Решение № 33 от 08.02.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Варна, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марин Цв. Атанасов

Членове:

Деян Ив. Денев

Петър Митев при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора Г. Н. М. като разгледа докладваното от Деян Ив. Денев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100601119 по описа за 2023 година Производството пред настоящата инстанция е образувано по протест от прокурор ВнРП срещу твърдяна неправилност на присъда по НОХД № 2644/ 2023г.на ВнРС.

С тази присъда подсъдимият по делото Т. Е. А. е бил признат за виновен в това, че в периода 09 – 23 09 2022 г. в гр. Варна, при продължавано престъпление на два пъти управлявал МПС – лек автомобил „****“ и товарен автомобил „****“ в срока на изтърпяване на наказанието „Лишаване от правото да се управлява МПС“, което му е наложено за срок от една година с акт по НОХД № 4978/2012 г на РС Варна, след като е наказван за същото деяние по административен ред, поради което и на основание чл.343в ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 и чл.55 ал. 1 т. 2 б“ б“ от НК го наказал с пробация, като определил пробационни мерки по чл. 42а ал. 2 т.1 и 2 от НК.

Съдът признал същия подсъдим за виновен и в това, че на 09.09.2022г. в гр.Варна управлявал МПС -л.а."********" с номер на рама№************, като си служил с контролни знаци - регистрационни табели с номера *****, издадени за друго МПС -л.а „*******", поради което и на основание чл.345, ал.1 НК и чл. 55, ал.1 т.2, б.“б“ от НК, го наказал с „ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на следните пробационни мерки:

На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ 1

ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

НА ОСН. ЧЛ.23 АЛ.1 НК наложил на подсъдимия А. най-тежкото от така определените наказания, а именно - "ПРОБАЦИЯ” при съвкупност на следните пробационни мерки:

На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 1 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО

НАСТОЯЩ АДРЕС”, с периодичност два пъти седмично за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На осн. чл. 42А, ал. 2, т. 2 от НК – „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

Извършил групиране на наказанията.

Прокурорът намерил тази присъда за незаконосъобразна, а наложеното наказание, за явно несправедливо. Ето защо използвал възможността за въззивното й атакуване, като с протеста си изложил подробни аргументи в подкрепа на обвинителната теза за увеличаване на наказанията.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция протестът се поддържа по съображенията, изложени в него.

Защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Въззивният съдебен състав, изслушвайки становищата на страните, запознавайки се с материалите по делото и извършвайки дължимата цялостна проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

Първоинстанционният съдебен състав е подложил на анализ наличните по делото доказателства и е направил верни правни изводи относно фактите и обстоятелствата, отнесени към процеса на доказване, както и за квалификацията на деянията .

Производството е протекло по правилата на съкратеното съдебно следствие и реда по чл. 371 ал. 2 от НПК, поради което и преповтаряне на приетата за установена фактология е ненужно.

Въз основа на изяснената обстановка, обоснована от признанието на подсъдимия, свидетелските показания и както е посочил първоинстанционният съд „всички други писмени доказателства“ е стигнал до споделяем правен извод, че подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави на чл. 343в ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 и 345 ал. 1 от НК.

Възражения относно обосноваността на изводите и правилността на квалификацията не са и правени, а що се отнася до незаконосъобразността и несправедливостта на отмерената санкция, въззивният състав съобрази следното :

Замяната на наказанието „лишаване от свобода“ с „пробация“ е принципно възможно, като в настоящият случай формалните основания по чл. 55 ал. 1 т. 2 от НК са налице – за престъпленията не е предвиден минимален предел. Но за да бъде заменено наказанието с по-леко, то трябва във всеки конкретен случай да са налице такива многобройни или такова 2 изключително по характера си смекчаващо обстоятелство, че и най-лекото предвидено наказание да се окаже несъразмерно тежко.

Дали наказанието е тежко, адекватно или леко, се преценява като се изхожда от неговите цели.

Мотивирайки решението си за замяна на санкцията съдът е посочил ниска обществена опасност на деянията, изводима от отсъствие на опасност за движението и на дееца, аргументирана с младежка възраст, семейно положение и осъзнаване на вината.

Тези обстоятелства съдът приел и за многобройни и за смекчаващи, поради което и не наложил наказание „лишаване от свобода“.

Съдът най-вероятно е преценил, че в противен случай ще му се наложи и да приложи разпоредбата на чл. 68 ал. 1 от НК. И това е така, защото осем месеца преди процесните деяния на подсъдимия е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца ,за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Изпълнението на това наказание е условно отложено за три години. Упоритостта на престъпната воля не е смекчаващо отговорността обстоятелство, а неизпълнението на условието да не се върши престъпление би следвало да доведе до ефективност на отложената санкция.

Съдът, макар и декларирайки, че приема за установени обстоятелствата, отразени в обвинителния акт, спестил във фактологията си посоченото от прокурора, че подсъдимият на два пъти отказвал проверка за употреба на алкохол или наркотични вещества.

Служебна справка за съдимостта на подсъдимия, извършена във връзка с твърденията на прокурора за непълнота на бюлетина, установява още две осъждания – за престъпления по чл.354а ал. 5 от НК, осъществени след образуване на процесното досъдебно производство.

Така че съдебното твърдение за поправяне и осъзната вина е меко казано необосновано. Не отговаря на действителността и това, че подсъдимият, роден през 1986 г. е бил на „младежка възраст“ при осъществяване на деянията през 2022 г. , макар че тази възраст се определя не от „незадължителна съдебна практика“, както прокурорът е посочил, а от Закона за младежта /параграф едно, член първи от допълнителните разпоредби на Закона/

Упоритостта на престъпната воля на подсъдимия, множеството престъпни деяния, за които е осъден с настоящата присъда и личността му характеристика и обществената опасност който представлява изискват поинтензивно санкциониране от отмереното.

Такова, по вид и размер наказание, освен явно несправедливо е и незаконосъобразно, тъй като очевидно не е в състояние да изпълни превенционните си цели.

Справедливостта и законосъобразността изискват санкциите да бъдат завишени и определени при превес на отегчаващите обстоятелства.

За справедливо въззивният съд намери наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на осемстотин лева, за продължаваното престъпление по чл. 343в от НК и глоба от седемстотин лева за

3 престъплението по чл. 345ал. 1 от НК.

Следва да бъде приведено в изпълнение и отложеното наказание по НОХД № 4978/ 2021 г. на ВнРС.

Така определените наказания ще са в състояние за изпълнят своите превенционни цели.

С оглед на изложеното и на основание чл. 337 ал. 2 т. 1 от НПК, настоящият въззивен състав

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ присъда № 198/ 27 07 2023 г. по НОХД № 2644/ 2023г.на ВнРС, като я отменя в частта, относно наложените с нея наказания.

Налага на подсъдимия Т. Е. А. наказание от две години лишаване от свобода и глоба в размер на осемстотин лева, за престъплението по чл.

343б ал. 1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК

На основание чл. 58а ал. 1 от НК намалява наказанието „ лишаване от свобода“ с една трета и определя за изтърпяване наказание от година и четири месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК привежда в изпълнение наказанието от три месеца лишаване от свобода, определено със споразумение по НОХД 4978/ 21 г на ВнРС.

Изпълнението на наказанията да започне при първоначален общ режим.

Налага на подс. А. наказание „глоба“ в размер на 700 лв. за престъплението по чл. 345 ал. 1 от НК.

На основание чл. 23 ал. 3 от НК присъединява това наказание към лишаването от свобода .

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4