Решение № 31 от 23.02.2026, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Първомай, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100652 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. И. Д. срещу „Макроадванс“ АД за заплащане на сумата от 153 лв., представляваща платена без правно основание сума по

Договор за потребителски кредит

№

********************* от 30.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Д. И. Д. твърди, че на 30.08.2024 г. изтеглил сумата от 300 лв. съгласно договор за паричен заем № ********************* от същата дата, сключен от разстояние с ответника „Макроадванс“ АД. Посочено е, че се задължил да възстанови сумата в полза на ответника в срок от четири месеца от усвояването на кредита при фиксиран лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49,65 %.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора ищецът следвало да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия. Според чл. 10 от договора потребителят дължал сума в размер на 3,15 лв. от усвоения размер на кредита за първия ден на забава, както и 0,350 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, в който кредитът не бил обезпечен.

Съгласно чл. 14 от договора неустойката се начислявала върху размера на посочената главница на база реален брой дни забава. Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Не бил посочен начин на изчисляване на ГПР, както и липсвала яснота как е формиран сборът от 49,65 % ГПР и общата дължима сума по него. С клаузата за неустойка се стигало до допълнителен доход за кредитора, тъй като не била включена в ГПР, което било нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК, както и се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Освен това, било налице нарушение на 1 принципа на добросъвестност и справедливост, тъй като неустойката била около 70 % от стойността на договора. Клаузата за неустойка била включена в погасителния план, поради което излизала извън присъщите й функции и служела единствено като инструмент за неоснователно обогатяване. Счита, че процесният договор е недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и съгласно чл. 23 ЗПК потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, а ответното дружество се обогатило неоснователно със сумата, заплатена над главницата. Посочва, че договорът за кредит бил погасен изцяло, като била заплатена общата сума от 453 лв., т. е. ответното дружество следвало да върне на ищеца сумата от 153 лв., платена без правно основание. По тези съображения моли да бъде уважен предявеният осъдителен иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Макроадванс“ АД, с който признава предявения иск. Твърди, че претендираната сума вече била заплатена, ведно със законната лихва, по посочената в исковата молба банкова сметка, за което представя доказателства. Сочи, че не следвало да се възлагат в тежест на дружеството разноски, като развива подробни аргументи в тази насока. Моли да бъде постановено решение, с което искът да бъде отхвърлен като погасен поради плащане.

С оглед направеното от страна на ответника признание, ищецът е поискал постановяване на решение при признание на иска. Поради това на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът е прекратил съдебното дирене, като е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно направеното признание на иска.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 237 ГПК, поради което следва да бъде постановено решение при признание на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл.

237 ГПК, а именно: признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е право, с което страната може да се разпорежда. Също така, исковата претенция не е брачна, нито по гражданско състояние, нито за поставяне под запрещение.

По тези съображения въз основа на признанието на иска следва да бъде постановено решение, без да се излагат мотиви, съобразно разпоредбата на чл. 237, ал.

2 ГПК. В случая съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В тази връзка с отговора на исковата молба е представено преводно нареждане от 11.11.2025 г. за платена в полза на ищеца сума в размер на 156,29 лв. От своя страна ищецът е заявил, че действително претендираната сума е погасена поради извършено плащане. По тези съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 153 лв., представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ********************* от 30.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, следва да бъде отхвърлен поради извършено в хода на производството плащане. Предвид прогласения в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗВЕРБ принцип на автоматично превалутиране на суми от левове в евро равностойността на исковата претенция следва да се посочи в евро или 78,23 евро.

С оглед изхода на спора и тъй като искът е отхвърлен поради плащане, което обаче е направено след образуване на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25,56 евро за държавна такса. Според 2 разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал. 1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат спазва следните критерии: фактическата и правна сложност на случая, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, и квалификацията, опита и специализацията на адвоката, като осъжда другата страна да го заплати. Тази редакция на разпоредбата е съобразена с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (с настоящо наименование Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа), и при възлагане на разноските следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. Ето защо, като взе предвид ниския материален интерес на иска, признанието му от ответника, факта, че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, както и че пълномощникът не е присъствал на проведените две съдебни заседания, в рамките на които са приети единствено представените писмени доказателства, съдът приема, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца възлиза на сумата от 102,26 евро. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че счита за неоснователно възражението на ответника, че не е станал повод за завеждане на делото. Предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са, както следва: да не е дал повод за завеждане на иска и да признае иска. Посочените две предпоставки следва да са налице кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК. В случая е налице втората от двете предпоставки, а именно направено признание на предявения иск. Същевременно обаче съдът намира, че не е налице първата предпоставка, защото в разглеждания случай ответникът с извънпроцесуалното си поведение е станал повод за завеждане на делото, доколкото в основата на предявения осъдителен иск стои обективният факт на сключения недействителен договор за потребителски кредит, който поражда правото на потребителя да иска връщане на недължимо платеното по съдебен ред. В тази връзка съдът съобрази постановките на Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС, съгласно които с оглед на това, че при първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието не е налице при самото извършване на престацията, следва да се приеме, че давностният срок започва да тече от деня на получаването й. Следователно от този ден вземането е изискуемо, защото неоснователността на преминаването на блага от имущество на едно лице в имущество на друго съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. По тези съображения съдът намира, че когато предмет на исковата претенция е защита на субективни права с настъпила изискуемост (забава не е необходима), ответникът винаги е дал повод за завеждане на делото и е неприложима нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради което и дължи да възмезди ищеца за сторените в процеса разноски. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. сумата от 102,26 евро за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, РС Първомай

РЕШИ:

3

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес:

*********************, срещу „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 78,23 евро (с равностойност 153 лв.), представляваща платена без правно основание сума по Договор за потребителски кредит № ********************* от 30.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на Д. И. Д., ЕГН:

**********, с настоящ адрес: *********************, сумата от 25,56 евро, представляваща сторени разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА „Макроадванс“ АД, ЕИК: *********************, със седалище и адрес на управление: *********************, да заплати на адв. Г. Г. М. от АК Пловдив на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв сумата от 102,26 евро за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Първомай: __________п_____________ РХ/ЕД

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Първомай, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело № 20255340100652 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Д. И. Д. срещу „Макроадванс“ АД за заплащане на сумата от 153 лв., представляваща платена без правно основание сума по

Договор за потребителски кредит

№

********************* от 30.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът Д. И. Д. твърди, че на 30.08.2024 г. изтеглил сумата от 300 лв. съгласно договор за паричен заем № ********************* от същата дата, сключен от разстояние с ответника „Макроадванс“ АД. Посочено е, че се задължил да възстанови сумата в полза на ответника в срок от четири месеца от усвояването на кредита при фиксиран лихвен процент от 41 % и годишен процент на разходите от 49,65 %.

Съгласно чл. 20, ал. 1 от договора ищецът следвало да предостави на кредитора обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, отговарящо на определени от кредитора условия. Според чл. 10 от договора потребителят дължал сума в размер на 3,15 лв. от усвоения размер на кредита за първия ден на забава, както и 0,350 % от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, в който кредитът не бил обезпечен.