Определение № 12282 от 05.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12282 гр. София, 05.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505488 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 220 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 101095/31.03.2026 г., подадена от Ф. Н. Г., и частна жалба вх. № 101096/31.03.2026 г., подадена от М.Б.Л. срещу протоколно определение от 26.03.2026 г., постановено по гр.д. № 44 153/2025 г. на СРС, ГО, 173 състав, с което на осн. чл. 220 вр. чл. 218 ГПК съдът е отказал да конституира като трети лица – помагачи на страна на ответника В.В. жалбоподателите по тяхно искане.

В жалбите се навеждат твърдения, че постановеното определение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че относно жалбоподателите – лица, притежаващи самостоятелни обекти в сградата, съществувал правен интерес да участват в делото като трети лица – помагачи на страната на ответника. Сочи се в жалбите, че незастроената част от поземления имот, в която е сградата, се използва фактически за паркиране на коли по взаимно разбирателство на съседите, поради което претенциите на ищцата по чл. 59 ЗЗД са неоснователни. Правният интерес на жалбоподателите да участват като трети лица - помагачи в производството произтичал от това, че ползването на двора не е разпределено; ако делото бъде загубено от ответника, то ищцата ще се позовава на решението и би могла да заведе искове за обезщетение по чл. 59 ЗЗД по повод ползването от паркиращи коли и срещу други собственици.

Постъпил е отговор на частните жалби от ищеца К.Т.С.. Излага, че жалбите са неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение. Претендират разноски.

Постъпило е становище – отговор и от ответника по делото В.Н.Н. от 08.05.2026 г. не се противопоставя жалбоподателите да участват в производството като трети лица – помагачи на нейна страна.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV E въззивен състав, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателите и ответника по жалбата, приема следното.

Частните жалби с оглед изискванията за редовност са процесуално допустими 1 подадени са от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 220 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество жалбите са неоснователни, като съображенията за това са следните.

Гр.д. № 44 153/2025 г. на СРС, ГО, 173 състав е образувано по предявен от К.Т.С. против В.Н.Н. иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 600 лв. – обезщетение за лишаване от ползването на поземлен имот с адрес: гр. София, ул. ****, за периода 02.09.2023 г. – 17.03.2025 г., поради паркиране от ответника на МПС с рег. № ****.

Ищецът твърди, че е собственик на 66 процента от имота, а останалите 34 процента от имота били отчуждени за общинско жилищно строителство. Сочи, че ответникът паркирал посочения лек автомобил в двора, като лишавал ищцата от ползването му, с което ищцата се обеднила.

С отговора на исковата молба ответницата оспорва иска. Сочи, че поземленият имот не позволява обособяването на повече от две паркоместа / едното на ищцата, а другото на друг съсед/, но между съседите съществувала уговорка на добра воля да се позволява паркиране в имота, в името на добрите междусъседски отношения. Оспорва да е пречила на ищцата да използва имота си. Оспорва соченото МПС да е нейна собственост. Сочи, че не може да се снабди с талон за паркиране на синя зона.

С молби от 23.03.2026 г. и от 24.03.2026 г. настоящите жалбоподатели Ф. Н. Г. и М.Б.Л. молят на основание чл. 218 ГПК да встъпят в делото като трети лица- помагачи на страната на ответника.

Обосновават правния си интерес в молбите лаконично с това, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която е построена в ПИ.

В с.з. от 26.03.2026 г. излагат, че полезната последица за тях от спечелване на делото от ответника би било, че срещу тях биха могли да бъдат заведени сходни дела.

В частните жалби се излага същото – че дворното място се използва от всички собственици на жилища за паркиране. Сочи се, че ползването на ПИ не е разпределено.

С обжалваното определение искането е оставено без уважение по мотиви, че липсва правен интерес за Ф. Н. Г. и М.Б.Л. да участват в делото като трети лица – помагачи на страната на ответника.

Така постановеното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съгл. чл. 219, ал. 1 ГПК с отговора на исковата молба ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. Според чл.

218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първа инстанция, за да подпомага една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в полза на тази страна.

В случая частните жалбоподатели не са обосновали наличието на правен интерес за тях да встъпят в делото като трети лица – помагачи на страната на ответника.

Предявен е облигационен иск от съсобственик на поземления имот срещу лице, за което ищецът твърди, че паркира кола в дворното място, като по този начин лишава ищеца от ползването на същото. Постановяването на решението по този облигационен иск би установило със сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и ответника дали ответникът се е обогатил, а ищецът –обеднил, във връзка с това, че 2 ответникът е възпрепятствал ищеца да използва имота си по посочения начин. В правната сфера на жалбоподателите не е обосновано да е възможно да възникнат конкретни неблагоприятни последици в случай на уважаване на исковете. Соченото от жалбоподателите, че при евентуално загубване на делото от ответника, ищецът могъл да заведе други дела със сходен предмет срещу останалите ползватели на ПИ, съставлява житейско съждение. Всяко едно лице е свободно да води или да не води искове срещу други лица, като в случая евентуалното загубване на делото от ответника не е пряко обуславящо евентуални бъдещи претенции на ищеца към други лица.

Загубването на делото от ищеца също така не съставлява каквато и да било гаранция за бъдещи производства. Не е обосновано какви точно искове ответникът би могъл да води срещу останалите съседи в случай че загуби делото.

По разноските. Ответникът по жалбата и ищец претендират възнаграждение по см. на чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 200 евро. Представен е договор за правна защита и съдействие, според който е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ на близко лице. Според фактическата и правна сложност на спора, предвид идентичното съдържание и на двете частни жалби и идентичните тези на частните жалбоподатели, както и във връзка с практиката на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16, съдът определя дължимо възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА в размер общо на 100 евро.

Определението следва да бъде потвърдено. Не подлежи на обжалване по арг. от т. 9, б. „а“ от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС на РБ.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 26.03.2026 г., постановено по гр.д.

№ 44 153/2025 г. на СРС, ГО, 173 състав, с което на осн. чл. 220 вр. чл. 218 ГПК съдът е отказал да конституира като трети лице – помагачи на страна на ответника В.В. жалбоподателите Ф. Н. Г. и М.Б.Л..

ОСЪЖДА Ф. Н. Г. ЕГН ********** и М.Б.Л. ЕГН **********, да заплатят на осн. чл. 78, ал. 3 вр. чл. 38, ал. 2 ЗА на адв.Н.И.И., САК, роден на **** г., сумата от общо 100 евро – адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4