Присъда № 7 от 06.02.2026, Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 7 от 06.02.2026 година, постановена по НОХД № 18/2026 година по описа на РС - Елхово:

Производството по делото е образувано по внесен от РП - Елхово обвинителен акт против И.У. /I.U./, роден на *** година в гр.***, Ислямска република Пакистан, по обвинение в престъпления по чл.279, ал.1 от НК за това, че на 20.01.2026 година, около 01.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, влязъл през границата на страната ни от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта, както и по обвинение в престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 20.01.2026 година, около 01.00 часа, в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, на тpace „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице - граничен полицай на ГКПП Лесово Д.Д. - служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, от неистински официален документ - белгийска лична карта с № ***, на която е бил придаден вид, че е издадена на *** г. на името на I.U., роден на *** година в Пакистан, от надлежните органи на Кралство Белгия, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне и предмет па деянието е чуждестранен документ за самоличност.

В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин, както от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъдат наложени при условията на чл. 55 от НК наказания лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 255.65 евро, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода бъде отложено за изпитателен срок от три години, а за престъплението по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК да му бъде наложено при условията на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от четири години.

Подсъдимият И.У. е призован за съдебно заседание по реда на чл. 180, ал.3 от НПК чрез служебният му защитник адв. П.М. по негово изрично искане, направено в хода на ДП.

Производството по делото пред съда е протекло в отсъствието на подсъдимия и с участието на неговия служебен защитник. Съдът е приел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за установяване на обективната истина по делото.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия - адв. П.М. заявява, че от събраните по делото доказателства се установява описаната в обв.акт фактическа обстановка, като последната не се оспорва. Желае при определяне на наказанието за всяко от двете деяния съдът да вземе предвид смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства - чистото му съдебно минало, направените самопризнания в хода на ДП, с което е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото и на това основание съдът да му наложи наказание в минимално предвиденото от Закона наказание за всяко от престъпленията, в които е обвинен.

Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И.У. е роден на *** година в гр.***, Ислямска република Пакистан и е гражданин на тази страна.

Според обясненията на И.У., дадени в хода на ДП и прочетени в съдебно заседание по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, през 2021година той сключил граждански брак с украинска гражданка и двамата живели в Пакистан 6 месеца, но след това тя се върнала в ***. Той също желаел да отиде в *** при семейството си и се опитал по законен път да замине за там, но не му разрешили и затова решил да се снабди с неистински личен 1 документ. За целта се свързал по интернет с непознато за него и неустановено по делото лице, което обещало срещу заплащане на сумата от 200 евро да го снабди с неистинска лична карта. Подсъдимият превел исканата сума от 200.00 евро по предоставена му сметка и изпратил своите лични данни и снимка. След една седмица получил по пощата в град Истанбул, където се намирал, белгийска лична карта, издадена на негово име, която използвал за да получи турска виза. На 19.01.2026г. около 22.00 часа потеглил с автобус от гр. Истанбул към гр. Бургас, Р България. Около полунощ пристигнал на турско – българската граница, преминал проверка от турски гранични полицаи и продължил към българския ГКПП, където около 01.00 часа на 20.01.2026г. след като му били поискани документи за самоличност представил пред българския граничен полицай своя паспорт и получената от него по пощата неистинска белгийска лична карта № ***, на която било посочено че е издадена на И.У., но българският граничен служител разбрал, че личната карта е неистински документ и той бил задържан. Подсъдимият заявява, че се признава за виновен по повдигнатите му обвинения.

От показанията на свид. Д.Д. – ст. полицай на ГКПП Лесово, служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, се установява, че на 19/20.01.2026 година той е бил на работа и изпълнявал служебните си задължения на трасе „вход леки автомобили и автобуси“ на ГКПП Лесово. Около 01.00 часа на 20.01.2026г. за влизане през границата на страната ни от Република Турция в Република България пристигнал турски автобус с пътници в него. Св. Д. изискал документите на пътниците и на водача на МПС за проверка. Подс. И.У., който бил един от пътниците в автобуса, представил на св. Д. пакистански паспорт и белгийска лична карта. При извършената проверка на документа за самоличност, представен от подс. И.У. - белгийска лична карта с № ***, на която е било посочено, че е издадена от надлежните органи на Кралство Белгия на *** г. на името на I.U., роден на *** година в Пакистан, у св. Д. възникнали съмнения относно истинността на този документ и поискал допълнителна проверка. След извършването на такава повторна проверка била изготвена експертна справка относно представеният от подсъдимия документ и в същата се сочело, че белгийска лична карта с № ***, издадена на името на I.U., роден на *** година в Пакистан, е изцяло неистински документ.

