Решение № 270 от 24.06.2026, Окръжен съд - Плевен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Плевен, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно гражданско дело № 20264400500337 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №41/02.03.2026г., постановено по гр.д.№410/2025г. по описа на РС-Левски състав на същия съд е осъдил НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на М. П. К. – Ф., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Левски, обл.Плевен, ул.„****“ № 42, вх.А, ет.2, ап. 4 сумата от 6135,50 евро, с левова равностойност 12000 лв., представляваща обезщетение за претърпени и търпени и понастоящем от нея неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на ПТП от 17.02.2024 г., причинено виновно от Т.Ч., роден на **** г. в Република Турция, който управлявал товарен автомобил марка „****“ модел **** с рег. № ****9, който риск е покрит със сключена международна застраховкка в Република Турция – зелена карта „Anadolu Sigorta“ с полица № TR/007/547598791, валидна до 06.04.2024 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 14.03.2024 г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на ссумата, както и сумата от 35,79 евро с левова равностойност 70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 г. – датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът е осъдил НАЦИОНАЛНО

БЮРО

НА

БЪЛГАРСКИ

АВТОМОБИЛНИ

1

ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ***, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати на адвокат Ж. Д. Д. от Адвокатска колегия Хасково, със служебен адрес: гр.Велико Търново, ***, ет.1 сумата от 766,94 евро, равняваща се на 1500 лв. за осъществената от нея безплатна правна защита в настоящото производство на М. П. К. – Ф..

На осн. чл.78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ № 2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. да заплати по сметка на Районен съд Левски направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 824,51 евро, равняващи се на сумата от 1632,16 лв., както и държавна такса в размер на 246,85 евро, с левова равностойност 482,80 лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба, депозирана от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ чрез процесуалния им представител адв. Т. Я. от САК.

Във въззивната жалба се излага становище за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Развити са доводи, че ответникът не е уведомен редовно по реда на чл. 51 и чл. 56 за нито едно от проведените по делото открити съдебни заседания. Сочи се, че с доклада по делото съдът не е очертал предмета на доказване, извеждайки го от заявените по делото твърдения на ищцата и становището на ответника. Излагат се съображения, че съдът е приел направеното по делото в последно съдебно заседание от ищцата изменение на иска по размер от претендираното 7 000 лева на 12 000 лева за надлежно извършено без да съобрази разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ГПК, без наличието на предвидените в закона предпоставки за допустимост на изменението - становище на ответника по направеното изменение. Поддържа се становището, че въпреки въведената с ГПК преклузия за заявяването и представянето на доказателства и доказателствени искания до края на първото по делото съдебно заседание, първоинстанционният съд е допуснал и приел писмени доказателства по искане на ищцата в последното по делото съдебно заседание. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по нито една от депозираните от ответната страна молби и доказателствени искания, в това число по допълнителните въпроси към вещите лица по назначените експертизи.

Поддържа се становището, че по делото не е установен механизъм на ПТП, респективно отговорността на водача на товарното МПС. Отправени са следните доказателствени искания: да бъде допуснат до разпит по делегация свидетеля T. C., роден на **** г. в РТурция, с документ за самоличност Чуждестранно СУМПС № 4930, издадено на 24.07.2023 г. в Република Турция, с адрес за призоваване rp. ACIPINAR, ул. 35/2 за установяване на действителен механизъм на ПТП, отговорността за настъпване на произшествието, наведеното по делото възражение за съпричиняване от страна на ищцата, като водач на МПС, поведението на 2 двамата участника в произшествието, както и искане за допускане на съдебнаавтотехническа експертиза, която да отговори на постановените в отговора на исковата молба въпроси, като съдът укаже на вещото лице да работи по заключението след провеждането на разпита на свидетеля. В заключение е отправено искане за отмяна на поставеното съдебно решение и за постановяване по същество на спора на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна М. К., ЕГН:********** не депозира отговор на въззивната жалба.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззивната страна не се представлява. В постъпило писмено становище процесуалният представител на въззиваемия сочи, че поддържа въззивната жалба.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция въззиваемата не се явява и не се представлява. В постъпило писмено становище процесуалният й представител излага, че оспорва въззивната жалба. Уточнява, че претенцията за имуществени вреди в размер на 70лв. представлява разход за издаване на съдебно-медицинско удостоверение №Г-24/01.03.2024г., необходимо за удостоверяване на телесните увреждания, причинени на ищцата вследствие на процесното ПТП. Претендира разноски.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите, изложени от страните, както и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че в обжалваната част първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства, намира, че същото е неправилно по отношение на определения от съда размер на неимуществените вреди, поради което следва да бъде изменено в тази част.

