Определение № 20 от 19.01.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Велико Търново, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Частно наказателно дело № 20254100200835 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал.4 от НПК.

С постановление от 26.11.2025 година на Великотърновска окръжна прокуратура е прекратено наказателното производство, по ДП № ЗМ 904/22 г. по описа на РУ- Велико Търново / пр.пр. № 922/2023 г. по описа на ОП-Велико Търново/, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ във вр. с чл. 342, ал.

1 от НК.

В законния срок постановлението за прекратяване на наказателното производство е обжалвано от П. С. С. и Г. Д. С., в качеството им на родители и наследници на Д. П.в С., чрез адв. Д. С..

В жалбата се сочи, че постановлението за прекратяване е неправилно.

Твърди се, че неправилно прокурорът приема, че няма престъпление от общ характер, като се касаело за самоувреждане, без да има намеса на друго Л..

Излага се, че не са изпълнени указанията дадени на прокурора с определение № 195/24.06.2025 г. по ЧНД № 393/2025 г. на ВТОС, с което е отменено постановление на ВТОП за прекратяване на производството. Не били изяснени въпросите, поставени от съда и след извършване на допълнителната авто- техническа експертиза. Липсвало посочване на обективни факти за наличието на занасяне. Не били събрани доказателства за установеното протриване, което било с дължина 43,8 м. (до мястото на удара) и преминава от крайната, дясна част на банкета, в полагащата се лента за движение и напуска насрещното платно, като навлиза в лявата част на банкета и достига 1 до самото превозно средство – л.а. Рена. Това обстоятелство не било изследвано от вещото Л., което влияело на механизма на произшествието. Не се дава убедителен довод, защо вещото Л. определя коефициент на сцепление от 0,5, което предполага хлъзгав или мокър път, което противоречи на установената по делото метрологична обстановка. Не бил измерен грайфера на гумите, а се потвърждава този коефициент. Ако е верен то се поставяло въпроса дали чуждо тяло на пътното платно не е станало причина за следата от протриване, подпъхвайки се под автомобила и нарушавайки нормалния коефициент на сцепление. Не бил изяснен ключовия въпрос за следата от протриване. Тези непълноти могат да бъдат санирани и да се даде едно покатегорично заключение, дали единствената причина за ПТП-то е поведението на пострадалия Д. С. или извършеното не очертава признаците на „случайно деяние“, което не съставяла престъпление. Не бил изследван и въпроса за изправността и техническото състояние на т.а. .. Можело да се извършат краштестове и следвало да се преразпитат свидетели, да се извърши тройна авто-техническа експертиза, вкл. чрез извършване на компютърна симулация.

Иска се отмяна на обжлаваното постановление и връщане делото на прокурора със задължителни указания.

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 3 от НПК, от надлежни страни и с оглед на това се явява процесуално допустима и подлежи на заглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като се запозна с доводите изложени в жалбата и с мотивите на прокурора изложени в обжалваното постановление за прекратяване и като извърши преценка на събраните на досъдебното производство доказателства, приема за установено следното:

Наказателното производство е започнало на 16.10.2022 г. с неотложно следствено действие - оглед на местопроизшествие по повод настъпило транспортно произшествие с пострадало Л., при което по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на водача на лек автомобил „Р" Д. П.в С., а в последствие- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 16.10.2022 г., около 10:00 часа, е настъпило ПТП на път VTR1004 град Велико Търново- село Беляковец, км. 2+800, между л.а. „Р.“, рег.

2

№.управляван от Д П.в С., от гр. В. Търново и т.а. „“, с рег. № , управляван от И М Мот с. Л общ. В. Търново.

Д П.в С. пътувал, управлявайки лек автомобил „Р " с peг. № собственост на майка му Г. Д, по път VTR 1004 от село Бв посока юг към град Велико Търново. Бил сам в автомобила, след като закарал приятелката си до село Б.

Пътят бил с двупосочно платно с по една пътна лента за движение, разделени с бяла непрекъсната линия, извън населено място и без ограничителни знаци за скоростта, със сух асфалт, без неравности и дупки. От двете страни на пътя имало изградени банкети, затревени, неоформени с променяща се широчина.

Движейки се в полагащата му се западна пътна лента, С. навлязъл със скорост от 119,6 км/ч в крива с десен завой, при което настъпило странично занасяне, автомобилът загубил устойчивост и продължил така с плъзгане по прав участък с наклон на спускане към юг 5%. Достигнал км 2+800, където напуснал своята лента за движение и навлязъл в насрещната. В същото време по нея със скорост от 40 км/ч, изкачвайки се, се движил товарен автомобил „.", с peг. № . управляван от собственика си - И. М. М.от село Л., общ. В. Търново, дом .. До него се возела съпругата му - А М... Зад тях се образувала колона от автомобили, пръв от които л.а. „Опел Астра" с неустановен водач и непосредствено след това С. И. управляващ своя автомобил. И.видял навлизането на „Рено"-то в завоя с висока скорост.

М. възприел навлизащия в неговата лента автомобил и предприел аварийно спиране и завиване на дясно, като частично излязъл върху източния банкет, но не успял да предотврати настъпването на удар между двата автомобила, който се реализирал челно за т.а. и със странична дясна част на лекия, около източния ръб на пътното платно. Скоростта на т.а. „Г. в момента на удара била 20,59 км/ч, а на л.а. „Р."- 89,46 км/ч.

След удара и двата автомобила останали на място - л.а. върху източния банкет, а т.а. с лява част върху източната пътна лента и дясна част върху източния банкет.

Св. И.подал сигнал на тел. 112, пристигналият на място екип на ЦСМПВ.Търново транспортирал пострадалия Д. С. в болница.

