Решение № 1061 от 13.12.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Бургас, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело № 20242100100386 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. М. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. П. № ** срещу А. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. В. *, бл. ***, вх. *, ет. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 45000 лева, представляваща неоснователно получена от ответника сума по договор за покупко-продажба на лек автомобил от 21.04.2017 г., сключен между „Ди козметик“ ЕООД и С. М. С., обезщетение за забава върху главницата в размер на 15083 лева за периода 10.03.2021 г. – 10.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г., до окончателното плащане на сумата.

Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на

21.04.2017 г. е придобил собствеността върху лек автомобил Рейндж ровър с рег. № СВ4456КК с договор за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите, сключен с „Ди козметик“ ЕООД, с посочена в договора продажна цена в размер на 5000 лева. Реално уговорената цена била 45000 лева, които С. заплатил на сина на управителя на „Ди козметик“ ЕООД А. М.. На 15.04.2019 г. в дома на ищеца дошли служители на РУ МВР Руен, които поискали доброволно предаване на автомобила, тъй като същият бил обявен за откраднат в Италия на 16.032017 г. В хода на проверката се установило, че на 1

10.04.2017 г. М. вкарал автомобила в България и го продал на „Ди козметик“ ЕООД, което от своя страна го прехвърлило на С.. Продажната цена в размер на 45000 лева обаче била изплатена на М..

С исковата молба прави изявление за разваляне на договора за покупко-продажба на автомобила и иска връщане на платената в изпълнение на същия цена, получена от М..

Моли за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Ответникът чрез назначените му особени представители е оспорил исковата молба. Посочено е, че исковете са недопустими, тъй като са насочени срещу ненадлежна страна – ответникът не е страна по цитирания договор за покупко-продажба. Евентуално са неоснователни, тъй като ответникът е бил добросъвестен. Не са налице безспорни доказателства, че автомобилът е собствен на трето лице, а не на ищеца по делото. Евентуално, ако се приеме, че договорът е развален поради неизпълнение задължение на продавача, то ответникът не следва да носи отговорност за връщане на платеното по него, защото не е страна по договора.

На следващо място е оспорен размерът на претенцията, като е посочено, че уговорената между страните продажна цена е 5000 лева, и няма данни да е платена сума в размер на 45000 лева.

Моли се за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С постановление за образуване на досъдебно производство от 17.05.2019 г. на районен прокурор към РП – Бургас, ТО Айтос е образувано досъдебно производство № 360/2019 г. затова, че на неустановени дата и място през 2017 г. в нарушение на установения ред е заличил и подправил идентификационен номер на моторно превозно средство Land Rover Renge Rover Evoque – престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК. От изготвената справка в Интерпол се установява, че автомобил Land Rover Renge Rover Evoque с рама SALVA2BE2CH681235 е обявен за откраднат в Италия на 16.03.2017 г. В експертизата, изготвена в досъдебното производство, е установено, че номерът на рамата на автомобил Land Rover Renge Rover Evoque 2

SALVA2BE7EH873673 е незаводски изпълнен, а оригиналният номер на рамата е SALVA2BE2CH681235.

Приложен е договор за покупко-продажба на МПС от

10.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между А. В. М. като продавач и „Ди козметик“ ЕООД чрез пълномощник Д. Н. Д. като купувач.

Предмет на договора е лек автомобил Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоук, рама № SALVA2BE7EH873673 и рег. № СВ4456КК, двигател № 4089297, цвят бял.

Уговорена е продажна цена в размер на 9990 лева, като е посочено, че същата е платена изцяло от купувача.

В преписката по досъдебното производство е приобщен още договор за покупко-продажба на МПС от 21.04.2017 г. с нотариална заверка на подписите, сключен между „Ди козметик“ ЕООД чрез управителя М. М. Б. като продавач и С. М. С. като купувач. Предмет на договора е лек автомобил Ланд Ровер Рендж Ровер Ивоук, рама № SALVA2BE7EH873673 и рег. № СВ4456КК, двигател № 4089297, цвят бял. Уговорена е продажна цена в размер на 5000 лева, като е посочено, че същата е платена изцяло от купувача.

Събрани по делото са и гласни доказателства, като от показанията на разпитания свидетел Д. Д. се установява, че по повод закупуването на процесния автомобил е разговарял и водил преговори с А. М. и с негови посредници – италианци. Срещнали се при нотариус за окончателното сключване на сделката, по която Д. бил пълномощник на леля си – управител на дружество, закупило автомобила. Поради разминаване между страните в параметрите на договора относно продажната цена се разбрали Д. да прехвърли колата на С. М., когото италианците довели при свидетеля на автомивката, където работел. Отишли при нотариус за прехвърляне на автомобила и Д. поискал предварително да му се дадат парите.

Въз основа на изложеното от фактическа, съдът намира от правна страна следното:

Правната квалификация на предявените искове е чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Съобразно разпределението на доказателствената тежест, при условията на пълно и главно доказване ищецът е следвало да установи по 3 делото, че е предал на ответника процесната сума на посоченото основание, но същото не се е осъществило или е отпаднало.

Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД урежда връщане на даденото без основание, при неосъществено или отпаднало основание.

Ищецът С. претендира връщане на даденото от него в изпълнение на договор за покупко-продажба на лек автомобил, за разваляне на който е направил изявление с исковата молба.

