Решение № 260114 от 08.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 2688/2018
- Вид
- Решение № 260114
- Подписан
- 08.06.2026
- Състав
- ЕЛЕНА ЕВГЕНИЕВА МАВРОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 45 · Кодекс за застраховането
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ гр.София, 08.06.2026 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА при участието на секретаря Антоанета
Стефанова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2688 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.), от Г.П.К. срещу ЗК „Олимпик“, регистрирана в Кипър, чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ.
Ищцата поддържа в исковата молба, че е наследница по закон на В.Г.Д.която е работила в „Съксес“ ООД. На 19.11.2015 г., около 18,00 ч. след края на работния ден, нейната майка е преминала през портала за проверка и се е насочила към пътното платно, за да го пресече и да отиде на намиращата се на отстрещната страна автобусна спирка на автобус № 15, с който да се придвижи към местоживеенето си. В процеса на пресичане на пътното платно В.Д.е била блъсната от лек автомобил „БМВ“, модел „ 318ДТС“, с рег. № ********.
Поддържа, че в резултат от силния удар, нейната майка е получила тежки травматични увреждания, довели до нейната смърт, поради остра сърдечносъдова и дихателна недостатъчност, политравма на глава, шия, гръден кош и корем.
С присъда № 97 от 12.10.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 1801/2016 г. Окръжен съд – Пловдив, Наказателно отделение, водачът Н.И.И.е признат за виновен в това, че на 19.11.2015 г. в гр. Пловдив, по бул.
„Брезовско шосе“ при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „ 318ДТС“, с рег.
№ ********, е нарушил чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.Д..
В исковата молба се поддържа, че ПТП е посетено и е съставен констативен протокол от органите на ОДМВР – Пловдив, в който е отразено, че за лекия автомобил, осъществил пътнотранспортното произшествие е налице задължителна застраховка „ГО“ със Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧС, полица № 28115001188319, валидна от 28.04.2015 г. до 27.04.2016 г.
Въз основа на тези обстоятелства, ищцата сочи че е предявила писмена претенция до ответното застрахователно дружество, като от негова страна са изисквани допълнителни писмени доказателства, както и информация дали е завеждана претенция срещу работодателя „Съксес“ ООД, като до момента няма плащане.
Ищцата поддържа, че внезапната смърт на нейната майка, е довела до дълбока скръб и страдание. Двете са били в близки отношения, споделяли са своите проблеми и щастливи мигове. Майка й е била нейна опора, тъй като известно време преди инцидента е загубила баща си, което още повече заздравило връзката между майка – дъщеря. Поддържа, че загубата на майка в живота на един човек е трагичен инцидент, който за един миг преобръща целия му свят. Най-доверения ти човек в един момент вече не е до теб и това е шок, който с времето приемаш, но никога не би могъл да превъзмогнеш. Мъката по загубата на любим човек не става по-лека, а напротив с всеки изминал ден се засилва.
Ето защо, ищцата Г.П.К. моли съда, на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм)., да бъде осъдено ответното застрахователно дружество, да й заплати сума в размер на 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, поради загубата на майката на ищцата В.Г.Д.ведно със законна лихва от датата на деликта 19.11.2015 г. до окончателното плащане.
Ответникът ЗК „Олимпик“, регистрирана в Кипър, чрез „ЗК Олимпик – клон България“ КЧТ оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че липсват категорични данни за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на водача на лекия автомобил и настъпването на вредоносния резултат. Сочи, че пострадалата е допринесла за деликта, тъй като е навлязла на пътното платно и се е движила по него в нарушение на ЗДвП, евентуално е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на ЗДвП. Цитира ТР 2 от 22.12.2016 г. на ВКС, ОС на НК, съгласно което, извън определените за целта места правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно не е абсолютно. Сочи, че липсват данни, пешеходецът да се е движил на пътното платно на обозначеното за това място. Поддържа, че следва да се отчете извършеното плащане от работодателя, по заведения от ищцата срещу „Съксес“ ООД иск за неимуществени вреди от смъртта на В.Г.Д.представляващ трудова злополука, по гр.д. № 6236/2016 г. по описа на РС- Пловдив, 15 състав, в размер на 55 000 лв., ведно със законните лихви. В съдебно заседание, сочи че е възстановил сумата на работодателя.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) дава право на увреденото лице при пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли твърдените неимуществени вреди) и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на делинквента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
Представен е констативен протокол за ПТП от 19.11.2025 г. с пострадали лица от сектор „Пътна полиция“, Пловдив.
Видно от молба с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и обратна разписка, ответното дружество е сезирано на 24.03.2017 г.
