Решение № 1 от 02.01.2024, Районен съд - Никопол

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Никопол, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НИКОПОЛ, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галя В. Наумова при участието на секретаря Вероника С. Бебенова като разгледа докладваното от Галя В. Наумова Гражданско дело № 20234420100060 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на предявени от В. К.

Г. от гр.***, чрез адв.Х.К. от ПлАК срещу И. К. Д. от гр. искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6943.70лв., представляващи имуществени вреди и за сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане – ***г. до окончателно изплащане на сумите.

В исковата молба се твърди, че ***г. по НОХД № 225/2021г. по описа на РС-Никопол е одобрено споразумение, с което ответника И.Д. се признава за виновен за това, че на ***г., в гр.***, чрез нанасяне на удар с парче тротоарна плоча по главата, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и изкълчване на дясната ключично – лопатъчна става, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от около 2-3 месеца - престъпление по чл.129, ал.12, вр. Ал.1 от НК, за което на ответника било определено и наложено наказание ЛС за срок от 6м., изтърпяването на което било отложено със 3г. изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК.

1

Ищецът е изложил твърдения, че в резултат на извършеното от ответника деяние е претърпял имуществени вреди в размер на 6 943.70лв., и неимуществени в размер на 15 000 лв., изразяващи се в - изпадане в безсъние, физически и психически дискомфорт, силни и нетърпими болки, не можел да говори, получил нарушения във вестибуларният апарат, световъртеж, главоболие, безпокойство. Твърди, че претърпял в следствие на травматичните увреждания две операции – едната животоспасяваща и друга за да му поставят имплант. В периода около и след операциите приемал множество медикаменти, които приемал и до днес. Претендира разноски.

Представя писмени доказателства.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът И.Д.,чрез адв.П.В., от ПлАК, е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който е изразява становище, че исковете са допустими.По същество е иска от съда, иска за неимуществени вреди да бъде уважен до размера на 5 000лв., а за имуществените да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, в претендираният размер, за което развива подробни доводи.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е, и това се установява от приобщеното по настоящото делото НОХД № 225/2021г. на НРС, че ответникът И. Д. е признат за виновен в това, че на ***г., в гр.***, чрез нанасяне на удар с парче тротоарна плоча по главата, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в нараняване, проникващо в черепната кухина и изкълчване на дясната ключично – лопатъчна става, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от около 2-3 месеца, с което е осъществил състава на престъпление по чл.129, ал.12, вр. Ал.1 от НК, за което му е наложено наказание ЛС за срок от 6м., изтърпяването на което е отложено със 3г. изпитателен срок на основание чл.66, ал.1 от НК.

Спорно по делото е в какъв размер, са причинените от престъпното деяние на ответника имуществени и неимуществени вреди.

За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното: От 2 представените по делото амбулаторни листове, епикризи и медицински протоколи от ЛКК, както и от съдебно – медицинската експертиза, находяща се в приобщеното НОХД № 225/2021г. по описа на НРС, се установява, че на ***г., на ищеца е причинена съчетана механична травма, включваща черепно – мозъчна травма – разкъсно – контузна рана на главата, подлежащо счупване на черепа, мозъчно сътресение и изкълчване на дясната ключично – лопатъчна става, което е довело до трайно затрудняване на движението на десния крайник за срок от около 2-3 месеца при нормално протичане на оздравителния процес. Безспорно се установява също, че ищеца е претърпял две нервнохирургични операции видно от представените епикризи по делото от УМБАЛ д-р Г.Странски Плевен – първата на ***г., / л.28 по делото/ при която са били направени шевове на главата на ищеца, и втората на ***г./л.27 по делото/ , при която е направена пластика на черепен дефект на меките тъкани в дясната част на черепа, с титаниева мрежа , която е фиксирана на място с четири винта.Предписана е била и медикаментозна терапия.

Представени са платежни нараждания за заплатени общо 3043.70лв., от ищеца суми в полза на УМБАЛ д-р Г.Странски Плевен и за закупени консумативи за операциите от аптеки.

Други доказателства не са ангажирани от ищеца, съобразно разпределената доказателствена тежест.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане по чл.

45 от ЗЗД следва да се установи при условията на кумулативност, че е налице осъществено противоправно деяние /действие или бездействие/, вина, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.

В конкретният случай, на ищеца са причинени неимуществени вреди от ответника, който се е признал за виновен и му е наложено посоченото по-горе наказание със споразумение по НОХД № 225/2021г. на НРС, за престъплението по чл.129, ал.2, вр. Ал.1 от НК – средна телесна повреда, изразяващо се в нараняване, проникващо в черепната кухина и изкълчване на дясно ключично – лопатъчна става, довело до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за срок от около 2-3 месеца. Одобреното 3 от съда споразумение има последиците на влязла в сила присъда.

