Решение № 838 от 10.03.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 838 гр. Варна, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристиана Кръстева при участието на секретаря Теодора К. Кирякова като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело № 20243110106261 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от С. К. Г., ЕГН ********** с адрес гр.

Варна, ул. „А.Т.“ № 16 и К. Х. Г., ЕГН **********, с адрес с.Т. ул.“Х.П.“ №.. срещу ЗК „Л.И.

АД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление С., бул. „С.Ш.” № ... иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за осъждане ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 2500лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди на мотоциклет «Кавазаки 900», с рег. ............, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 16.07.2021г. в гр. Варна, на бул. „Ц.О.“ по вина на водача на л.а «Шевролет Авео» с .......... застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/22/121000815012, със срок на валидност 18.03.2021г. до 18.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на доброволната претенция 10.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Сочи се, че ищците са наследници на Петър С.ов Г., починал в резултат на реализираното ПТП на 16.07.2021г. при управление на мотоциклета му в гр. Варна, настъпило с участието и по вина на водача на л.а «Шевролет Авео» с рег. ............ Собственият на постр. мотоциклет бил значително увреден. Във връзка с това било образувано и приключило с присъда по НОХД № ......... по описа на ВОС срещу Илиян Иванов Керчев. Присъдата била потвърдена от АС – Варна и ВКС. Виновният водач бил застрахован при ответника по договор за застраховка «Гражданска отговорност». Ответникът като застраховател на виновния водач бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на 10.03.2023г. Образувал щета № ............... и бил извършен оглед. С писмо от 15.09.2023г. ищците представили свидетелство за регистрация част I, с отбелязване, че МПС е снет от регистрация. Твърди, че като наследници до настоящия момент ищците не са получили дължимото им се застрахователно обезщетение. Искането е за уважаването на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и размер. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие е 1 бил застраховател по договор за Гражданка отговорност на водача на л.а .а «Шевролет Авео» с .......... както и че по повод настъпилото застрахователно събитие е бил уведомен от ищеца и е образувал щета № ................ Твърди, че във входа на ликвидационната дейност е установено, че е налице икономически тотал. Поради това с писмо с изх. № 8267/26.09.2023г. е изискано от потребителя удостоверение – документ за прекратяване на рег. На процесното МПС, регламентирано в чл. 390 ал.1 КЗ, като се твърди такова, че не е постъпило. Поради това не били налице основанията за изплащане на застр. перетнеция. Оспорва иска по размер като твърди, че търсеното обезщетение не кореспондира със средната пазарна стойност на мотоциклета към датата на ПТП – 16.07.2021г. и стойността на запазените части. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.

В с.з. с писмено становище ищците чрез процесуалния си представител поддържат исковата молба.

Ответното дружество в с.з. не се представлява.

Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните правни изводи:

Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.

432 КЗ. Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, респ. неговите наследници, имат право да искат обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл. 380 КЗ, т.е след отправяне на писмена застрахователна претенция и предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането. Между страните не е имало спор, а и представеното известие за доставяне е видно, че застрахователната претенция на ищците е получена на 10.03.2023г. и заведена от застрахователя с вх. 2532, което се установява и от ангажираните писмени доказателства. Застрахователят образувал при него щета под № ............... и с писмо от 26.09.2023г. е поискал представяне на доказателства за прекратена регистрация на увредения мотоциклет, приемайки, че е налице тотална щета. Нормата на чл. 498 КЗ регламентира, че увреденото лице преди да заяви претенцията си за обезщетение по съдебен ред следва да я заявило пред застрахователя. Така, че предпоставка за упражняване правото на иск е предходно развило се пред застрахователя производство за доброволно уреждане на отношенията по повод определяне застрахователното обезщетение. Правото на иск възниква само, ако застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496 КЗ, т.е три месеца от заявяването на претенцията, или е отказал да плати застрахователно обезщетение, респ. увреденият не е съгласен с размера на определеното или изплатено обезщетение. Факт е, че срокът по чл. 496 КЗ към датата на подаване на исковата молба е изтекъл и че изричен отказ от застрахователя предхождащ подаване на исковата молба няма. Факт е, че с отговора на исковата молба, по същество застрахователят е застъпил позиция по оспорване на претенциите в т.ч. и по размер, като наред с това нито към нея дата, нито последващо е налице произнасяне от него по заявената претенция, респ. липсва и предложен размер на обезщетение или изплащане на такова. Така, че в заключение съдът приема, че позицията на ответника заявена с отговора на исковата молба е такава за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение, респ. налице е спор по отношение на дължимия размер.

