила е касационна жалба от А.Т., гражданин на Република Турция, против Решение № 583/01.08.2019 г. по АНД № 969/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000480/24.04.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ – Русе) за наложени на касатора две административни наказания «глоба» в размер по 1500 лв. всяко, съответно на основание чл. 93б, ал. 1, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 6, § 1 от Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози (AETR), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006 и чл. 93б, ал. 6, т. 3 от ЗАвтП за извършено нарушение на чл. 8, § 2, изр. 1 от AETR, във вр. чл. 78, ал.

1, т. 1 от ЗАвтП и чл. 2, § 3 от Регламент (ЕО) № 561/2006.

Навеждат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и противоречия с материалния закон. Твърди се, че са нарушени основните принципи относно кредитирането и тълкуването на събраните доказателства, без да се изследва задълбочено и безпристрастно фактическата обстановка, с цел разкриване на обективната истина. Претендира се отмяна на решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено изцяло.

Касационният ответник не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура

– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на РРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.

218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови оспореното в настоящото производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е обсъдил подробно и е отхвърлил като неоснователни възраженията на наказаното лице, свързани с твърдения за неяснота при описване на извършените нарушения. Тези изводи дали основание на въззивния съд да потвърди оспореното пред него наказателно постановление в цялост.

Настоящата инстанция намира, че решението на Русенския районен съд е правилно като изцяло споделя и възприема като свои, на основание чл. 221, ал. 1, изр. 2 от АПК, мотивите на Районен съд - Русе, досежно наличието на извършените нарушения и законосъобразността на оспореното пред него НП, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.

Неоснователно е и възражението на касатора, развито в касационната жалба за неправилно квалифициране на извършеното нарушение по т. 1 от наказателното постановление. Според касационният жалбоподател, АНО неправилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 93б, ал. 1, т. 3 от ЗАвтП за надвишение на дневното време за управление с повече от два часа, след като нормата на чл. 6, § 1 от AETR допуска дневното време за управление да бъде удължено до максимум 10 часа, при което в конкретния случай надвишението би било по-малко от 2 часа и е следвало да се приложи санкционната норма на чл. 93б, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП, предвиждаща санкция от 300 лв.

Тълкуването на цитираните норми, което прави касатора, може да се възприеме единствено като защитна теза, с цел намаляване на санкцията. Съвкупният анализ на разпоредбите сочи на съвсем други изводи. Нормата на чл. 6, § 1 от AETR императивно регламентира, дневното време за управление не може да надвишава 9 часа. При това положение всяко надвишение на нормативно регламентираната продължителност на дневното време за управление би било в нарушение на цитираната норма с едно единствено изключение, посочено в изречение второ на разпоредбата, а именно че дневното време за управление може да бъде удължено до максимум 10 часа, но за не повече от два пъти седмично. Посоченото изключение означава, че водачът не би бил в нарушение ако управлява МПС повече от 9 часа, но под 10 часа и то само ако това става не повече от два пъти седмично. Ако обаче дневното време за управление на водача е над 10 часа, то на общо основание си е налице нарушение, при което надвишението следва да се определи на база определената основна продължителност на дневното време за управление, а именно не повече от 9 часа, а не на база 10 часа. Предвиденото с нормата на чл. 6, § 1 от AETR изключение, по същество не въвежда „удължено“ дневно време за управление, а само допуска при определени обстоятелства надвишението с един час над нормативно определено дневно време за управление от 9 часа да не се счита за нарушение. Доколкото в конкретния случай безспорно е установено, че касаторът на 19.04.2019 г. е управлявал товарния автомобил 11 часа и 4 минути, то правилно е прието както от АНО, така и от въззивния съд, че налице надвишение от 2 часа и 4 минути и с оглед на това правилно е определена и приложимата санкционна норма, съответно обосновано е наложен именно този размер на наказанието – 1 500 лв.

По отношение на доводите на касатора, развити досежно нарушението по т. 2, касационният съд счита, че те са напълно идентични с поддържаните доводи пред въззивната инстанция и по тези доводи районният съд вече се е произнесъл и както беше посочено по-горе настоящата инстанция счита тези правни изводи на съд за напълно обосновани.

При извършена, извън наведените в касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе Р Е Ш И:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 583/01.08.2019 г. по АНД № 969/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0000480/24.04.2019 г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.