Решение № 142 от 06.10.2026, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. К., 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров

Членове:

Кирил М. Димов

Петър Д. Дамянов при участието на секретаря Славея Д. Топалова като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело № 20265100500201 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 176/30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 963 по описа за 2025 г. на РС – К., е отхвърлен положителният установителен иск, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.286 ЗЗД вр. с чл.36 ЗАдв и чл.86 ЗЗД на адвокат Ж. Д. Д., ЕГН **********, против М. П. М., ЕГН **********, за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 178,96 евро /с равностойност 350 лв./, представляваща задължение по договор за правна защита и съдействие между страните, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2025 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на задължението и сумата в размер на 1,02 евро /с равностойност 2,00 лв./, представляваща пощенски разходи, както и направените разноски в размер на 217,30 евро /с равностойност 425 лв.–, от които 12,78 евро /с равностойност 25 лв./ внесена държавна такса и 204,52 евро /с равностойност 400 лв./ – адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 595/2025 г. по описа на РС-К..

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Ж.

1

Д. Д., представлявана от процесуалния си представител - адв. Х. К., която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат съображения, че по делото се установявало наличието на валидно мандатно правоотношение между страните, възникнало въз основа на изрично дадено пълномощно от страна на ответника. Същото съдържало конкретно възлагане на действия по защита и съдействие във връзка с реализиране на правата му по повод настъпило ПТП и получаване на застрахователно обезщетение. В изпълнение на това възлагане от страна на въззивницата били предприети реални правни и фактически действия, включително изготвяне и подаване на извънсъдебна претенция до застрахователя, което довело до реализиране на правата на ответника и изплащане на обезщетение. Първоинстанционният съд игнорирал обстоятелството, че предприетите от адв. Ж. Д. действия поставили началото на процедурата по щетата и обусловили последващото изплащане на обезщетението. Не можело да се приеме, че подаването на извънсъдебна претенция е лишено от правно значение, тъй като това бил задължителен етап от процедурата по ангажиране отговорността на застрахователя. Неправилно съдът отказал да кредитира показанията на свидетеля Д.Щ., приемайки ги за противоречиви, без да извърши задълбочен анализ дали тези противоречия са съществени и дали засягат релевантните за спора факти. Сочи се, че показанията на свидетеля потвърждавали ключови обстоятелства - наличието на контакт между страните, подписването на пълномощното и предприемането на действия във връзка със застрахователната претенция.

Счита, че съдът е подходил избирателно, като от една страна не кредитирал показанията като недостоверни, а от друга - частично се позовавал на тях при формиране на изводите си, което водело до вътрешно противоречие в мотивите. Също така съдът неправилно кредитирал твърденията на ответника, че не е поддържал контакт с въззивницата и, че не е бил запознат с извършените действия, като игнорирал обстоятелството, че той е подписал пълномощното и е дал съгласие за предприемане на съответните действия.

Последващото самостоятелно договаряне със застрахователя не дерогирало вече възникналото задължение за заплащане на възнаграждение за извършената от адв. Ж. Д. работа. Неправилно решаващият съд приел, че липсва доверителна връзка между страните, като основание за отказ от заплащане на възнаграждение. Липсата или влошаването на комуникацията не 2 водело до отпадане на задължението за плащане за вече извършени правни услуги. В противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на клиента за сметка на положения труд от адвоката. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител – адв. Л.

Г., поддържа въвзивната жалба.

Въззиваемият М. П. М. н е е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивницата, констатира:

Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен интерес, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за нищожно.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на М. П. М. съществуването на вземане на Ж. Д. Д. в общ размер на 352 лева, от които 350 лв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 2 лв. пощенски разходи.

Ищцата сочи в исковата молба, че по силата на договор за правна защита и съдействие от 20.07.2024 г., оказала правна помощ с цел реализиране правата на клиента във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в следствие на ПТП, настъпило на 03.07.2024 г., в резултат на което пострадал М. П. М. и му били причинени неимуществени вреди. В изпълнение на договорните си задължения ищцата предявила извънсъдебна претенция до застрахователното дружество за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди. В отговор на претенцията била уведомена, че ответникът е сключил споразумение за заплащане на обезщетение в размер на 2500 лв. Сочи, че дължимото адвокатско възнаграждение е формирано както следва: за изготвяне на извънсъдебна претенция до ЗАД „Д.Б.Ж.З." АД - 350 лева и пощенски разходи - 2.00 лева.