В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съображенията за това са следните:

За разглеждане пред Районен съд – Левски са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 432 , ал. 1 вр. чл. 477, вр. чл.511 от КЗ от М. П. К. – Ф., ЕГН: ********** срещу НАЦИОНАЛНО 3

БЮРО НА БЪЛГАРСКИ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ, с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.София, район Средец, ул.„Граф Игнатиев“ №2, ет.2, представлявано от Б.А.Б. и С.Х.С. за заплащане на сума в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени и търпени понастоящем неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 17.02.2024 год., причинено от виновния водач Т.Ч., роден на **** год. в Република Турция, гр. Аджъпънар, управлявал товарен автомобил марка „****", модел „Т 2022" с p e r. № ****, рама № ****, който риск е покрит със сключена международна застраховка в Република Турция - Зелена карта „Anadolu Sigorta" с полица № TR/007/547598791, валидна до 06.04.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.03.2024 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 70 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2024 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението.

По реда на чл.214 от ГПК в съдебно заседание ищецът е направил искане за изменение размера на предявения иск за неимуществени вреди, което е прието от съда, като искът следва да се счита предявен за сумата от 12000 лв. за причинени неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП.

За да уважи исковете по чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, вр. чл.511 от КЗ , първоинстанционният съд е приел, че въз основа на гласните доказателства по делото, в това число от разпита на свидетелите П.К. и И.Р. се установява, че на 17.02.2024 г. около 13.55 часа на път I-3 км 25+875 Т.Ч. – от Република Турция при управление на товарен автомобил с рег. № ****9 виновно е причинил ПТП, като е блъснал в задната част движещия се лек автомобил „****“ с рег.

№ ****, управляван от М. П. К. – Ф.. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, като е приел, че в резултат на настъпилото ПТП пострадалата М. П. К. – Ф. е получила мозъчно сътресение, кръвонасядане на меките тъкани на лява очница с оток, леко притворена очна цепка, подлигавичен кръвоизив в булба на ляво око, контузия на гръдния кош, които увреждания са причинили на ищцата разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. В мотивите си съдът е приел, че в резултат на процесното ПТП ищцата е преживяла стресогенно събитие с висок интензитет, което от вещите лица е съотнесено към остра стресова реакция, като преживения от нея травматичен стрес и нейните реакции и преживявания са нормален отговор на абнормни и травматизиращи обстоятелства, а последиците от ПТП се изразяват в трайна промяна на чувството за базисна сигурност, като психо-емоционалното й състояние е преминало от остър шок към хронифицирана селективна тревожност и е налице и емоционална реактивност, която е страничен ефект от продължителното поддържане на високи нива на психична мобилизация.

Съдът е мотивирал, че ако физическите болки и страдания са отзвучали а период от около 2 месеца /според заключението на вещото лице и представените болнични листи/, то психо-емоционалното състояние на ищцата е преминало от остър шок към хронифицирана селективна тревожност и макар към момента на освидетелстването негативните емоционални 4 преживявания в значителна степен да са намелили своята интензивност, то същите не са достигнали до пълната им дезактуализация и травмата от ПТП, която е капсулирана се активира при специфични стимули.

В мотивите си първоинстанционният съд е анализирал доказателствата по делото, от които според него се установява по един безспорен и категоричен начин, че причинените травми на М. П. К. – Ф. са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, както и че вина за настъпилото ПТП има единствено водача на товарния автомобил – Т.Ч. от Република Турция, който е управлявал товарния автомобил със сключена международна застраховка в Република Турция – зелена карта с посочена в Протокола за ПТП номер.

Съдът е приел, че търсената с иска сума от 12 000лв. за неимуществени вреди не следва да бъде намалявана със заплатената от ответника сума от 500 лв., определена и изплатена от Национално бюро на българските автомобилни застрахователи след завеждане на щетата въз основа на подадената претенция от ищцата, тъй като е приел, че определената сума от 500 лв. е незначителна и същата по никакъв начин не репарира причинените на М. П. К. вреди. Съдът е развил тезата, че трайни и не напълно възстановими са причинените увреждания от психологичен аспект и е съобразил заявеното от експертите, че към момента на освидетелстването /02.12.2024 г./ негативните емоционални преживявания в значителна степен са намалили своята интензивност, но не се е достигнало до пълната им дезактуализация. Съдът е съобразил и заявеното от вещите лица, че емоционалната травма от ПТП е капсулирана и може да се активира във всеки един момент при специфични стимули, както и че в рамките на първите 2-3 месеца ищцата е имала натрапливи спомени, които постепенно са се редуцирали по интензитет, че същата е преживяла „витален страх /за живота/, който е психотравмен маркер.“, че е налице специфична фобийна тревожност, свързана с шофиране и возене в МПС, а поведенческите промени потвърждават наличието на остатъчна травма.