Определение № 337 от 11.07.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. Бургас, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Даниела Д. Михова

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232000500407 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК и е образувано по молбата на въззивницата-ищец И. Я. В., чрез пълномощника й адв.С. Р. М. от *АК, за изменение на решението по в.гр.дело № 407/2023 г. на Бургаски апелативен съд в частта на разноските.

Изложени са твърдения, че при подадени против първоинстанционното решение две въззивни жалби и резултат от въззивното производство – потвърждаване на първоинстанционното решение, съотв.оставяне без уважение и на двете въззивни жалби, неправилно въззивният съд е осъдил въззивницата-ищец да заплати на насрещната страна сумата от 1 276 лв съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Твърди се, че макар във въззивното производства на общо основание да е приложима разпоредбата на чл.78 от ГПК, за разлика от първоинстанционното производство, предмет на разглеждане от въззивния съд не е искова молба, а въззивна жалба/жалби, поради което при отхвърляне и на двете въззивни жалби в цялост, разноските на страните следва да останат така, както са направени от тях, в частност тези на въззивника „УМБАЛ Бургас" АД е следвало да останат за негова сметка.

Допълнително са изложени твърдения, че от представеното по делото писмено пълномощно от „УМБАЛ Бургас" АД за адвокати Т. и Д., издадено на 07.07.2023 г. - преди датата на подаване на насрещната ми въззивна жалба 31.08.2023 г., следва да се направи извод, че то не включва упълномощаване за защита по нея, което е видно и от текста на това пълномощно - че същото касае единствено подаването на въззивна жалба срещу първоинстанционното решение и свързаното с нея представителство пред Апелативния съд.

1

Твърди се още, че неправилно въззивният съд е присъдил разноски на въззивника-ответник за цялата претендирана от него сума пред БАС (ДТ и хонорар от общо 7658 лв), тъй като въззивната му жалба се отхвърля и той няма право на никаква част от държавната такса за нея.

Излага се още, че в отговора на насрещната въззивна жалба липсва искане за присъждане на разноски, сторени по повод защитата за нея, нито са приложени доказателства за направени разноски, свързани с такава защита, а от заявеното от адв. Д. в съдебното заседание на 07.02.2024 г. следва да се направи извод, че се претендира разноски само за подадената от ответника въззивна жалба, но не и за защита против подадената от ищцата насрещна въззивна жалба.

На следващо място се твърди, че претендиралото от въззивникаответник адвокатско възнаграждение в размер на 5580 лв е прекомерно, за което ищцовата страна своевременно е заявила възражение в молба по хода на делото от 01.02.2024 г. Позовава се на практиката на СЕС - дело С-438/22, и на съобразената с нея практиката на ВКС, съгласно която посочените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, като се посочва, че претендираното от ответника адв.възнаграждение е прекомерно предвид липсата в случая на извършени процесуални действия извън подаването на въззивна жалба, отговор на насрещна въззивна жалба и проведеното едно открито съдебно заседание.

Твърди се, че с практиката си ВКС приема, че при отхвърляне или недопускане до разглеждане на касационни жалби на различни страни, направените от касаторите разноски следва да останат в тежест на всеки от тях, а не да се разпределят спрямо отхвърлената и уважена част от иска, както в първата инстанция.

Претендира се съдът да постанови определение по реда на чл.248 от ГПК, с което да измени решението си в частта на разноските като отмени постановения осъдителен диспозитив, с който въззивницата-ищец И. В. е осъдена да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА

БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ - БУРГАС" АД съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1 276 лв съобразно отхвърлената част от предявените искове, евентуално – съдът да намали присъдените на УМБАЛ Бургас АД разноски от 1276 лв поради своевременно заявеното възражение за прекомерност.

