Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 248 от 10.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 480/2026
Вид
Решение № 248
Подписан
10.08.2026
В сила
10.08.2026
Състав
Красимир Аршинков, Атанас Маскръчки, Диана Узунова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Благоевград, 10.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мариела Палова в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600480 по описа за 2026 година С присъда № 28/16.12.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 164/2023 год. на Районен съд – Разлог, подсъдимият М. А. Р. е признат за виновен в това, че на 01.09.2019 год., около 21.45 часа, в гр.Белица, по ул. „Владимир Поптомов“, в района на бензиностанция „Беко“, управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с peг. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно- 2.11 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, поради което и на основание посочения текст във вр. с чл.55, ал.1, т. 1 от НК и чл. 343г, чл. 47 и чл. 49 от НК е осъден да пизтърпи наказание от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, чието ефективно изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила, като му е наложена и “глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лева в полза на държавата, платима по бюджетната сметка на Районен съд –Разлог.

1

Със същата присъда на подсъдимия Р. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК съдът е приспаднал времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.

Срещу посочената присъда е депозирана въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с която се оспорва нейната законосъобразност и обоснованост.

Акцент се поставя върху два момента, обуславящи според защитата съществено опорочаване на атакувания съдебен акт. На първо място се оспорва доказаността на обвинението, като се изтъкват аргументи относно часа на спирането на подсъдимия от полицейските служители, неговото задържане и по-късното тестване с техническо средство, съответно с вземането на кръвна проба за изследване. Отчитайки установените резултати от двете проверки, защитникът заключава, че на база на абсорбирането на алкохола в кръвта на водача е възможно да се установи, че към момента на спирането му, концентрацията на алкохол в кръвта му би могла да бъде под 1,2 на хиляда. На второ място, твърди се, че е опорочен процеса на събиране на доказателства с оглед упражненото срещу подсъдимия насилие, което води до извод за невиновност поради тяхната негодност. Иска се отмяна на атакуваната присъда и пълното оправдаване на Р. по повдигнатото му обвинение.

Жалбоподателят М. Р. се явява лично пред въззивната инстанция и заявява, че поради упражненото срещу него насилие от двамата полицаи не помни нищо. В предоставената му последна дума моли да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград смята въззивната жалба за напълно неоснователна като пледира за потвърждаване на акта на първостепенния съд. Смята, че първата съдебна инстанция е направила верен анализ на валидно събраната доказателствена съвкупност, която й е позволила да изгради и законосъобразен извод за виновността на дееца по вмененото му престъпление. Евентуалната употреба на насилие от страна на двамата полицаи, спрели подсъдимия за проверка, не е предмет на настоящето производство. С правно значение е установената по надлежния ред употреба на алкохол от водача Р. и управлението на МПС след това, което е безспорно установено. А възможността подсъдимият да е употребил алкохол, докато 2 изчаквали пристигането на свидетеля К., на практиа е нулева, защото той е бил с поставени белезници и под наблюдението на другите двама полицейски служители. Прокурорът смята, че определеното наказание е справедливо и в този смисъл не се налага изменяване на проверяваната присъда.

Въззивният съд след цялостна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Следвайки логиката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, РРС е установил фактическа обстановка, която на практика се споделя и от проверяващата инстанция. На инкриминираните дата и място – на 01.09.2019 година по ул. „Владимир Поптомов“ в гр. Белица, подсъдимият М. Р. като правоспособен водач на МПС управлявал лек автомобил марка и модел “Фолксваген Голф“ с рег. № *, в който се намирал и неговия брат М. Р..

Около 21.45 часа, в райно на бензиностанция „Беко“, полицейските служители Е. Ю. и И. С. спрели подсъдимия за проверка. Установили видими следи от употреба на алкохол у Р., което ги мотивирало да изискат съдействие от своите колеги за неговата проверка с техническо средство. Тъй като водачът не се съобразил с техните указания и направил опит да напусне местопроизшествието, му били поставени белезници и употребена сила. След около половин час на място пристигнал и извикания от колегите си полицейски автоконтрольор Х. К.. Към 22,28 часа той тествал М. Р. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, със сериен номер ARBA0087“, което отчело положителен резултат от 1,94 на хиляда в издишания от него въздух. За установено К. съставил акт за установяване на административно нарушение серия G, № 28267 г., който подс. Р. отказал да подпише. Той не е приел показанията на техническото средство, поради което му бил издаден талон за медицинско изследване № 0045331, а по-късно, към 22.49 ч., му взели кръвна проба за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта от дежурния медицински екип във ФСМП – Разлог.

В хода на образуваното наказателно производство е била изпълнена физико-химична експертиза от вещото лице Ц., която е установила в изследваната от подсъдимия кръв наличието на етилов алкохол в концентрация 2,11 на хиляда.

