Решение № 95 от 02.06.2025, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Разлог, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20241240200327 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.72, ал.4 от ЗМВР. Образувано е по жалба на И.Ю.Ю., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„П.“№2, против Заповед за задържане на лице с рег. №*/19.05.2024 г., издадена от Д.Н.Ш. - мл. полицейски инспектор при РУ-Р., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

В жалбата се посочва, че издадената заповед е неправилна и незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Излагат се подробни съображения, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, както и при съществени нарушения на адм. произв. правила. Сочат се и пороци при самото издаване на заповедта, тъй като не са посочени фактическите и правните основания за издаването на оспорения акт в това число, не е посочено конкретното правно основание за задържането, данни, идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, се явява. Вместо него се явява процесуален представител, който доразвива доводите, изложени в жалбата. Намира, че издадената от полицейския служител заповед за задържане следва да бъде изцяло отменена, поради липса на основание за нейното издаване. Излага доводи, че същата е издадена при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на процесуалните правила, така и в нарушение на целта на закона. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата Д.Ш., в качеството си на полицейски орган при РУ-Р., моли съдът да потвърди издадената заповед, тъй като счита същата за законосъобразна.

На първо място Заповедта за задържане - предмет на съдебен контрол, не съдържа правилни указания пред кой орган подлежи на обжалване /посочено е, че същата подлежи на обжалване пред Бл.АС/. Въпреки това, жалбата е процесуално допустима и като подадена от лице, пряко засегнато от адм. акт и се дължи разглеждането й по същество. Съдът приема, че оспорващият е получил заповедта на 20.05.2024 г., когато е бил освободен, а жалбата е депозирана на 28.05.2024 г., т.е. същата е депозирана в законоустановения срок. Подадена е от лице, пряко засегнато от адм. акт. Същата съдържа предвидените в закона форма и реквизити, т.е. отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, и в този смисъл е допустима.

Рг.РС, след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 от АПК, на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания приема за установени следните обстоятелства по делото:

1

На 19.05.2024 г. в г.Р., около 19:00 часа е задържано лицето И.Ю.Ю., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“П.“№2, о.Б., в помещение за временно задържане - РУ-Б., въз основа на Заповед за задържане №*/19.05.2024 г., издадена от Д.Н.Ш. - мл.пол.инспектор при РУ-Р., с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа с посочени фактически и правни основания на задържането в процесната заповед - данни за извършено престъпление по чл.277а, ал.1 от НК, във вр. с ДП №25/2024 г. по описа на ОСлО-Б. Причината за задържането не се установява от ангажираните по делото доказателства.

От Н-ка на РУ-Р. е предоставена на съда информация с писмо вх.3713 от 31.05.2024 г., че по случая, по който е постановено задържане на лицето И.Ю., има образувано ДП №25/2024 г. по описа на ОСлО-Б., като същия е привлечен като обвиняем. Към писмото е представено и заверено копие на книга на задържаните лица. Съгласно получено писмо от ОП-Б., жалбоподателят Ю. е привлечен като обвиняем на 27.05.2024 г. за извършени престъпления в съучастие с трети лица по чл.277а, ал.3, вр. ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с ДП №25/2024 г., по описа на ОСлО-Б.

На И.Ю.Ю. му е извършен личен обиск в условията на задържане, като от ЦСМП са дали становище, че лицето може да бъде задържано, като по негови данни не е имал здравословни оплаквания към момента. Извършено е и претърсване и изземване по реда на чл.161, ал.2 от НПК, на автомобил „Н.Т.“, с рег.№*.

Горната фактическа обстановка се възприе от представената по делото адм. преписка и писмените доказателства, приети като годно доказателство.

За да се приеме от съда, че оспорената заповед е законосъобразна, е необходимо да бъдат установени в съвкупност всички изисквания за валидност на адм. акт, а именно да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на адм. нак. правила, да не противоречи на материално правните разпоредби и да съответства на целта на закона.

Липсата на някое от тези основания, установени в чл.146 от АПК, води до недействителност на адм. акт.

В случая заповедта е издадена от компетентен орган по см. на чл.72, ал.1 от ЗМВР.

Мярката „Задържане за срок от 24 часа“ е принудителна адм. мярка по см. на чл.72-75 от ЗМВР. Тя представлява адм. разпореждане на орган на власт в кръга на правомощията му, което непосредствено засяга правната сфера на адресата. Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл.5, §1 от КЗПЧОС. Това право е непосредствено след правото на живот и забраните за изтезанията и нечовешкото отношение. В първата разпоредба на Конвенцията са изброени хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Целта на тази разпоредба е да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода.

Разпоредбата на чл.5, §1, изисква на първо място задържането да е законосъобразно.

Последното означава да е спазен редът, предписан от националния закон. По този начин конвенцията препраща директно към националното право. Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, предоставя процесуална възможност на полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.