Видно от представеното удостоверение за наследници от община „Пловдив“, наследници по закон на В.Г.Д.починала на 19.11.2015 г. са нейните деца Г.П.К. и Н.П.Д..
С присъда № 37 от 12.10.2016 г. на Окръжния съд Пловдив, постановена по н.о.х.д. № 1801/2016 г., е признат Н.И.И., за виновен в това, че на 19.11.2015 г., в гр. Пловдив, на бул. „Брезовско шосе“, при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „ 318ДТС“, с рег. № ********, е нарушил чл. 21, ал.
1 от ЗДвП (не бива да се превишава разрешената за населеното място скорост – 50 км/ч.) и по непредпазливост е причинил смъртта на В.Г.Д.като е извършил престъпление по чл. 343, ал.1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По аргумент от чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, касателно наличието на елементите на непозволеното увреждане.
Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата на произшествието.
Ето защо, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, следователно отговорността на застрахователното дружество следва да бъде ангажирана.
Относно размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от КЗ се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът съобрази обстоятелството, че ищцата е загубила, своята майка, която е един от най-близките и ценни лица в нейния живот, като загубата е несъизмерима. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид близките родствени отношения и факта, че ищцата ще продължа да страда от тази загубата и невъзвратимия й характер, намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на по 100 000 лв., от която сума следва да бъда приспадната сумата в размер на 55 000 лв., за която ищцата не оспорва, че й е заплатена от работодателя като обезщетение за трудова злополука със смърт. /Така решение № 29 от 11.07.2019 г., постановено по гр.д. № 1865 от 2018 г. по описа на ВКС, III Г.О./
С оглед чл. 84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъденото обезщетение следва да бъде начислена от датата на увреждането – 19.11.2015 г.
Относно възражението за съпричиняване
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че на мястото на местопроизшествието, е налична двойна непрекъсната линия, която обособява две половина на платното за движение, като източната половина на платното е с две ленти, обособени от прекъсната линия. Съобразявайки данните от протокола за оглед и извършена симулация, вещото лице сочи че разстоянието между мястото на удара и пешеходната пътека е 4,03 метра. Пешеходката се е движила от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила на платното за движение. Скоростта й в момента на удара е 5,2 км/ч. Лекият автомобил се е движил към момента на удара с 67,51 км./ч. При движение в района на произшествието със скорост от порядъка на 50 км./ч., водачът на автомобила е имал възможност да предотврати настъпване на произшествие със спиране. Съдът, като съобрази установените в настоящето производство обстоятелства, относно причините за ПТП (видно от мотивите към присъдата, водача се е движил с превишена скорост и не е забелязал пешеходката, като няма спирачен път на автомобила), както и заключението на автотехническата експертиза, намира, че липсват такива, обуславящи извод че пешеходката е допринесла за същото, независимо от местоположението си на пътното платно и в близост до пешеходната пътека.
Относно разноските.
Съобразно изхода на спора, в полза на ищцата, следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в размер на 1922,97 евро.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 920,33 евро, представляваща държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК ********* (ЗК „Олимпик“, регистрирана в Република Кипър), със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, бул. „*********, бл. „Бизнес център Белисимо“, ет.2, ап. 22 да заплати на Г.П.К., ЕГН **********,***, представлявана от адв. С.Д.,*** – надпартерен, ап. 6, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), сумата от 23 008,13 евро /45 000 лв./, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от загубата на майката на ищцата В.Г.Д.настъпила като последица от деликт, осъществен на 19.11.2015 г. в гр. Пловдив, ул. „Брезовско шосе“ № 147 от
Н.И.И., при управление на лек автомобил „БМВ“, модел „ 318ДТС“, с рег. № ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилисти” при ответника, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2015 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 23 008,13 евро /45 000 лв./ до 51 129,19 евро /100 000 лв./, като погасен поради плащане.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК *********, (ЗК „Олимпик“, регистрирана в Република Кипър), със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Витоша“, бул. „*********, бл. „Бизнес център Белисимо“, ет.2, ап. 22 да заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на Г.П.К., ЕГН **********,***, сумата от 1920,33 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
ЗК
„Олимпик Лимитид чрез „Застрахователна компания Олимпик – клон България" КЧТ, ЕИК *********, (ЗК „Олимпик“, регистрирана в Република Кипър), гр. София, р-н „Витоша“, бул. „*********, бл. „Бизнес център Белисимо“, ет.2, ап. 22, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 920,33 евро, представляваща държавна такса, съразмерно на уважената срещу ответника част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: