Решение № 18757 от 07.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18757 гр. София, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20251110121099 по описа за 2025 година

Предявен е от ищеца Т. Р. Ч., ЕГН **********, срещу ответника **************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл.

439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 2268,61 лв., от които главница по кредит в размер на 1038 лв. и договорна лихва за периода от 06.12.2007 г. до 28.02.2012 г. в размер на 1230,61 лв., за която сума има издаден Изпълнителен лист от 26.01.2017 г. по гр.д. № 70734/2016 г. по описа на СРС, 76-и състав, като погасена по давност. Ищецът Т. Р. Ч., ЕГН **********, твърди, че за събиране на процесните суми е било образувано изп. д. № ************** по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ***, при КЧСИ. Поддържа, че вземанията по процесния изпълнителен лист са погасени по давност поради липсата на извършени изпълнителни действия за период по-дълъг от 5 години, считано от 02.03.2020 г. до 02.03.2025 г.. Моли за уважаване на иска.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************************, ЕИК *********, подава отговор на исковата молба, чрез юрк. Е. А., с който оспорва иска като недопустим поради наличието на влязло в сила решение по същия предмет и страни по гр.д. № 67991/2022 г. по описа на СРС, ГО, 82-ри състав.

По същество оспорва и иска като неоснователен, доколкото в изпълнителното производство били предприети редица принудителни изпълнителни действия, прекъсващи давността. Моли за прекратяване на настоящото производство, респ. – за отхвърляне на иска. Претендира се присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

1

За уважаване на иска по чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да установи наличие на интерес от воденото на настоящото производство, а именно да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. В тежест на ответника е да установи предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсващи погасителната давност, респективно настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спирането й, за което не прилага доказателства. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.

Между страните са отделени за безспорни и като такива ненуждаещи се от доказване, че за процесните суми срещу Т. Р. Ч. е издаден Изпълнителен лист от 26.01.2017 г. по гр.д. № 70734/2016 г. по описа на СРС, 76-и състав, въз основа на който е образувано изп. д. № ************** по описа на ЧСИ А.

Б., рег. № ***.

По делото е приобщено и образуваното въз основа на изпълнителния лист изпълнително дело, както следва № ************** по описа на ЧСИ А.

Б.. Установява се , че изпълнително дело е образувано на 12.05.2017 г. въз основа на молба от ************************, с която възлага на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ събиране на вземането по изпълнителен лист по гр.д. № 70734/2016 г. на СРС. На 25.05.2017 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в ************************, на 01.06.2017 г. е наложен запор на трудово възнаграждение в *************************. На 05.07.17 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в *************. На 04.10.2019 г. е поискано от взискателя налагане на запор на вземания по банкови сметки и запор на трудовото възнаграждение. На 17.08.2020 г. е поискано от взискателя налагане на запор на трудово възнаграждение, както и запор на вземания по банкова сметка. На 29.12.2021 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в *********. На 06.01.2022 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в ************* и в ************************, а на 16.02.2022 г. е наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника, получаван от **************. На 23.12.2022 г. взискателят е поискал запор на трудово възнаграждение, получаван от длъжника и запор на банкови сметки.

На 12.01.2023 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в ************* и в **************. На 23.01.2025 г. е наложен запор на вземания по банкови сметки в ******.

Въпросът за давността на вземането по изпълнителен лист вече е бил предмет на изследване по гр. д. № 67991/2022 г. на СРС, от което се установява, че е подаден отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК на 14.12.2022 г. от Т. Ч. срещу ************************ за вземането, предмет на издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 70736/2016 г. на СРС, за събиране на който е образувано изп. дело № ************** по описа на ЧСИ А. Б., като с влязло в сила решение на 28.09.2023 г. е прието, че вземането не е погасено по давност.

Спорен въпрос е дали е изтекла петгодишна давност за вземането за 2 период, считано от 02.03.2020 г. до 02.03.2025 г. Съгласно задължителните разяснения в т. 3 от ТР от 04.07.2024 г. по т.д. №2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права.

Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе си давността, както е изяснено в т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това проучване, молбата е редовна - чл. 426, ал. 4 във вр. с чл. 426, ал. 2, изр. 2 и ал. 1 ГПК и прекъсва давността. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

При съобразяване на съдебна практика в разглеждания случай, в периода от 02.03.2020 г. до 02.03.2025 г., давността е прекъсвана многократно / 17.08.2020 г., 29.12.2021 г., 06.01.2022 г., 16.02.2022 г., 23.12.2022 г., 12.01.2023 г., 23.01.2025 г./. Освен това, по аналогия от чл. 116, б. „б“ от ЗЗД следва да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната давност, ако искът бъде отхвърлен. Така Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 720/2022 г. От прекъсването започва да тече нова давност и новият срок е всякога пет години чл. 117 ЗЗД. Предвид всичко гореизложено, давността за процесните вземания не е изтекла, поради което искът се явява неоснователен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът в размер на 100 евро юрисконсултско възнаграждение , определено на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Р. Ч., ЕГН **********, срещу ответника **************************, ЕИК *********, иск с правно основание чл.

3

439 ГПК да бъде признато за установено, че Т. Р. Ч., ЕГН ********** не дължи на **************************, ЕИК ********* главница по кредит в размер на 530,72 евро /1038 лв./ и договорна лихва за периода от 06.12.2007 г. до 28.02.2012 г. в размер на 629,20 евро / 1230,61 лв./, за които суми има издаден Изпълнителен лист от 26.01.2017 г. по гр.д. № 70734/2016 г. по описа на СРС, 76-и състав за събиране на които е било образувано изп. д. № ************** по описа на ЧСИ А. Б., рег. № ***, при КЧСИ като неоснователен.

ОСЪЖДА Т. Р. Ч., ЕГН ********** да заплати на

**************************, ЕИК ********* на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 евро ( сто евро) – юрисконсултско възнаграждение за исковото производство пред СРС.

Решението може да бъде обжалвано пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4