В предоставения му срок въззивникът-ответник „УМБАЛ-Бургас“ АД, чрез процесуалния си представител адв.Н. Д. fт АК - Б. представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на молбата на ищцата за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Твърди се, че съдът е определил размера на адвокатските възнаграждения на процесуалните представители на двете страни, придържайки се към минималния размер по 2

Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се е съобразил и с обстоятелството, че въззивната инстанция е сезирана с две насрещни въззивни жалби, по които всяка от страните е въззивник по собствената си жалба и въззиваем по жалбата на другата страна. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което макар да е оставил без уважение и двете жалби, съдът правилно е съобразил дължимото адвокатско възнаграждение на всеки от процесуалните представители с материалния интерес, както по предявената от всяка от страните въззивна жалба, така и с материалния интерес на жалбата, по която страната е ответник.

Посочено е, че при общ обжалван интерес от 60 000 лв, от които обжалван от „УМБАЛ-Бургас“ АД материален интерес от 50 000 лв и обжалван от ищцата материален интерес от 10 000 лв т.е. в съотношение 1/6 спрямо общият размер на обжалвания интерес, основателно съдът е осъдил ищцата да заплати разноски в размер на 1 276 лв равняващи на 1/6 от общо извършените във въззивната инстанция разноски от „УМБАЛ-Бургас“ АД в размер на 7 658 лв, като разликата до общия размер на направените от ответника разноски е останал в негова тежест.

Изрично е посочено, че съгласно представеното пълномощно, с което „УМБАЛ-Бургас“ АД е упълномощило адв. Т. и адв. Д., е видно, че те са упълномощени както да изготвят от името на доверителя си въззивна жалба против първоинстанционното решение, така и да осъществяват процесуално представителство и защита по образуваното въззивно гражданско дело пред Апелативен съд - Бургас, което включва извършването на всички допустими от процесуалния закон съдопроизводствени действия, в т.ч. и изготвяне на отговор на въззивната жалба на ищцата. Твърди се още, че след като в платежното нареждане за заплатения адвокатски хонорар (представено своевременно по делото) не са посочени заплатените суми за всяко от предоставените с пълномощното правомощия на процесуалните представители на „УМБАЛ-Бургас“ АД, ясно е, че възнаграждението е за всички действия по процесуалното представителство, включващо изготвяне на въззивна жалба, изготвяне на отговор на въззивната жалба на противната страна и процесуално представителство в съдебните заседания. В тази връзка се оспорва като неоснователно твърдението в молбата на ответника, че след като датата на издаване на пълномощното от „УМБАЛ-Бургас“ АД пред въззивната инстанция предхожда въззивната жалба на ищцата, това изключва възможността с него да се дават права на защита по тази въззивна жалба. Сочи се, че пълномощното предоставя права за процесуално представителство и защита „пред тази инстанция, които включват и правото на защита и по въззивната жалба на И. Д. независимо, че тя е депозирана след пълномощното, дадено от „УМБАЛ-Бургас“ АД.

Оспорено е и твърдението, че липсвало искане за присъждане на 3 разноски по насрещната въззивна жалба. Посочва се, че в съдебното заседание на 07.02.2024 г. е заявено от процесуалния представител на ответника искане да бъдат присъдени на доверителя му направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, а заплатеното адвокатско възнаграждение включва възнаграждение за всички процесуални действия пред тази инстанция.

Оспорва се твърдението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалните представители на „УМБАЛ-Бургас“ АД по съображения, че то е съобразено с размера на минималните адвокатски възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. и с фактическата и правна сложност на делото. Твърди се, че във въззивната жалба на „УМБАЛ-Бургас“ АД процесуалните представители на лечебното заведение са изследвали и посочили както относима съдебна практика на ВКС, на Съда на ЕС и практика на ЕСПЧ. Заявява се, че размерът на присъдените на „УМБАЛ-Бургас“ АД разноски е определен по същият критерий, по който е определен размерът на присъденото на процесуалния представител на ищцата възнаграждение за тази съдебна инстанция.