3

В хода на съдебната фаза на процеса е била назначена съдебнотоксилогична експертиза, изпълнена от вещото лице Н. В., която е посочила, че допустимите разлики между установеното от техническото средство и кръвното изследване е в границите на допустимото. Даден е отговор и на всички възражения на защитника на подсъдимия относно процеса на резорбция на алкохола в кръвта и възможността концентрацията да е под установения в чл.343б, ал.1 от НК минимум от 1,2 на хиляда към момента на спиране на подсъдимия за проверка. Експертът е категоричен, че при достигната пълна резорбция, съобразена с часовите интервали на употребата на алкохол по данни от свидетелите и извършеното изследване с техническо средство, алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия към този момент е била 2,26 промила. Изрично е уточнено, че при сравнение между изследване с техническо средство и кръвно изследване, последното се явява „златен стандарт“ и е с определящо значение за действителната концентрация на алкохол в кръвта.

Въззивната инстанция намира за ненужно с оглед предмета на настоящето производство да излага установените фактически положения относно употребата на сила над допустимото и съответните увреждания на пострадалия при задържането му от двамата полицейски служители Ю. и С..

Всяко наказателно производство има за предмет изследване на съответно неправомерно поведение и неговото санкциониране, поради което и съобразно волята на законодателя, в настоящето производство на установяване подлежат само данни, свързани с управлението на МПС след употребата на алкохол от страна на водача, както и установяването на концентрацията на употребения алкохол в нормативно определените граници по надлежния ред. Районният съд в мотивите си коректно е изложил установеното във връзка с оплакването на Р. за неправомерното използване на сила от полицейските служители, както и развитието на казуса до момента, което обаче е без правно значение по настоящето дело. Аргументите на защитника на подсъдимия за опорочаване на процеса на събиране на доказателства за вината му не могат да бъдат споделени, най-малкото защото се касае за процес на изследване на алкохолната концентрация по строго регламентиран ред /установен в наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози/, който няма данни в случая да е бил нарушен.

4

Както е посочила и първата съдебна инстанция, даже и при хипотетично приемане за истинни твърденията на подсъдимия за употребено срещу него насилие, не се променя крайният извод за виновността му за шофиране в пияно състояние.

Тази фактическа обстановка, която по своето съдържание е сходна с изложеното от двете съдебни инстанции, така и от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт, намира своето потвърждение в събрания доказателствен материал. В аналитичната си част на мотивите първостепенният съд подробно е обсъдил значението както на свидетелските показания, събрани в хода на съдебното следствие, така и писмените доказателства, които в съвкупност с приетите експертни заключения позволяват да се приемат посочените по-горе фактически донни. Нарушения на правилата за формиране на вътрешното съдийско убеждение не се констатират, а формулираните в мотивите към присъдата съждения за значението на отделните доказателства самостоятелно и във връзка едно с друго се приемат и от въззивната инстанция. Съобразно задълженията си на инстанция по фактите и правото, Окръжният съд намира за достатъчно убедителни и достоверни показанията на разпитаните полицейски служители Ю. и С., спрели за проверка подсъдимия. Показанията им намират потвърждение в заявеното от повикания чрез съответния дежурен по МВР – Разлог техен колега Х. К.. Той е потвърдил, че е извършил проверка с техническо средство по отношение на подсъмия, която е отчела 1,94 промила алкохол в кръвта му. Заявеното от тримата свидетели намира доказателствено потвърждение в съставените акт за административно нарушение, талон за медицинско изследване и протокол за освидетелстване от медицинско лице в ЦСМП – Разлог. Посоченото позволява и на проверяващия съд да заключи, че показанията на посочените три лица следва да бъдат кредитирани относно извършената проверка и тестване на водача с техническо средство. По отношение на това дали полицаите Ю. и С. са превишили длъжностните си права и са нанесли недопустим побой над подсъдимия, въззивният съд не взема отношение. Последното е предмет на друго наказателно производство и при установяване на истинността в твърденията на подсъдимия, двамата полицаи могат да понесат наказателна отговорност. Окръжният съд отбелязва и още един съществен детайл по отношение на допуснатите според защитника на подсъдимия нарушения в процеса на събиране на доказателства. Даже и 5 при превишаване на правата от двамата полицаи и нанасянето на телесна повреда на Р., не се опорочава извършената проверка от К., действителността на издадените от него документи и изземване на кръвна проба, която впоследствие е била изследвана по надлежния ред. Евентуалното причиняване на телесна повреда няма пряко отношение към проведеното кръвно изследване, което е съобразено с действащата нормативна уредба и в този смисъл с определящо правно значение за правните изводи на съдебните инстанции.

Въззивната инстанция намира, че показанията на роднините на подсъдимия А. Р. и М. Р. се отнасят само до употребата на сила от страна на полицейските служители и външния му вид, но не оборват установеното шофиране от негова страна след употребата на алкохол. В този смисъл значението на посочените гласни доказателства по настоящия казус е несъществено и по никакъв начин не се отразява на изложената по-горе фактическа обстановка.

С направените уточнения Окръжният съд се съгласява изцяло с правните изводи на РРС, че от обективна и субективна страна са налице предпоставките за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия М. Р. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Същият законосъобразно е признат за виновен в това, че на 01.09.2019 год., около 21.45 часа, в гр.Белица, по ул. „Владимир Поптомов“, в района на бензиностанция „Беко“, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Фолксваген Голф“, с peг. № *, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно- 2.11 на хиляда, установено по надлежен ред, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.