С протокол за доброволно предаване от 20.01.2026г. подс. И.У. предал доброволно белгийска лична карта с № ***, посочена като издадена на *** г. от надлежните органи на Кралство Белгия.

От заключението по назначената в хода на ДП съдебно техническа експертиза № *** година, което се поддържа в съдебно заседание от в.л. Н.Г., не е оспорено от страните и се възприема изцяло от съда като обективно и безпристрастно изготвено, е видно, че представеният за изследване документ – белгийска лична карта с № ***, посочено като издадена от надлежен орган на Кралство Белгия на *** г. на името на I.U., роден на *** година в гр. ***, Пакистан, е изцяло неистински документ, който не е изготвен на оригинална бланка, основните защити и реквизити, заложени при производството и отпечатването липсват или са имитирани.

От приложената по делото справка за съдимост, издадена след справка в ЦБС при МП, се установява, че подсъдимият И.У. не е осъждан на територията на Република България.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства - от обясненията на самия подсъдим, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, показанията на свидетеля Д.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК и заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза. Между обясненията на подсъдимия и показанията на разпитания по делото свидетел, съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетелят са правдиви, 2 логични и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха като достоверни и обективни. Възпроизведените от него факти са пряко относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на всяко от престъпните деяния. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които се съдържат данни за извършените престъпни деяния и формата на вина.

Въз основа на горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Налице е съставомерно деяние по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият И.У., на 20.01.2026 година около 01.00 часа в района на ГКПП Лесово, община Елхово, област Ямбол, на тp a c e „Вход леки автомобили и автобуси“, съзнателно се ползвал пред длъжностно лице Д.Д. - служител на ГПУ Елхово при Регионална дирекция „Гранична полиция“ Елхово, от неистински официален документ белгийска лична карта с № ***, на която е бил придаден вид, че е издадена на *** г. на името на I.U., роден на *** година в Пакистан, от надлежните органи на Кралство Белгия, като от него не може да се търси наказателна отговорност за самото му съставяне, тъй като от доказателствата по делото се установява безспорно, че документът е съставен не от подсъдимия, а от друго неустановено в хода на разследването лице. Използваният от подсъдимият документ – белгийска лична карта с № *** се явява официален такъв по смисъла на чл.93, т.5 от ДР на НК, тъй като се издава от длъжностно лице в кръга на службата му по съответен ред и форма. В случая инкриминираният документ е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от ДР на НК, тъй като не е издаден от надлежните органи на Кралство Белгия, а му е предаден вид, че е издаден на *** година от надлежните органи на Белгия. Ползваният от подсъдимия документ – белгийска лична карта с № *** е документ, който дава право на лицето приносител за дългосрочно пребиваване на територията на Белгия като държава от шенгенското пространство, като едновременно с това документа служи за транзитно преминаване на път за Белгия. Също така е и чуждестранен документ, тъй като му е предаден вид, че е издаден от надлежни органи на друга държава, в конкретния случай – Кралство Белгия. Ползването на документа е извършено от подсъдимия чрез неговото представяне на св. Д.Д. при и по повод изпълнение на служебните му задължения, свързани с осъществяването на паспортен граничен контрол.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК с пряк умисъл като той е действал умишлено, съзнавайки, че представеният от него документ за самоличност – белгийска лична карта, не е истински такъв. Същият е съзнавал противоправния характер на извършеното, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Напълно е съзнавал факта, че използва процесния неистински официален документ, който не е издаден от надлежните органи на Белгия, за да удостовери пред длъжностно лице – граничният полицай св. Д.Д. правото му като приносител да премине транзитно през Р България на път към Белгия, където искал да удостовери, че има право на дългосрочно пребиваване и го е ползвал пред граничния полицейски служител, за да докаже правото си да премине транзитно през границата на страната ни.

В случая съдът приема, че обясненията на подс. И.У., дадени в хода на ДП непосредствено след извършване на деянията, прочетени в с.з. по реда на чл. 279, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от НПК, следва да се ценят в цялост. След анализ на обясненията на подсъдимия, установявайки липса в тях на противоречия и нелогичност, съдът приема, че той е знаел, че документът е неистински, защото го е получил от непознато за него лице и по пощата.

При определяне вида и размера на наказанието за това престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.2, вр. с ал.1 от НК, съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, свързаните с личностните особености на дееца и с инкриминираното деяние - липсата на минали осъждания, неговата възраст и оказаното съдействие в хода на ДП, поради което при 3 условията на чл.54 от НК и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл. 66 от НК отложи за изпитателен срок от три години, тъй като подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът прие, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е наложително да изтърпи ефективно така определеното наказание.