Решение № 740 от 14.12.2021, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 740 гр. Сливен, 14.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230102547 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по молба за прекратяване на сключен между страните граждански брак с правно основание чл. 49 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения с искане на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът да се произнесе относно вината с правно основание чл.49, ал.1 СК.

В срока за отговор на исковата молба страните са представили споразумение по чл.

51 СК и са заявили воля за прекратяване на сключения между тях граждански брак с развод по взаимно съгласие. Представят писмено споразумение по чл. 51 СК, в което са се споразумели относно всички изискуеми от закона реквизити.

Производството по делото е продължило по молба за прекратяване на сключен между молителите граждански брак с правно основание чл. 49 от СК с искане за произнасяне от страна на съда за вината на ответника по молбата. Към този иск обективно кумулативно е съединен иск по чл. 127 ал. 2 от СК за предоставяне на родителските права на майката по отношение на трите родени от брака малолетни деца и определя на режим на лични контакти на бащата с децата, както и искове по чл. 143 от СК за присъждането на издръжка на всяко от трите малолетни деца. По делото е предявен и иск за присъждане на издръжка за минало време по отношение на трите малолетни деца, с правно основание чл. 149 от СК за период от седем месеца – 01.11.2020 година до 01.11.2021 година.

Ищцата моли съда да прекрати сключения между тях брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, по вината на ответника, като предостави на нея упражняването на родителските права на родените от брака деца, определи тяхното местоживеене при нея и определи на режим на лични отношения на бащата децата, както и да го осъди да заплаща месечна издръжка за малолетните деца от 1 датата на завеждане на исковата молба ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване. Претендира се на основание чл. 149 ал. 1 от СК издръжка за минало време седем месеца назад, преди датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищцата не претендира ползване на семейното жилище. Заявява, че желае след прекратяването на брака да продължи да носи брачното си фамилно име. Претендира сторените по делото разноски.

В исковата си молба твърди, че с ответника сключили граждански брак ****, който бил първи по ред и за двамата. От брака им имали родени три деца М.Г. К., с ЕГН **********, А.Г. К. с ЕГН ********** и Е.Г. К. с ЕГН ********** .

От начало брака им протичал добре живеели в с.Г. общ.Сливен в собствено семейно жилище. Взаимоотношенията между страните се били влошили когато се роди първото им дете, а именно сина им М.. Заявява, че ответникът не могъл да приеме обстоятелство, че вече е семеен мъж и следва да се откаже от ергенският си начин на живот. Излизал всяка вечер е приятели с който се запивал до сутринта. Прибирал се пиян и ако се опитвала да му направи забележка, той се ядосвал и започвал да крещи, да вика, да обижда и ругае. Твърди, че ответникът се бил държал агресивно към нея и й бил посягал физически. Така се стигнало до лятото на 2009г. когато ответника се бил прибрал отново пиян и сърдит и я бил замерил със стъклена чаша, която се била разбила и я била порязала на няколко места и били останали белези от порязвания. След това я бил съборил на земята и започнал да я рита без да гледа къде. Посочва, че тогава за първи път се била изнесла от семейното жилище с 10 месечният им син в дома на родителите й. Останала там две седмици, като през този период ответника многократно бил идвал при нея да я моли да с върне при него и да му прости за побоя. Твърди, че му била дала шанс да бъдат семейство заради детето. Промяната в поведението на ответника била само няколко дни, след което той отново бил започнал да пие и да не контролира пиянството си.

Независимо от молби й, ответника не искал и да чуе да спре да пие. След това се появило и второто им дете и нещата се били влошили още повече. Заявява, че ответникът не желаел да се включи в грижите за децата. Непрестанно й обяснявал, че той ходел на работа и бил изморен, а тя цял ден стояла в къщи и било само нейн ангажимент да полага грижи за децата. Не искал да участва в отглеждането и възпитанието им по никакъв начин.

Твърди, че поредният шамар от ответника, получила когато детето а. била на 6 месеца. Причина за шамара била нелогична и без повод. Ответника бил решил, че трябва да й покаже кой командва и че трябва да мълчи и слуша. След шамара започнала да си събира багажа, но ответникът бил започнал да я умолява и да й се извинява. Доброто му отношение и извиненията му били продължили само две седмици. На втората седмица била получила репликата „скоро не си бита”, „боклук с боклук”. От тогава станало система. Заявява, че след всеки скандал се била прибирала при родителите си и всеки път той бил идвал да я убеждава, че няма да я тормози повече и ще се поправи.

Посочва, че след раждането на първото им дете ответникът бил започнал да изпитва и 2 силни ревностни чувства към нея без повод и причина. Започнал да й проверява системно телефона с кого говори и с кого си пише.

Твърди, че имало случаи, в който я е бил удрял без причина защото просто бил недоволен от нещо и нямало на кого да си го изкара. Стигало се до моменти в който той я бил принуждавал да прави секс с него за да няма скандали. Заявява, че най –чести били случаите, когато се бил прибирал пиян от запои с приятели и били завършвали с побои и скандали. С всеки нов случай той бил ставал по уверен и по агресивен. От шамари бил преминал на шамари и ритници, обиди и заплахи за убийство.

Твърди, че освен, че контролирал телефонните й разговори ответника не й бил разрешавал да говори с родителите си и най вече с нейната майка. Не й бил разрешавал да споделя с нея нищо от техния семеен живот. В един от случаите когато я бил заварил да говори с майка си по телефона била получила такъв силен шамар, че от удара се била строполила на дивана.

След забраната да търси нейните родители ответникът бил започнал да търси поводи за конфликт с тях и най вече с майка й. Кавгите били предизвикани от ответника, тъй като същият бил недоволствал от това, че същите я били подкрепяли Родителите й били в непрестанен стрес заради техните отношения.

