Решение № 4331 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4331 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20251110212178 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, със законен представител И.Д.С., чрез адв. А. И., срещу електронен фиш /ЕФ/ № 8505316132, издаден от Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата /ЗП/, с който за извършено нарушение на чл. 102 ал.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл.

187а, ал.2, т. 3 вр. чл. 179 ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00лв., като независимо от налагането на административното наказание на жалбоподателя е указано, че дължи и заплащане на съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно на категорията на ползваното от него пътно превозно средство, в размер на 24.00 лв.

В жалбата се иска отмяна на ЕФ като неправилен и незаконосъобразен.

Излагат се аргументи, че административно – наказателното производство по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание е опорочено поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател както и, че отговорността на юридическото лице е ангажирана в разрез с материалния закон. Претендира сторени разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмено становище процесуалният представител заявява, че 1 не възразява делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Изнася аргументи в подкрепа на тезата си за отмяна на ЕФ, като претендира присъждане на възнаграждение, за които представя договор и фактура.

Въззиваемата страна - АПИ, редовно призована не се явява, представлява се от юрк. Г., която оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди ЕФ като законосъобразен. Иска от съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в условието на евентуалност. Намира претендираното възнаграждение за адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя за прекомерно и възразява относно размера му.

Съдът, след като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 25.04.2022г. в 17:18ч. посредством устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал.1 от ЗП, намиращо се на път А – 2 км 6+804, е установено нарушение № DE46DF4FD4C352EAE053011F160AFEFO с ППС *** с регистрационен номер ***, с технически допустима максимална маса 7200, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6С, без ремарке, в община Столична, за движение по път А – 2 км 6+804, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна ТОЛ декларация за преминаването.

На жалбоподателя във връзка с горното и за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП е издаден електронен фиш от МРРБ-АПИ, като е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.

Тази фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш; писмо от

„Интелигентни трафик системи“ АД, писмо от АПИ „Национално ТОЛ управление“ ведно с приложения, снимков материал, както и от останалите материали по делото. Съдът кредитира посочените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват релевантната фактическа обстановка.

При така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.

Административно - наказателната отговорност на дружеството жалбоподател е ангажирана с издаването на електронен фиш по реда на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП за нарушение на разпоредбата на чл. 102, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, извършено в качеството му на собственик на пътно превозно средство, като е наложена предвидената по чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 ЗДвП санкция за юридически лица във фиксиран размер на сумата от 2 500 лева.

Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез съответно диференцираната процедура. Същевременно разпоредбата, в редакцията от ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г., която е действала към момента на издаване на процесния електронен фиш, е 2 предвиждала електронен фиш да се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Изхождайки от казаното настоящият съдебен състав намира, че преди изменението на разпоредбата с ДВ, бр. 12 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., по силата на което нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП са изрично включени в обхвата на нарушенията, за които е допустимо издаване на електронен фиш по чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, е липсвала правно предвидена възможност за санкционирането им по съответния ред. При това положение, издавайки атакувания електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вместо да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), респективно издадено наказателно постановление (НП), наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразността на санкционния акт. Това следва от обстоятелството, че е нарушен съществувалият към момента на извършване на нарушението, а именно императивен ред за ангажиране на административно - наказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който в случая се явява по – благоприятен закон по отношение на жалбоподателя по смисъла на чл. 3, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАНН.

Съдът приема, че след като законодателят с един и същи закон е предвидил, че установяването на конкретно нарушение става чрез съставяне на акт за административно нарушение, а за друго, също така конкретно посочено нарушение, може да се състави електронен фиш, е недопустимо да се допълва съдържанието на законова разпоредба, предвиждаща административно - наказателна отговорност с аргументи от съдържанието на норми, уреждащи правомощията на държавни органи. Не може да обоснове съставянето на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б и препратката за влизане в сила на електронните фишове, съдържаща се в чл. 189ж, ал. 7 ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, след като в ал. 1 на нормата не е предвидена възможност за съставяне на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. След като цели административно наказателна отговорност, законодателят следва да бъде ясен, конкретен и точен при създаването на правните норми". Издаването на електронен фиш за санкциониране на нарушението по чл. 179, ал. 3б от от ЗП вместо съставяне на АУАН и последващо издаване на НП представлява съществено нарушение на процесуалните правила опорочило изначално административно наказателното производство и съставляващо основание за отмяна на атакувания електронен фиш. В този смисъл са и решение № 190/08.01.2024 г. по КНАХД № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение № 8113/22.12.2023 г. по КНАХД № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав, решение № 4438/05.07.2023 г. по КНАХД № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен състав.

Отделно съгласно решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС, съгласно което "чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него 3 изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно - наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер".

С оглед изложеното съдът намира, че при издаване на електронния фиш са допуснати съществени процесуални нарушения, затова същият следва да бъде отменен.

Съобразявайки изхода на делото, основателно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. От представените писмени доказателства – договор за правна услуга и списък на разноските - се установява, че жалбоподателят е заплатил парична сума в размер на 660 лева с ДДС, като претендираното възнаграждение не се явява прекомерно.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ електронен фиш № 8505316132, издаден от Министерство на регионалното развитие и благоустройството,

Агенция

„Пътна инфраструктура“, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „***“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева.

НЕ УВАЖАВА искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА АПИ да заплати на жалбоподателя сумата от 660.00 лв. с ДДС, представляваща сторени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на глава 12 от АПК на касационните основания предвидени в НПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4