Съдът намира, че фактическите основания за задържането на лицето не са достатъчно пълни, което всъщност води и до незаконосъобразност на заповедта. Тези фактически основания за задържането представляват предварително налични данни, обосноваващи предположение съответното лице да е извършител на престъпление или съпричастен към такова.

Законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, затова то може да бъде задържано дори без да се поставя условие за точна квалификация на деянието.

За да бъде заповедта мотивирана обаче – в нея следва достатъчно ясно да е описано конкретно поведение на задържания, свързващо го с извършването на престъпно деяние.

Фактическите и правни основания посочени в заповедта, следва да бъдат във взаимна вр. помежду си. Недопустимо е съдът да бъде поставен в положение да подвежда установените 2 факти под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган.

Задължение на съда е да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни ли са на извършената правна квалификация. От това се извежда задължението на АО да мотивира своя акт, така че при съдебния контрол да се извърши проверка за законосъобразност и правилност на властническото волеизявление, което в случая засяга пряко правото на свободно придвижване на конкретно лице. В конкретния случай като такова поведение е описано, че има данни за извършено престъпление по чл.277а, ал.1 от НК, във вр. с ДП №25/2024 г. по описа на ОСлО-Б.. В случая липсва описание за времето на извършване на деянието и въобще какво представлява деянието. Тази фактическа липса не може да бъде преодоляна ч/з изводи от страна на съда, че щом задържането е осъществено на 19.05.2024 г., или пък производството е образувано на тази дата, то задължително това е и датата на извършване на деянието. Настоящият съд. състав намира, че доколкото времето на извършване е съществен белег на престъплението, трябва да е посочено като фактическо обстоятелство.

Липсата му означава и липса на правнозначими факти.

Липсата на дата на престъплението ограничава ефективното упражняване на правото на защита на Ю., съобразно изискванията на чл.5, §1, б."с" от ЕКЗПЧОС и чл.8, §1, във вр. с чл.6, §1 от Директива 2012/13/ЕС на ЕП и на Съвета /от 22.05.2012 г./ относно правото на информация в нак. пр-во.

В производството по оспорване на индивидуален адм. акт, какъвто е Заповедта по чл.72 ЗМВР, се прилагат субсидиарно правилата на ГПК. По делото са разпитани свидетеля И.

/пол. инспектор/, който твърди, че жалбоподателят Ю. се появил около 19 ч . по някой от пътищата от гората, пушел цигара и е споделил, че единият от паркираните автомобили е негов и че е бил на гъби. Никой от разпитаните свидетели, участвали в полицейската акция не посочи да е установил извъраване на неправомерни действия от страна на свид. Ю. В случая съдът намира, че следва да се посочи, че за задържане на лице по реда на чл.72 от ЗМВР, не е необходимо несъмнено да се установи, че задържаното лице е извършило престъпление. Не е необходимо да са налице и "достатъчно данни". В този смисъл за полицейският служител не е съществувало задължение да се увери несъмнено, че задържаният е извършил престъплението за което има данни.

Оспорената заповед за полицейско задържане е незаконосъобразна и поради издаването й в противоречие с целта на закона, която е самостоятелно основание за отмяната й по реда на чл.146, т.5 от АПК. Целта на принудителната адм. мярка - задържане за срок от 24 часа, налагана по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, не е да се наложи наказание, а лицето да прекрати неправомерното си поведение или да извърши престъпление, като по този начин осуети или утежни нак. преследване. Тези данни за всеки конкретен случай следва да бъдат категорично установени. Издаването на оспорената заповед категорично не допринася за постигане на горепосочените цели и съставлява акт на неоснователна принуда.

По разноските:

При този изход на производството право на разноски на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, има жалбоподателят, каквато претенция е заявена в СЗ. Жалбоподателят доказва извършването на разноски от 600,00 лева за заплатено адв. възнаграждение при първоинстанционно разглеждане на делото, и 10,00 лева за заплатена държ. такса.

Предвид гореизложеното, ОДМВР-Б. следва да заплати на И.Ю.Ю., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„П.“2, разноски от 600,00 лв. за осъществено процесуално представителство в настоящето производство и 10,00 лева заплатена държ. такса.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на И.Ю.Ю., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„П.“№2, Заповед за задържане на лице с рег. №*/19.05.2024 г., издадена от Д.Н.Ш. - мл. полицейски инспектор при РУ-Р., с 3 която на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа.

ОСЪЖДА ОДМВР-Б., следва да заплати на И.Ю.Ю., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.„П.“№2, разноски от 610,00 лв., от които 600,00 лева за осъществено процесуално представителство в настоящето производство и 10,00 лева за заплатена държ. такса.

Решението може да се обжалва от страните пред Бл.АС в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4