Посочва, че през лятото на 2019г. бил поредният скандал, при който ответника бил пиян и бил търсил повод да й вдигне скандал. Тогава я бил съборил на земята, като тя била държала в ръцете си най малкото им дете Е.. След като я бил съборил на земята я бил ударил с юмрук с главата, при което тя била набрала телефон 112. Пристигнали полицаите и го успокоили. През това време докато патрулната кола била пред дома им били пристигнали и техни приятели, който я били завели до дома на родителите й.

Независимо от този случай тя отново се била върнала в семейното жилище. Посочва, че ответникът й бил вменявал ежедневно чувство на вина, че заради нея пие.

Последният скандал предизвикан от ответника бил когато същият бил разбрал,че се е снабдила с кредитна карта от „Пощенска Банка”. Ответникът бил започнал да я обижда и унижава. Правила ежедневни опити да поговори с него и да изглади взаимоотношенията си, но те всеки път били завършвали със скандали. Когато нещата станали нетърпими и непосилни, тя била взимала малолетните си деца и отивала да живее при родителите си .

Заявява, че многократно била и гонена от семейното им жилище и всеки път, когато я бил изгонил ответникът тя и децата се били прибирали в дома на нейните родители, за да търси подкрепа и помощ. Това неминуемо се било отразявало на децата и тяхната психика.

Те били растели между кавги, обиди и скандали и физическа саморазправа.

Твърди, че от началото на месец ноември 2020г., била напуснала ответника и се била преместила да живее на квартира в гр.Сливен заедно с децата. Към настоящия момент детето М. било ученик в „VI” клас в СУ „ Пейо Яворов Крачолов” . Детето а.андра била ученичка в „Ш” СУ „ Пейо Яворов Крачолов”, а детето Е. посещавала ЦДГ „Детство” в гр.

Сливен.

3

Това водило до ежедневен разходи за тяхното отглеждане. Ответникът не бил изпращал парични средства за покриването на елементарните нужди на децата. Справяли се единствено с помощта на нейните родители и сестра й. Посочва, че освен ежедневните разходи за децата заплащала и месечен наем в размер на 250 лева.

През целия този период от седем месеца период, в който били живеели разделени с ответника, същият не бил участвал по никакъв начин в отглеждането на децата и до момента не бил изпращал никакви средства. Семейния им живот преминал в много тревоги, физически и морален тормоз от страна на ответника, както към нея така и към децата. В резултат на посочените по-горе обстоятелства бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен и изчерпан от своето съдържание. Брачната им връзка не била съответствала на морала, не била осигурявала нормални условия за семеен живот и занапред заздравяването и било невъзможно. Този брак се бил превърнал в една формална юридическа връзка, съществуването на която се било явявало неоправдано, както за нея така и за ответника.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответната страна. В открито съдебно заседание ответникът чрез процесуалният си представител оспорва всички твърдения на ищцата и претендира бракът да бъде прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата и навежда твърдения относно нейни брачни провинения изразили се в многобройни изневери. Моли съдът да предостави на него упражняването на родителските права по отношение на родените от брака три деца и да определи режим на лични контакти на майката с децата, като я осъди да им заплаща и ежемесечна издръжка.

Претендира съдът да предостави на него ползването на семейното жилище и се противопоставя ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име след прекратяването на брака им. Претендира сторените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорни обстоятелства между страните с а наличието на сключен между тях граждански брак, както и фактическата им раздяла и дълбокото и непоправимо разстройство на брака, както и предоставянето на ползването на семейното жилище на ответника, който единствено е заявил претенция по чл. 56 СК.

Въз основа на събраните по делото доказателства се установи, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 25.05.2008 г., което е видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. От брака са родени три малолетни деца - М.Г.

К. с ЕГН **********, родено на **** г., А.Г. К. с ЕГН **********, родено на **** г. и Е.Г.

К. с ЕГН **********, родено на ******** г .

Видно от представените по делото служебни бележки към настоящия момент детето М. е ученик в „VI” клас в СУ „ Пейо Яворов Крачолов” , детето а.андра е ученичка в „III” клас на СУ „ Пейо Яворов Крачолов”, а детето Е. посещава ЦДГ „Детство” в гр. Сливен.

Видно от представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение на 25.07.2009 г. ответникът бил причинил на ищцата болезнени травматични подутини в окосмените 4 части на главата и охлузвания под формата на одрасквания в областта на задната повърхност на дясното бедро, съставляващи болки и страдания.

Видно от изготвения по делото социален доклад към момента преките и непосредствените грижи по отношение на трите деца се полагат от тяхната майка, с която живеят заедно на квартира в гр. Сливен, като между тях е налице силна емоционална връзка, като майката е осигурила сигурна и безопасна среда за тяхното отглеждане и възпитание и се подпомага, както финансово така и в полагането на грижите за децата от своя баща и от своята сестра. Двамата родители са заявили желание да се грижат за децата и да упражняват родителските права по отношение на тях. Ищцата разполага с необходимия родителски капацитет за отглеждането и възпитанието на децата. И двамата родители разполагат с необходимите жилищно-битови условия за отглеждането на децата и могат да разчитат на подкрепата на техни близки и приятели за отглеждането и възпитанието на децата. В проведените индивидуални разговори на децата със социалния работник децата М. на 13 г. и А. на 10 г. заявяват, че желаят родителите им да не се разделят и да живеят отново заедно, но ако това не се случи детето М. изразява желание да продължи да живее при своята майка, а детето А. не може да посочи при кой от двамата си родители желае да живее. С детето Е., на 5 г. не е проведен разговор поради ниската му възраст. Децата се нуждаят от пълноценно общуване с двамата родители, като не са констатирани рискови фактори за тяхното развитие в средата, в която са отглеждани.