Решение № 197 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 197 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100514557 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 13.06.2024г., постановено по гр.д. № 41983/2023г. на СРС, ГО, 62 състав, е отхвърлен предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се адрес гр. **** срещу В. С. В. иск с правно основание чл. 6, т. 9 от ЗУЕС за установяване съществуването в полза на ищците на вземане за сумата от 110 лева, представляваща неизплатени вноски към Фонд “Ремонт и обновяване” за периода от м.11.2019г. до м.08.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 62969/2022г. по описа на СРС, ГО, 62 състав.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищците - собственици на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост, находяща се адрес гр. ****, в която са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон.

Конкретно поддържат неправилност на изводите, че претендираната сума е 1 погасена чрез плащане в хода на производството. Напротив, твърди се, че това е остатък от първоначално заявеното вземане от 220 лева и платената от ответника сума в размер на 110 лева. Изложени са и подробни оплаквания, обосновани с доводи, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал събраните в производството доказателства. Аргументират становище, че дължимата за исковия период вноска към Фонд “Ремонт и обновяване” е в размер на 10 лева месечно, а не както е приел СРС – 5 лева. Този извод се налагал при тълкуването на решението на общото събрание по протокол от 10.05.2018г. Нещо повече, сочи се, че ответникът е бил уведомен за размера на задължението, което се установявало от представената електронна кореспонденция между страните. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи в цялост.

Възиваемият В. С. В. оспорва въззивната жалба като неоснователна по подробно изложени съображения. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и в правилно приложение на относимите материалноправни норми. Поддържа, че съгласно уредбата на ЗУЕС собствениците, ползвателите и обитателите в сгради в режим на етажна собственост са длъжни за заплащат два вида такси – за управление и поддръжка и за фонд “Ремонт и обновяване”. Двете вноски са отделни и самостоятелни и не могат да бъдат смесвани, тъй като са дължими на различни основания. В този смисъл навежда доводи, че от представените по делото доказателства може да се направи еднозначен извод, че дължимата вноска от собствениците на нежилищни обекти към фонд “Ремонт и обновяване” за исковия период е в размер на 10 лева месечно. С оглед изложеното е направено искане за потвърждване на обжалваното решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване 2 съществуването на вземане в полза на ищците за следните суми: 1/. сумата 193, 96 лева, представляваща вземане за: изграждане на видеонаблюдение в и около сградата, закупуване и поставяне на пощенски кутии, ограда на дворното място, облагородяване/насипване с хумус и засаждане на райграс, ремонт на вентилационна система в гаража, преработка на ВиК за главен водомер, извършени в изпълнение на решение на ОС на ЕС от 27.04.2017г. в периода 2017г. – 2018г.; 2/. сумата 474, 92 лева, представляваща неизплатени вноски към фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.09.2017г. – м.08.2021г.

/за м.09.2017г. – 4, 92 лева, а за периода м.10.2017г. – м.08.2021г. – по 10 лева месечно/, дължима на основание решение по т. 4.1.2 по протокол от проведено на 04.12.2015г. общо събрание на етажната собственост.

Ответникът е оспорил предявения иск. Обосновал е твърдение, че вноската за Фонд „Ремонт и обновяване“ за исковия период е в размер на 5 лева месечно съгласно решения на ОС на ЕС от 16.10.2017г. и 12.03.2018г. и е релевирал възражение за погасяване на това вземане, дължимо за периода от м.10.2017г. до м.10.2019г., включително. По отношение на вземането за Фонд “Ремонт и обновяване” за периода от м.11.2019г. до м.08.2021г. е заявил, че признава същото и е представил доказателства за плащане на сумата от 110 лева в хода на производството. Задължението за извънредната вноска за фонд “Ремонт и обновяване” в размер на 193, 96 лева също е била заплатена в хода на процеса.

С протоколно определение от 14.03.2024г. производството пред първоинстанционния съд е било прекратено на основание чл. 233 ГПК, в частта относно: 1/. сумата 193, 96 лева, представляваща вземане за: изграждане на видеонаблюдение в и около сградата, закупуване и поставяне на пощенски кутии, ограда на дворното място, облагородяване/насипване с хумус и засаждане на райграс, ремонт на вентилационна система в гаража, преработка на ВиК за главен водомер, извършени в изпълнение на решение на ОС на ЕС от 27.04.2017 г. в периода 2017 г. – 2018 г., както и 2/. сумата 364, 92 лева, представляваща неизплатени вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ за периода м.09.2017г. – м.10.2019г., включително. Видно от молбата на процесуалния представител на ищеца от 14.03.2024г. и направеното в публичното съдебно заседание от същата дата уточнение, отказът от исковата претенцията за сумата от 364, 92 лева касае заплатеното от ответника в хода на процеса задължение от 110 лева /част от общо претендираното задължение от 3

220 лева за Фонд “Ремонт и обновяване” за периода м.11.2019г. до м.08.2021г./ и 254, 92 лева – вземане за Фонд “Ремонт и обновяване” за периода м.10.2017г. до м.10.2019г., включително.