3

Ответникът М. П. М. оспорва иска в представен отговор на основание чл.131 от ГПК. В отговора излага съображения, че на 03.07.2024 г. претърпял ПТП, като на 04.07.2024 г. посетил офис на застрахователно дружество, където подал уведомление за настъпилото застрахователно събитие. Около 10.07.2024 г. служители от застрахователната компания го уведомили, че е заведена щета и, че ще го поканят в офиса. През периода от 04.07.2024 г. до 10.07.2024 г. с него се свързал Д.Щ. от гр.Х., с когото били познати от около една година. Споделил му за настъпило ПТП и Щ. му заявил, че работи в офис на негов човек, който се занимава с такива ПТП. След около три дни М. отишъл в заведението на Щ. и след като говорили подписал пълномощно с уговорката да се изчака, за да се разбере с каква сума ще бъде обезщетен.

Около 24.07.2024 г. М. се срещнал с двама служители на застрахователното дружество и подписал споразумение за обезщетение в размер на 2500 лв.

Уведомил Щ. за споразумението и, че сумата е достатъчна и няма нужда от водене на дела. Попитал Щ. дали държи някаква сума, но той отрекъл.

Заявява, че не е имал контакт с адв. К.а, не я познава и не я е търсил за правна помощ.

Установява се от представеното по делото пълномощно, че М. П. М. е упълномощил адв. Ж. Д. Д. да го представлява пред всички физически и юридически лица, държавни учреждения и институции, болници, общини, НАП, осигурителни институти, банки, органи на досъдебното производство – прокуратура, дознатели, служители на МВР, следствени служби, съдилища, застрахователни компании и др., във връзка с извършване на всички необходими действия по повод защита и реализиране на правата интересите му като лице, пострадало при ПТП, настъпило на 03.07.20224 г., около 11.30 ч., в гр.К. на ул.“М.“, до Д.**, в следствие на което претърпял имуществени и неимуществени вреди.

От представеното споразумение с дата 24.07.2024 г., се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр.С. е изплатило на М. П. М., обезщетение в размер на 2500 лв. за претърпените от него неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.07.2024 г.

Със застрахователна претенция до ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД – гр.С., М. П. М., чрез адв. Ж. Д. Д., е заявил претенция на основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 7000 лв., за претърпени неимуществени 4 вреди от ПТП, настъпило на 03.07.2024 г.

По делото е приложено като доказателство системен бон от „Б.П.“ ЕАД – гр.С., с подател адв.Ж. Д. Д. и получател ЗАД „Д.Б.Ж.З.“, дата 24.07.2024 г., 17.21 ч.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д.Г. Щ. се установява, че свързал М. с адв.Д., като двамата осъществили контакт по телефона в негово присъствие. Заявява, че двамата се договорили във връзка с настъпилото ПТП. Уговорката била М. да получи обезщетение от около 8000 лв., за което да заплати хонорар от около 400 лева.

При така установените данни по делото следва извода, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на М. П. М., че съществува вземане на адв.Ж. Д. Д., в размер на 178,96 евро (350 лв.), представляваща задължение по договор за правна защита и съдействие между страните, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2025 г. и сумата в размер на 1,02 евро (2,00 лв.), представляваща пощенски разходи, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 198/30.04.2026 г. по ч.гр.д. № 595/2025 г. по описа на РС – К., е недоказан и като такъв е неоснователен.

В исковата молба ищцата въвежда основния довод, че по силата на договор за правна защита и съдействие от 20.07.2024 г., оказала правна помощ с цел реализиране правата на ответника във връзка с определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в следствие на ПТП, настъпило на 03.07.2024 г. За да бъде установено съществуването на претендираното вземане, ищецът следва да докаже наличието на договорно правоотношение, респ. договор за правна защита и съдействие. От събраните по делото доказателства, обаче не може да се установят по безспорен начин основните елементи на договора на правна защита и съдействие, а именно датата на сключване на договора, договореното адвокатско възнаграждение и правните действия, които адвокатът е поел да извърши. Действително, свидетелят Д.Г. Щ. сочи в показанията си, че страните се уговорили по телефона за възнаграждение от около 400 лв. Въпреки това от показанията на този свидетел не се установява точният размер на уговореното възнаграждение, начинът и сроковете за неговото заплащане, както и датата на сключване на договора. Не се установяват също така и правните действия, които адвокатът е поел да 5 извърши, дали се касае само за проучване и изготвяне на застрахователна претенция, или за процесуално представителство. Разбира се, в пълномощното са посочени определени правни действия, които адвокатът следва да извърши, но тази едностранна сделка също не установява конкретно уговорено възнаграждение, начин и срокове за изплащането му, както и дата на сключване на договора. В тази връзка, необясним остава фактът, че ищцата е изпратила на ответника писмено пълномощно, което той е подписал, но не и писмен договор за правна защита и съдействие.

Ето защо, след като не са установени по безспорен начин основните елементи на договора за правна защита и съдействие, предявеният иск е недоказан и като такъв е неоснователен, а първоинстанционното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 176/30.03.2026 г., постановено по гр.д. № 963 по описа за 2025 г. на РС – К..

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6