С. прекарал 70 дни в кома, но въпреки проведеното лечение починал в болницата на 23.12.2022 г.

Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за 3 установяване причината за смъртта на Д. С., вещото Л. е посочило, че тя се дължи на остра дихателна и сърдечна слабост в резултат от тежка съчетана черепно -мозъчна и гръдно-коремна травма довела до изпадане в кома.

Смъртта е настъпила на по-късен етап поради оказана своевременна висококвалифицирана медицинска помощ и проведени реанимационни мероприятия. Всички получени травми по механизма на удари и притискане с или между твърди тъпи и тъпоръбести предмети със значителен по интензитет сила и отговарят да са получени в резултат от претърпяно ПТП, като водач на лек автомобил.

Според заключението на изготвеното химическо изследване не е установено наличие на алкохол в кръвната проба на Димитър С..

Водачът на товарния автомобил И.М. бил тестван след произшествието за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер", като резултатът бил отрицателен.

На досъдебното производство са изготвени основна и допълнителни авто-технически експертизи, от заключението на които се установява, че причина за настъпването и протичането на ПТП-то, от техническа гледна точка, се явява навлизането на лекия автомобил в треакторията на движение на товарния автомобил и недостатъчното време и разстояние за спиране на товарния автомобил преди мястото на удара. Скоростта на управление на лекия автомобил от водача му С., при навлизане в десния за него завой и последвалите действия на водача, които са довели до странично занасяне на лекия автомобил, е довело до първоначално движение покрай западния ръб до мястото, след което променя посоката си в ляво, все още в процес на странично занасяне, пресича разделителната непрекъсната линия и навлиза в източната пътна лента с предна част към изток, достига до мястото на удара в източната част на платното за движение и частично върху източния банкет.

Предвид занасянето на л.а. и протирването на пътното платно, скоростта на лекия автомобил е определена на 119, 6 км/ч, която е по – висока от граничната скорост, при която настъпва странично плъзгане – 105, 5 км/ч.

Опасната зона за спиране при конкретната пътна обстановка е била 125 м. за лекия автомобил и 24 м. за товарния. Вещото Л. приема, че критичната пътна ситуация за водача на лекия автомобил възниква, когато може да възприеме кривината и като предприеме намаляване на скоростта, да не се движи със 4 скорост по – висока от критичната, с което да не допусне занасяне на автомобила и ПТП. Критичната ситуация за водача на товарния автомобил е възникнала, когато е възприел занасянето на лекия автомобил и е предприел завиване на дясно със спиране. За водача на товарния автомобил при последователното и непрекъснато движение на лекия автомобил, в процеса на занасяне в траекторията на движение на т.а., водачът му не е имал възможност да предотврати произшествието. От допълнителната експертизата е видно, че преди и по време на произшествието и двата автомобила са били технически изправни и годни за експлоатация, като техническото им състояние не е в причинна връзка с произшествието.

С постановление от 26.11.2025г. наблюдаващият прокурор е приел , че след изчерпани оперативни и процесуално - следствени способи за събиране на доказателства, изведеният механизъм на протичане на произшествието, базиран на автотехническата експертиза (основно и допълнително заключение), кореспондираща от своя страна с другите приобщени доказателства по делото, е обоснован. Заключението на авто- техническата експертиза прокурорът кредитира, като мотивирано с ясно и прецизно хронологично изведено протичане на произшествието, ведно с причини на настъпването му и възможност да бъде предотвратено. Държавното обвинение приема изводите на вещото Л., че причините за възникването на произшествието се дължат единствено на поведението на водача на лекия автомобил и от него е зависело предотвратяването на ПТП-то. Прокурорът споделя и изводите, че не са наЛ. от техническа гледна точка други причини, пряко предизвикали или допринесли за настъпване на ПТП, освен конкретно изведените действия от страна на загиналия С..

По делото няма привлечено обвиняемо Л..

Предвид изложеното и установеният механизъм на възникване и протичане на пътно - транспортното произшествие, причинната връзка между произшествието и настъпилата смърт на Д. П.в С., прокурорът е приел, че не са наЛ. доказателства друго Л. да има съпричастност към този съставомерен резултат, с което да е осъществено от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343, ал. 1, б.“в“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.

5

Съдът намира, че обжалваното постановление на ОП- Велико Търново е правилно и законосъобразно.

От извършения оглед на местопроизшествието, от свидетелските показания на свидетелите, от заключенията – основно и допълнителни на вещото Л. по авто- техническата експертиза се установява по безспорен и категоричен начин горната фактическа обстановка.

Въззивният съд намира, че разследването по делото е проведено всестранно, обективно и пълно. Събрани са и обсъдени в тяхната съвкупност всички доказателства относими към възникналия инцидент. Съдът намира, че са изпълнени указанията дадени на прокурора с определение № 195/24.06.2025 г. по ЧНД № 393/2025 г. на ВТОС, като са извършени две допълнителни авто- технически експертизи и са преразпитани преките свидетели на произшествието – св. С. И.И. и св. И. М.

От експертизата е установено, че обективен факт за занасянето на лекия автомобил е високата скорост, с която се е движил пострадалия. В този смисъл неоснователно е и възражението в жалбата, че не е изяснен въпроса относно установеното протриване до мястото на удара. Същото се дължи именно на страничното занасяне на лекия автомобил с елемент на частично спиране, неинтензивно, като така установеното протриване влияе на приетия краен резултат на скоростта на движение преди нея, а именно поради загубата на скорост от триенето до мястото на удара се определя и скоростта на движение на автомобила. Видно от заключението това констатирано протриване от 43,8 м, е включено от вещото Л. във формулата, въз основа на която е определена скоростта, с която се движил лекия автомобил.