Решение № 99 от 15.02.2024, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 843/2023
- Вид
- Решение № 99
- Подписан
- 15.02.2024
- В сила
- 15.02.2024
- Състав
- Марио Първанов, Николай Иванов, Маргарита Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл.280, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 99 гр. София, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Марио Първанов
Членове:
Маргарита Георгиева
Николай Иванов при участието на секретаря Росица Ал. Иванова като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20238002100843 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Застрахователно дружество “ЕВРОИНС” АД, гр. София, подадена чрез юрисконсулт С. К., срещу въззивно решение № 484/15.11.2022 г. по в.т.д. № 538/2022 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 39/24.06.2022 г. по т.д. № 72/2021 г. на Окръжен съд- Смолян в частта му, с която касаторът е осъден на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да заплати на С. Т. Н., обезщетение за неимуществените вреди, причинени й от смъртта на нейната сестра Н. Т. Ж. настъпила в пряка причинно- следствена връзка с телесните увреждания, причинени й при ПТП на 13.08.2017 г., в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 23.08.2018 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция, до окончателното му изплащане, и в тежест на касатора са възложени разноските по делото.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение. Поддържа се искане за неговата отмяна и за отхвърляне на предявения иск с присъждане на разноски.
Ответницата по жалбата С. Т. Н. не е депозирала отговор в законоустановения срок. В допълнително представена молба- становище изразява становище за неоснователност на касационната жалбата и моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
1
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото и на заявените касационни основания, в съответствие с правомощията по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
От фактическа страна, въззивният съд е приел за установени, респ. безспорни, обстоятелствата относно родствената връзка между ищцата и пострадалата нейна сестра, относно деянието, причинната връзка с настъпилата смърт, противоправността и вината на причинилия увреждането /установени с влязла в сила присъда/, относно наличието на сключена при ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Въз основа на показанията на разпитаните свидетели съдът е приел за установено, че ищцата С. Н. и по-голямата й сестра Н. Ж. били изключително близки още от деца и силно привързани една към друга. След като завършила висшето си образование в С., ищцата се завърнала в гр.С. и започнала работа като технолог на облекло до около 2003 г., когато сестра й, която се установила да живее в гр.С. и създала семейство, я поканила да живее при нея, за да работи за по-високо възнаграждение. От тогава до смъртта на Н. Ж., в продължение на 15 години сестрите живели заедно в едно и също жилище, с изключение на две години, през които С. се върнала в гр.С., за да се грижи за майка им, като през това време двете поддържали непрекъснато връзка, чували се по телефона, споделяли всички грижи по болната им майка. Докато живеели заедно, ищцата която нямала свое семейство, помагала на сестра си в отглеждането на двете й деца, споделяли си всичко, заедно решавали житейските проблеми. След катастрофата, при която освен Н. Ж. загинали и дъщеря й И. и единият й внук Н., ищцата продължила да живее в гр.С. със зет си Р. и племенника си Т., който не бил женен, и да се грижи за тях, тъй като това били най-близките й хора и нямала друго семейство. Прието е, че след смъртта на сестра си, С. Н. се затворила се в себе си и през първата година отказвала всякакви контакти. Била тъжна, самотна и не й се говорело за нищо, често плачела, оплаквала се от безсъние, тревожност и безпокойство.
Социалният й живот също се променил. Според заключението на съдебнопсихологична експертиза, при Н. силно и здраво било формирано чувство за принадлежност към семейството на сестра й, което възприемала като свое, и интензивната й скръб била в пряка зависимост от интензивността на нейната привързаност към сестра й, като преживяванията след катастрофата и смъртта на сестра й са имали за нея характер на тежка психотравма с изразено въздействие в два етапа – първоначална остра психотравмена реакция с клинична картина на силно безпокойство, напрегнатост, интензивен страх, безсъние и други, обхващала периода 13-21.08.2017 г., и последваща невъзможност тя да бъде преработена за кратко време, като и към момента се установявала повишена тревожност и безпокойство, центриране на изживяванията около смъртта на сестра й.