Съгласно чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.Наличието на причинени на ищеца вреди, изразяващи се в нанесена средна телесна повреда, вследствие, на която ищецът е претърпял две операции, направени са му шевове, и му е поставена пластика на черепа, с титаниева мрежа, която е фиксирана с четири винта, както и му е било изкълчено дясното рамо, е довело до получаване на главоболие, световъртеж, губене на равновесие, болки, което се установява от медицинските документи по делото. Тези документи обосновават извод за безспорното наличие на травматично увреждане.

Въз основа на изложеното съдът приема, че с виновното си поведение ответникът е причинил непозволено увреждане на ищеца, от което са причинени неимуществени вреди на последния, изразяващи се в нанесена средна телесна повреда/съчетана механична травма/, вследствие на която ищецът е получил главоболие, световъртеж, губене на равновесие, болки. Тази повреда е именно в резултат на противоправното действие на ответника, поради което и настоящата инстанция приема предявения иск за доказан по основание.

На обезщетение подлежат всички вреди, които са настъпили като пряка последица от непозволеното увреждане /ППВС № 4/1968г. и чл. 51 от ЗЗД/. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди и естеството и характера на страданията, за които то се присъжда се определят от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД /. След преценка на конкретните обективно съществуващи по делото обстоятелства, при определяне размера на обезщетението, съдът намира, че следва да отчете фактори като продължителност на търпените болки и страдания / за които няма данни да са по интензивни от такива, които се търпят в „подобни случаи“/, интензитета на същите /за които също няма данни да са продължили повече от „обичайните“/ и възрастта на лицето, на което са причинени /40 годишно към датата на увреждането/. Не остана доказан отражението на деянието върху начина на живот на пострадалия, съгласно твърденията в ИМ.

Съгласно представените медицински документи с ИМ, съдът приема 4 за установено по делото, че вследствие на деянието ищецът е приемал медикаменти около три месеца. Не бяха ангажирани доказателства от ищеца, същият имали все още и към настоящият момент, страдания и какви, в следствие на , които да му създават физически и психически дискомфорт.

Липсват и доказателсва, че ищеца изпитва чувство на безпокойство след инцидента, винаги когато е в обществото. .

В този смисъл съдът намира, че обезщетение в размер на 10 000 лева съответства на общите критерии за справедливост и в достатъчна степен репарира претърпените неимуществени вреди. Не се установи с категоричност, доколкото по делото липсват данни, ищецът да е търпял болки и страдания повече от „обичайните“ от 2-3 месеца, които да следва да бъдат допълнително обезщетявани. По делото не се установи и ищецът да се е възстановявал в по – продължителен период от време в който да не е можел да говори и да се обслужва сам. Така мотивиран, съдът намира, че искът следва да бъде уважен до сумата от 10 00 лв., а за горницата над тази сума, до предявения размер от 15000 лв искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

От представените по делото писмени доказателства/платежни нареждания и фискални бонове/ по делото се установи, че в следствие на инцидента ищеца е направил разходи за заплащане на оперативното си лечение и престоя в болница, както и за консумативи за същото в общ размер на 3 043.70лв., поради което и иска за претърпените имуществени вреди, в следствие на увреждането следва да се уважи в този размер, като за горницата над тази сума до претендираният размер от 6943.70лв., иска следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен от деня на неговото откриване /чл. 114, ал. 3 от ЗЗД /. Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД /.

В настоящия случай, ответникът е изпаднал в забава на ***г. - деня на увреждането. Оттогава до окончателното плащане на сумата следва да се присъди и претендираната законна лихва.

С оглед изхода на спора и на двете страни се дължат разноски. След 5 направена компенсация на дължимите от двете страни разноски / като за ищеца съобразно уважената част от иска са в размер на 985лв., а за ответника съобразно отхвърлената част от иска са в размер на 201лв./, съдът счита ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 784 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, И. К. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Г. с ЕГН ********** сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, изразяващи се в главоболие и световъртеж, вследствие нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане ***г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди за разликата над 10 000 лв. до предявения размер от 15 000лв.

ОСЪЖДА на основание чл.45 от ЗЗД, И. К. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Г. с ЕГН ********** сумата от 3 047.70 лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, вследствие нанесена средна телесна повреда, ведно със законната лихва от деня на непозволеното увреждане ***г. до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за имуществените вреди за разликата над 3047.70 лв. до предявения размер от 6 943.70лв.

ОСЪЖДА И. К. Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на В. К. Г. с ЕГН ********** сумата от 784 лева, представляващи сторените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Никопол: _______________________ 6