Решение № 70 от 16.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 70 гр. Ямбол, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова И.а при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова И.а Гражданско дело № 20252330102181 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от М. М. Г. , чрез своя баща и законен представител М. И. Г. против С. И. С. , с която се иска съдът да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания в следствие на ПТП от 25.03.2025 год.

В исковата молба се твърди, че на 25.03.2025 год. ищцата е пресичала пътното платно, като автомобил управляван от ответника потегля докато е все още на пешеходната пътека и й нанася удар в коляното , като тя пада на земята. На всичко това става свидетел сестрата на ищцата. Бащата на ищцата посещава мястото на ПТП почти веднага, подава сигнал на тел.112, открива детето паднало на земята, а шофьорът избягал. След кратко време пристигат линейка и патрулна кола, като ищцата е закарана в Спешен център, където й е извършен преглед, рентгенова снимка, но не е било установено счупване. Полицаите открили водача на МПС и ангажирали административно – наказателната му отговорност. На следващия ден семейството посетило съдебен лекар в гр. С. . В следствие на ПТП ищцата все още имала смущения в съня, била стресирана, особено когато пресича на пешеходна пътека. Първите дни след инцидента не била на себе си, и към настоящи момент изпитвала силен стрес от преживяното, което наложило и посещение на психиатър, който продължавал работа с детето.

Претендира за уважаване на претенцията в пълен размер, както и за присъждане на разноски.

1

В депозирания отговор ответникът оспорва иска по основание и размер.

Оспорва твърдения механизъм на ПТП. Настъпилото ПТП представлявало покрит застрахователен риск по смисъла на КЗ, т.к.към момента му имал сключен валидна застраховка ГО. Оспорва да е избягал от местопроизшествието, като твърди да е преместил автомобила пред дома си на няколко метра, за да не пречи на движението и изчака идването на органите на реда.

Претендира се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от законен и процесуален представител на ищцата.

Ответникът оспорва претенцията чрез упълномощен представител.

Третото лице – помагач оспорва претенцията чрез упълномощен адвокат.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приетия протокол за ПТП с пострадали лица се установява, че на 25.03.2025 год. служители на РУ – Я. са посетили местопроизшествие настъпило в гр. Я., като в същия е посочено, че водачът на МПС С. С. спора пред М. М. /пресичащ пешеходец/., тя започва да пресича платното за движение, МПС тръгва преди да е приключило пресичането и я блъска в областта на коляното. Настъпва ПТП. Съставен е АУАН на водача на автомобила.

Представен е акт за раждане на ищцата.

На 26.03.2025 год. след преглед на ищцата е съставено СМУ ***/2025 , в което се посочва, че същата е получила автомобилна травма , болки в областта на дясната колянна става , като установените болки добре съответстват да са дължат на блъскането на освидетелстваната от лек автомобил. На същата са причинени „болки и страдания“.

Приет е фиш за преглед в Спешно отделение, видно от който ищцата е престояла за преглед в отделението за периода 17, 50 – 18,40 часа на 25.02.2025 год.

При прегледа е установено – болки в областта на дясна колянна става и ограничено движение, но е не е констатирано счупване.

Прието е и копие от амбулаторен лист от 28.04.2025 год.

По делото е изискана и приложена в цялост преписка по издаване на АУАН № *******/25.03.2025 год. , видно от която на 25.03.2025 год. на ответника е бил съставен АУАН за нарушаване разпоредбите на чл. 116 и чл. 123,ал.1,т.2 от ЗДвП, въз основа на който е издадено и НП, влязло в сила.

По делото по искане на страните са събрани и гласни доказателства посредством разпита на свидетелите….

2

Св. Г.- майка на ищцата разказва подробно за случилото се на 25.03.2025 год.

Твърди, че не е била пряк свидетел на случилото се, а посетила мястото след позвъняване от страна на дъщеря й , която и казала, че заедно със сестра й ги е блъснала кола. Свидетелката веднага отишла, като заварила тръгването на линейката.

Шофьорът на автомобила го нямало. Твърди, че е стояла дълго, може би два часа, като през това време полицаите са го търсили и открили. Свидетелката посочва, че детето е посетило болницата с баща си. Било изключително стресирано, както и цялото семейство. Стресът и болките в коляното продължили изключително дълго време.

Детето все още се страхувало да пресича, да се вози в автомобил. Като травми – боляло я крачето, изписали й мазило и казали да слагат лед на крака. Боляло я около месец и нещо, два, а психическите травми продължили. Бащата я водил на психолог.

Много била стресирана.