Независимо, че от психотравменото събитие били изминали повече от четири години, при Н. се 2 установявали нарушения в протичането на психичните й функции и преживявания, които имали патологични характеристики, обуславящи необходимост от професионална психиатрична помощ.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел относно легитимацията на ищцата и размера на претендираните обезщетения, че правото да се претендира пряко от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди от смърт на близък е обусловено от доказването на предпоставките, посочени в т. 1 на ТР № 1/2016 на ВКС, ОСНГТК, което било приложимо в процесния случай. Посочено е, че според това решение, извън лицата, посочени в ППВС № 4/61 и ППВС № 5/69 г., материалната легитимация на други лица – близки на пострадалия, следва само по изключение - когато е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, заради която лицето търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Приел е, че такава трайна, дълбока и емоционална връзка се установява по делото, че е съществувала между ищцата и нейната сестра приживе, като противно на поддържаната от ответника теза тя надхвърляла обичайната за тази степен на родство привързаност. Този извод е обоснован със съображенията, че било доказано не само формално съжителство на един и същи адрес, но и подпомагащи функции на личността на всеки от тях в живота на разширеното семейство, и че съжителството е било възможно именно поради създадената привързаност и емоционална близост. Отчел е и тежкото преживяване на скръб и емоционално страдание с подчертано засягане на психичните процеси, както и загубата на житейска опора в лицето на пострадалата. Намерил е за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението - 50 000 лв.
Като неоснователен съдът е отхвърлил довода на ответника по § 96 от ПЗР на КЗ, като е изложил съображения, че установявайки лимит на обезщетенията, по-нисък от лимитите по чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, разпоредбата на § 96 ПЗР на КЗ, като противоречаща на правото на Европейския съюз, не следва да се прилага.
Прието е, че претендираната от ищеца и дължима от ответника законна лихва е тази по чл. 493, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 2 и ал.
3 от КЗ, която се включва в застрахователното обезщетение и е дължима за забавата на застрахования- делинквент, съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но ограничена спрямо застрахователя за периода от най- ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. Поради това е счел, че лихва върху главницата следва да се присъди от считано от 23.08.2018 г. датата на предявяване на застрахователната претенция от ищцата.
С определение № 2976/11.10.2023 г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпроса 3 относно предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд.
По поставения материалноправен правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: В Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г на ОСНГТК на ВКС са изведени предпоставките, които следва да бъдат изпълнени, за да се присъди обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт в полза на други лица, извън очертания с ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. кръг на лицата с право на обезщетение. В мотивите на тълкувателното решение е прието, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 и № 5/69 на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само найблизките на починалия. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Според практика на ВКС /напр.: решение № 92/17.11.2020 по т.д. № 1275/2019 г., на ВКС, II т.о.; решение № 60143/01.12.2021 г. по т.д. № 1796/2020 г. на ВКС, I т.о.; решение № 60131/13.12.2021 г. по т. д. № 1700/2020 г. на ВКС, II т.о.; решение № 50166/15.08.2023 г. по т.д. № 1389/2021 г. на ВКС, I т.о. и др./, от посочените в ТР разяснения следва категоричен извод, че обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на лицата, очертан в двете постановления на Пленума на ВС, се присъжда само по 4 изключение. Предпоставките, за да се приложи това изключение, са: да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и да са налице действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка. Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/61 г. и № 5/1969 г.
Посочените предпоставки следва да са осъществени за всички лица, претендиращи обезщетение за неимуществени вреди, извън кръга на лицата в двете постановления, в т.ч. и за роднините – братята и сестрите, бабите/дядовците и внуците. При преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството, че традиционно за българския бит отношенията между посочените роднини се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за съответната родствена връзка. Такова обстоятелство например, относимо към връзката между бабите/дядовците и внуците, представлява отглеждането на внуците от бабата/дядото поради различни причини /заболяване или смърт на родителя/родителите; работа в чужбина, дезинтересиране на родителя/родителите и др./, а за връзката между братята и сестрите – израстването им сами като деца поради продължително отсъствие на родителите за работа в чужбина /решение №372/14.01.2019 г. по т.д.
Разпечатката съдържа 26 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/581e731d-21e4-4962-892c-3e318f6ffa62