На последно място е посочено, че от заплатеното от „УМБАЛБургас“ адв.възнаграждение в размер на 5 580 лв следва да бъде приспаднат и дължимият на държавата 20% ДДС (поради регистрацията на адв.Т. по ЗДДС), при което размерът на адв.възнаграждение е 4 650 лв - по-малък от присъдения на процесуалния представител на ищцата.

Молбата за изменение на решението в частта на разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК, касае разноските, присъдени на другата страна по делото, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за изменение на решението в частта на разноските за неоснователна по следните съображения:

С решение № 93 от 30.04.2024 г. по в.гр.д.407/2023 г. на БАС е потвърдено обжалваното и от двете страни по делото първоинстанционно решение. Със същото решение „УМБАЛ - БУРГАС” АД е осъден да заплати на адвокат С. М., сумата от 4 800 лв - дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за оказана на въззивницата-ищец безплатна адвокатска помощ, а въззивницата ищец И. Д. е осъдена да заплати на „УМБАЛ БУРГАС” АД, съдебни разноски за въззивното производство в размер на 1 276 лв съобразно отхвърлената част от предявените искове.

Действително, в мотивите на решението си съдът не е изложил съображения по заявеното от адв. М. с писмена молба вх.№ 1079/01.02.2024 г. възражение за прекомерност на претендираното от въззивника-ответник адв.възнаграждение, а при определяне на адв. възнаграждения и на адв. М., и на адв. Д., съдът се е съобразил с едни и същи критерии – висока фактическа и правна сложност на делото, приложимост на посочените в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ размери на адв. възнаграждения и съобразяване 4 на дължимото адв.възнаграждение с материалния интерес както по предявената от съответната страна въззивна жалба, така и за защита против предявената от насрещната страна въззивна жалба. Съдът изрично е посочил, че определя дължимите на страните разноски съобразно постановения резултат (потвърждаване на първоинстанционното решение, съотв.отхвърляне на въззивната жалба на ответника и потвърждаване на първоинстанционното решение в осъдителната му част за сумата от общо 51 938,76 лв по двата иска, и отхвърляне на насрещната въззивна жалба на ищцата и потвърждаване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част – за сумата от 10 000 лв).

От предоставените на упълномощените адв. Т. и адв. Д. права в представеното по делото пълномощно (да изготвят и депозират от името на „УМБАЛ Бургас“ АД въззивна жалба против първоинстанционното решение, както и да осъществят процесуално представителство и защита по образуваното въззивно гражданско дело пред Апелативен съд - Бургас, както и пред касационната съдебна инстанция, до приключване на делото с влязъл в сила съдебен акт), съдът приема, че упълномощаването на процесуалните представители на ответното дружество, макар да предхожда като дата подаването на насрещната въззивна жалба от ищцата, е за защита и против нея, съотв.заплатеното на 13.10.2023 г. (след образуване на въззивното дело) на адв.Т. адвокатско възнаграждение в размер на 5 580 лв, е както за изготвяне и подаване на въззивна жалба от името на ответника, така и за процесуални действия и защита на ответника против подадената от ищцата насрещна въззивна жалба. В платежното нареждане за превод на адв.възнаграждение не е посочено каква част от него е за защита по подадената от дружеството въззивна жалба против осъдителната част на първоинстанционното решение, и каква част – за защита против подадената от ищцата въззивна жалба против отхвърлителната част от първоинстанционното решение, но предвид предоставените с пълномощното права и заплащането на адв.възнаграждение след като по делото вече са подадени както въззивна жалба от дружествотоответник против осъдителната част на първоинстанционното решение (за сумата от общо 51 938,76 лв по двата иска), така и отговор на подадената от ищцата въззивна жалба против отхвърлителната част на решението (за сумата от 10 000 лв), съдът приема, че заплатеното адв.възнаграждение е както за подаване на въззивна жалба и защита на ответника по нея, така и за подаване на писмен отговор и защита против подадената от ищцата въззивна жалба.