Определение № 1971 от 07.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1971 гр. Бургас, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И.ова като разгледа докладваното от Радостина П. И.ова Въззивно частно гражданско дело № 20262100501112 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.274- чл. 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представляван от изпълнителния директор Зорница Банкина, действаща чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт И. Н. Н. против разпореждане № 1099 от 28.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 622/2026г. по описа на Районен съд-Айтос, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника В. С. И., с ЕГН: ********** за вземания въз основа на договор за потребителски кредит № 545517627 от 27.05.2025 г., сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД, при поръчителството на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които вземания са цедирани на заявителя, а именно: сумата от 451.53 евро главница, сумата от 32.85 евро - договорна лихва от 06.08.2025г. до 19.09.2025г. и сумата от 51.78 евро мораторна лихва за периода от 07.08.2025 г. до 19.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от .04.2026 г. до окончателното й изплащане,както и съдебно деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.56 евро.

В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното отхвърлително разпореждане с твърдение, че е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят счита , че дадените от районния съд указания са неправилни резултат от разширително тълкуване на нормата на чл. 410, ал. 3 от ГПК, като излага доводи в подкрепа на това становище. Излага подробни съображения, че непредставянето на договора за цесия не съставлява нередовност на подаденото заявление, позовавайки се на цитирана в 1 жалбата съдебна практика. Моли въззивният съд да отмени разпореждането и да постанови издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за горепосочените вземания.

Съгласно на чл.413, ал.2 о т ГПК препис от частната жалба не е връчен на длъжника.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по заявление на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД за издаване на заповед по чл.410 от ГПК против длъжника В. С. И., с ЕГН: ********** за вземания въз основа на договор за потребителски кредит № 545517627 от 27.05.2025 г., сключен сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, при поръчителството на „ФАЙНЕШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, които вземания се твърди, че са цедирани на заявителя и са платени от поръчителя, а именно: сумата от 451.53 евро главница, сумата от 32.85 евро договорна лихва от 06.08.2025г. до 19.09.2025г. и сумата от 51.78 евро - мораторна лихва за периода от 07.08.2025 г. до 19.05.2026 г., ведно със законната лихва върху главницата от .04.2026 г. до окончателното й изплащане,както и съдебно деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 10.86 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25.56 евро.

С разпореждане от 20.05.2026г. заповедният съд е оставил производството без движение с указания до заявителя да представи договора за цесия, от който черпи правата си, с предупреждение за последиците при неизпълнение, като в предоставения срок указанията не са изпълнени.

С обжалваното разпореждане от 28.05.2026г. заповедният съд, като е констатирал, че указанията му не са изпълнени, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК е отхвърлил заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното отхвърлително разпореждане е правилно и законосъобразно, по следните съображения:

В случая се касае за заповедно производство по чл.410 от ГПК, в което заявителят в качеството му на цесионер претендира издаване на заповед за изпълнение срещу длъжник,за който твърди, че има вземане, което му е цедирано по изпълнилия дълга поръчителя по сключения договор за кредит. Безспорно е, че въпреки дадените указания, нито в първата инстанция, нито в настоящото производство заявителят не е представил доказателства, от които да се установи твърдяното от него качество на кредитор по отношение на вземането, за което иска издаване на заповед по чл. 410 от 2

ГПК срещу длъжника. Настоящата инстанция намира, че тези указания на първоинстанционния съд са правилно зададени към заявителя и същият е следвало в дадения тридневен срок да ги изпълни, поради което са настъпили и последиците при неизпълнение. При липсващите данни за твърдяната цесия, съдът не е могъл да извърши надлежна преценка относно действителността на договора за потребителски кредит и за изпълнение на останалите изисквания за издаване на исканата заповед за изпълнение, т.е. налице е недоказаност на активната легитимация на заявителя за твърдяното вземане, вкл. и поради неяснота какво точно вземане му е цедирано. В тази връзка първата инстанция правилно се е позовала на разясненията, дадени в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, че настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство трябва да бъде установено писмено, тъй като чрез тези документи се удостоверяват всички индивидуализиращи вземането белези, в т.ч. и субектите по правоотношението, тъй като именно на него заявителят е основал искането си за издаване на заповед за изпълнение като правоприемник на платилия дълга поръчител по дълга. Тъй като горепосоченото тълкувателно решение съставлява задължителна съдебна практика, непредставянето на доказателства за установяване на факта на твърдяното правоприемство е основание за отказ да се издаде заповед за изпълнение по чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК, след като последиците от неизпълнението му са съобщени на заявителя, а в рамките на предоставения срок той не е изпълнил вмененето му за това задължение, вкл. и не е ангажирал доказателства и в настоящото производство.

Ето защо обжалваното отхвърлително разпореждане се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1099 от 28.05.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 622/2026г. по описа на Районен съд-Айтос.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3