За да бъдат уважен иска и предвид правилата за разпределянето на доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор «Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника; настъпване на твърдяното застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор, за което ответникът носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие са причинени твърдяните имуществени вреди, съответно техния размер, вкл. че с влязла в сила присъда виновният за ПТП водач е бил 2 осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал.1, б. в НК; че ищците са законни наследници на собственика на увреденото МПС; настъпил падеж на задължението за плащане на застрахователно обезщетение.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите:

- че между собственика на л.а «Шевролет Авео» с рег. ............и ответника е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка «Гражданска отговорност», № BG/22/121000815012, със срок на валидност 18.03.2021г. до 18.03.2022г;

- че в срока на действие на застраховката е настъпило на 16.07.2021г. ПТП в гр. Варна с участие на застрахования автомобил и с мотоциклета, собственост на пострадалия, за което ответникът е уведомен на 10.03.2024г. и за което е изготвил опис по щета № ................

Видно от представения акт за смърт №0651/18.07.2021г., издаден от Община Варна гн П.С. Г. е починал на 17.07.2021г., като съгласно представеното удостоверение за наследници с изх. № ИАО21001375МЛ, издадено от Община Варна, негови наследници по закон са родителите му - К. Х. Г. и С. К. Г..

Нямало е спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че пострадалият е бил собственик на мотоциклет «Кавазаки 900», с рег. ............, което обуславя извод за материалната легитимация на законните му наследници - К. Х. Г. и С. К. Г. по така предявения иск.

Ответникът като застраховател на увреждащото МПС «Шевролет Авео» с рег.

............по полица „Гражданска отговорност“ валидна към датата на ПТП- 16.07.2021г. се явява пасивно легитимиран да отговоря по така заявените искове.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното: С влязла в сила присъда по НОХД № ......... по описа на ОС Варна водачът на л.а «Шевролет Авео» с рег. ............е бил признат за виновен за извършване на престъпление по чл. 343, ал.1, б „в” вр. чл. 342, ал.1 НК. На основание чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици на деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Т.е в настоящия случай, предвид приложените по делото решения, с които е била потвърдена присъда по НОХД № ......... по описа на ОС Варна, безспорно установени за настоящия съд се явяват обстоятелствата: че на 16.07.2021г. в гр. Варна, при управление на МПС- л.а «Шевролет Авео» с .......... водачът е нарушил правилата за движение- чл.50, ал.1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П.С. Г.. Противоправността на деянието и вината на застрахования водач са безспорно установени. За събитието, ответното дружество е било уведомено и е образувало щета № ................ Видно от представения препис от свидетелство за регистрация част I, считано от 16.12.2022г. е била прекратена регистрацията на мотоциклета, с отбелязване че същият се съхранява в частен имот. Този документ е представен през застрахователя с писмо, вх. № 8877/15.09.2023г. С писмо с изх. № 8267 от 26.09.2023г., застрахователят е уведомил пр. представител на ищците, че щетата по л.а се определя като „тотална“, поради което и за да се пристъпи към изплащане на обезщетение, следва да му бъдат представени други доказателства за прекратена регистрация на МПС, тъй като е представена прекратена регистрация - съхранение в частен имот.

Настоящият състав на съда намира, че действително считано от 16.12.2022г. е била прекратена регистрацията на мотоциклета, като ответникът не може да черпи права от своето недобросъвестно поведение, с оглед задължението му при констатация за „тотална щета“ да уведоми КАТ и по този начин собственикът на увреденото МПС да има възможност да се снабди с необходимото удостоверение за прекратена регистрация. Фактът, че МПС се е съхранявало в частен имот не променя извода на съда, че регистрацията му е била прекратена на отбелязаната в свидетелството дата, а именно - 16.12.2022г.

За установяване вида на уврежданията и стойността нужна за отстраняването им, по 3 делото е изслушано и прието заключение на назначена САТЕ, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, изготвено въз основа събраните по делото доказателства, проучване на пазара и действащи нормативни актове в областта на застраховането по повод определяне на дължимото застрахователно обезщетение.

Стойността на труда и материалите нужни за отстраняване на уврежданията, се установява от заключението на в.л. По средни пазарни цени на труд, материали и резервни части към датата на събитието тя е 17655,72лева. Тази стойност следва да се приеме за меродавна при определяне размера на дължимото обезщетение. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.

Това е определението на понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ. Иначе казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото качество. От експертното заключение се установи още, че действителната пазарна стойност на мотоциклета към датата на ПТП е 4920лева. Понятието „тотална щета” е легално определено в чл. 390, ал. 2 КЗ и касае хипотезата на пълна загуба на МПС, т.е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от неговата действителна стойност. Следователно, в случая е налице тотална щета, защото стойността на разходите нужни за възстановяване на автомобила съобразно експертното заключение надвишава себестойността на самото имущество. Това прави извършването им икономически неизгодно и налага ограничаване на отговорността до пазарната оценка на повреденото имущество и то след приспадане на остатъчната стойност на запазените части /така и решение по т.д. № 469/2012г. на ВКС, ІІ ТО/. Наличието на запазени части от автомобила и тяхната остатъчна стойност, представлява имуществена полза за ищеца, причинена от вредоносното деяние. Тя следва да се приспадне, защото иначе би се нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние на ищеца преди увреждането, а не да го надвиши.