В настоящия случай безспорно се установява от приложените по делото договори за покупко-продажба на лек автомобил Land Rover Renge Rover Evoque, че на 10.04.2017 г. А. В. М. като продавач е прехвърлил на „Ди козметик“ ЕООД чрез пълномощник Д. Н. Д. като купувач процесния лек автомобил за сумата 9990 лева, като е посочено, че същата е платена изцяло от купувача. Впоследствие на 21.04.2017 г. автомобилът е прехвърлен от „Ди козметик“ ЕООД чрез управителя М. М. Б. като продавач и С. М. С. като купувач. В договора е посочено, че уговорената продажна цена в размер на 5000 лева е платена изцяло от купувача на продавача, като в тази част договорът има характер на разписка и установява извършеното плащане.

Съдът намира за установено, че между страните „Ди козметик“ ЕООД чрез управителя М. М. Б. и С. М. С. е бил сключен валиден договор за покупко-продажба на лек автомобил, като купувачът е изпълнил задължението си за плащане на цената в размер на 5000 лева, но впоследствие е бил евинциран. Видно от приложената преписка по ДП № 335ЗМ-68/2019 г. по описа на РУ Руен, вх. № 360/2019 г. на БРП, автомобилът е отнет от С., тъй като е установено, че същият е предмет на престъпление. Установено е, че рамата на автомобила е заличена и подправена, след като автомобилът е противозаконно отнет от собственика му в Италия. Видно от извлеченията от информационната система на КАТ – София автомобилът е регистриран първоначално в България на името на А. М., след това на „Ди козметик“ ЕООД и на 25.04.2017 г. – на ищеца С.. През 2019 г. С. е предал автомобила на РУ Руен с протокол за доброволно предаване на вещ, след което за него е налице правна пречка да използва закупената вещ. Продавачът по договора - „Ди козметик“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да прехвърли собствеността върху автомобила предвид данните, че тя е била отнета по престъпен начин от действителния й собственик – трето за процесната сделка лице. Без значение е 4 обстоятелството дали продавачът е знаел, че лекият автомобил е бил откраднат, или не. В процесния случай при приключване на досъдебното производство автомобилът ще бъде върнат на съответния застраховател, изплатил обезщетение на собственика му по застрахователния риск кражба.

Ето защо и безспорно ищецът С. има право да развали договора за покупкопродажба, с който е придобил процесния лек автомобил.

Съгласно установената практика на ВКС в искането за връщане на даденото поради неизпълнение на договора от насрещната страна се съдържа и искане за развалянето му, като исковата молба има значението на изявление за разваляне на договора, стига да се установи от съда неизпълнение от страна на длъжника по сключения договор. В случая с предявяване на исковата молба ищецът е направил в надлежна писмена форма изявление за разваляне на договора по смисъла на чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, но същото е отправено до ненадлежна страна. Ответник по делото е А. В. М., който не е страна по договора, с който ищецът С. М. С. е закупил процесния автомобил. Страна по договора за покупко-продажба е „Ди козметик“ ЕООД, което е придобило автомобила с предходен договор от А. М.. Между С. М. С. и А. В. М. не е установено да е имало договорно правоотношение, нито дори А. М. да е участвал в друго качество при сключване на сделката. С договора за покупко-продажба от 21.04.2017 г. автомобилът е прехвърлен от „Ди козметик“ ЕООД чрез управителя М. М. Б. като продавач и С. М. С. като купувач, като двете лица са се подписали лично в договора, видно от извършеното нотариално удостоверяване на подписите им. В договора е посочено, че уговорената продажна цена в размер на 5000 лева е платена изцяло от купувача на продавача.

Ето защо и предвид така изложената фактическа обстановка съдът намира, че на първо място договорът за покупко-продажба от 21.04.2017 г. не е валидно развален, доколкото исковата молба би могла да бъде надлежно изявление в този смисъл, но само ако е насочена срещу страна по договора, какъвто А. М. не е. На следващо място се установява от договора, че С. е предал на управителя на дружеството продавач сумата 5000 лева, в която част документът има характер на разписка и представлява надлежно доказателство, установяващо предаване и получаване на сумата. За съда остава неясно обаче дали и въз основа на какви уговорки С. е предал на М. цитираната в исковата 5 молба сума. За установяване на договорно отношение между С. и М. и предаване на сума в изпълнение на същото в размер на 45000 лева съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК са недопустими свидетелски показания.

Ето защо и след като договорът за покупко-продажба не е валидно развален, няма основание платената цена да бъде върната.

На следващо място, съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за предаване на продажна цена в размер на 45000 лева на ответника, като С. не е ангажирал надлежни писмени доказателства за това (предвид ограничението за събиране на гласни доказателства за установяване на това обстоятелство).

Ето защо и претенцията за главница е неоснователна, поради което неоснователна се явява и акцесорната такава за присъждане на обезщетение за забава. Исковете следва да бъдат отхвърлени, като в тежест на ищеца останат понесените от него разноски в производството.

Водим от горното, Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете на С. М. С., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. П. № ** срещу А. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж. к. В. *, бл.

***, вх. *, ет. * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 45000 лева, представляваща неоснователно получена от ответника сума по договор за покупко-продажба на лек автомобил от 21.04.2017 г., сключен между „Ди козметик“ ЕООД и С. М. С., обезщетение за забава върху главницата в размер на 15083 лева за периода 10.03.2021 г. – 10.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 14.03.2024 г., до окончателното плащане на сум ата.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.