Св. Д. - служител в РУ - Я. посочва, че заедно с колегите си са посетили ПТП на място. Установили чрез камери шофьора на автомобила. Сеща се, че са чакали резултат от прегледана детето в спешен център, за да знаят ще има ли оглед. Когато водачът дошъл им казал, че две деца пресичали, едното пресякло и си помислил че другото няма да пресече и тръгнал и в този момент го ударил.От записите които гледали се виждал момента на настъпване на ПТП- детето тръгва, той го бута и си продължава. Имало докосване с автомобила и детето падало, като автомобилът не е преминавал през тялото му.

При горната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

Според чл. 45 ЗЗД - всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Анализът на тази разпоредби предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, който да е пряка и непосредствена последица от увреждането.

В процесния случай страните спорят относно механизма на настъпване на ПТП, вкл. настъпили ли са за ищцата твърдените болки и страдания, които да са в пряка причинно – следствена връзка с ПТП, както и за размера на обезщетението.

Действително в настоящия случай няма постановена влязла в сила присъда,с която виновния за процесното ПТП водач да е осъден и, от която съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан относно извършването на деянието,неговата противоправност и виновността на дееца,т.е. за всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, че всички тези елементи следва да бъдат доказани в настоящото гражданско производство.

3

Механизма на настъпване на процесното ПТП според съда е изяснен от събраните по делото доказателства.Настоящия състав приема, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност ответника. Следва да се има предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увредена ищцата. При съпоставката на писмените и гласните доказателства се стига до еднозначния извод за причините за настъпването на ПТП, телесното и психическо увреждане на ищцата и наличието на причинно-следствена връзка между тях. Според съда поведението на водача на автомобила, ответник в настоящото производство, е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 20, ал. 2 от Закона за движението по пътищата, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Нарушена е и разпоредбата и на чл. 119, ал. 1 ЗДП, според която при приближаване към пешеходна пътека към водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. Същевременно предвид конкретиката на настоящия казус следва да се има предвид, че законът предвижда засилена защита по отношение на определени категории пешеходци. Те са посочени в разпоредбата на чл. 116 от ЗДвП -деца, хората с трайни увреждания, в частност слепи, които се движат с бял бастун, слепо-глухи, които се движат с червенобял бастун и престарелите хора. Закрилата на тези категории пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл. 117 от ЗДвП) е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли внезапно пешеходната пътека.

Извършените нарушения на правилата за движение по пътищата обосновават извод за наличието на причинна връзка между поведението на водача на автомобила и настъпилите вреди на пострадалата, както и не е опровергана презумпцията за вина на делинквента по чл. 45,ал.2 от ЗЗД. По отношение на извода за наличие на вина, съдът взе предвид разпоредбата на чл.45, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, която регламентира оборима презумпция за това, че във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, както и обстоятелството, че по делото не бяха представени никакви доказателства за обстоятелства, които да я опровергават.

4

Вредите по вид,интензитет и продължителност са безспорно установени от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Справедливостта изиска претърпени болки и страдания от ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.Съгласно ППВС № 4/23.12.1868 г.,понятието „справедливост“ е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,начина на настъпването,обстоятелства,при които е станало,допълнителното влошаване на здравето,причинените морални страдания и др.

Преценявайки събраните по делото доказателства, от които се установи, че на ищцата, както беше посочено по-горе е причинена внезапна автомобилна травма, както и неоспорената констатация по СМУ , че са и причинени „болки и страдания“, преживения стрес от внезапно настъпилото събитие и липсата на ангажирани убедителни доказателства за последваща промяна в начина на живот в следствие на този стрес /в тази връзка по делото са ангажирани единствено показанията на св. Г.майка на ищцата, които предвид заинтересоваността й следва да бъдат ценени в съответствие с нормата на чл. 172 от ГПК, но не и убедителни писмени доказателства – анамнези изготвени от специалисти, не е поискано и назначаване на СМЕ/ ,сравнително бързият оздравителен период, липсата на доказани настъпили усложнения при възстановяването на коляното на ищцата, съдът намира,че общия справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е в размер на сумата от 2 500 лв./1278,23 евро/. За горницата над тази сума до пълния предявен размер от 10 000 лв. претенцията се преценява като неоснователна.

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на увредата –25.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от иска. В случая ищцата е внесла държавна такса в размер на 200 лв., като до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени доказателства за уговорен размер на адвокатско възнаграждение, респ. заплатен такъв в брой или по банков път. Липсва такова отбелязване в приетото по делото пълномощно.Ето защо съобразно уважената част от иска в нейна полза се присъжда държавна такса в размер на 100 лв. /51, 13 евро/.