След частичното прекратяване на производство предмет на предявения иск е останало единствено вземане в размер на 110 лева, представляващо неплатената част от вноски за Фонд “Ремонт и обновяване” за периода от м.11.2019г. до м.08.2021г.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че месечната вноска за собствениците на нежилищни обекти за исковия период към Фонд “Ремонт и обновяване” възлиза на сумата 5 лева. Този извод е обосновал с представените по делото решения на общото събрание, проведение на 12.03.2018г. и на 10.05.2018г. Посочено е, че за исковия период от м.11.2019г. до м.08.2021г. /общо 22 месеца/ дължимите от ответника вноски възлизат на сумата от общо 110 лева. При съобразяване на извършеното плащане в хода на производството съдът е достигнал до извод за неоснователност на предявения иск.

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК искове с правно основание чл. 48, ал. 3 вр. чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС за установяване дължимост на вземане за Фонд “Ремонт и обновяване”.

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване на факта на валидно взети и влезли в сила решения на Общото събрание на етажните собственици за заплащане на парични вноски във връзка с управлението и поддържането на общите части, притежаването от страна на ответника на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост и съответният размер на припадащите се идеални части от общите части на сградата, принадлежащи на ответника.

На етапа на въззивното производство не е спорно, че ответникът е собственик на индивидуален обект – магазин № 2, със застроена площ от 61, 35 кв.м., находящ се в процесната сграда в режим на етажна собственост и притежава съответния процент идеални части от общите части от сградата; че решенията на общото събрание на етажните собственици, с които в тежест на ответника са възложени конкретни по вид и размер задължения за управление и поддържане на общите части на сградата, в това число и за фонд „Ремонт и обновяване“, дължими за исковия период, са взети законосъобразно /при 4 липса на твърдения и доказателства, че същите са били оспорени в законоустановените по ЗУЕС срокове и съответно отменени/ и обвързват със задължителен характер всички етажни собственици, включително и ответника.

Основният спорен въпрос между страните е относно размера на дължимите от собствениците на нежилищни обекти вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния период и конкретно дали същият е определен на 10 лева месечно или на 5 лева месечно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗУЕС общото събрание на етажната собственост има правомощие да определя размера на паричните вноски във фонд ,,Ремонт и обновяване“. Видно от представения протокол от проведено на 04.12.2015 г. общо събрание на етажната собственост, с решение по т.4.1.2. е прието, че за всеки обект /жилище, магазин и ресторант/ се въвежда годишна такса за фонд „Ремонт и обновяване“ в размер на 120 лева, платима еднократно, ежемесечно по 10 лева или двукратно. С последващо решение по т. 2 от протокол от проведено на 16.10.2017г. общо събрание на етажната собственост, е взето решение, че за фонд „Професионален домоуправител“ следва да се заплаща вноска в размер на 5 лева месечно за самостоятелен обект, както и за фонд „Ремонт и обновяване“ – 5 лева месечно за самостоятелен обект.

На 12.03.2018г. било проведено общо събрание на етажните собственици, на което е взето решение по т. 1 от дневния ред, че за нежилищни обекти дължимите такси са в размер на 10 лева на месец.

Посочено е, че в тази сума се включва такса за управление - 5 лева и такса за попълване на Фонд “Ремонт и обновяване” – 5 лева.

По делото е представен и протокол от проведено на 10.05.2018 г. общо събрание на етажната собственост, на което е взето решение по т. 2 от дневния ред за прекратяване на договора за услуга „Професионален домоуправител – пълен пакет“ с „Вход Мениджър“ ЕООД. Посочено е още, че вноските се запазват в размер, както са гласувани на предходно събрание.

Настоящият съдебен състав приема, че за исковия период дължимата такса за фонд „Ремонт и обновяване“ за нежилищен обект, какъвто е притежаваният от ответника магазин № 2, е в размер на 5 лева месечно. Този извод се налага при съобразяване на съдържанието на приетите решения на 5 общото събрание. На проведеното на 12.03.2018г. общо събрание е било взето решение размерът на таксата за фонда да е 5 лева месечно, което е в сила от подписването на договор с професионален домоуправител „Вход Мениджър“ ЕООД. На следващото общо събрание, проведено на 10.05.2018г., било взето решение този договор да бъде прекратен, но изрично е предвидено, че вноските се запазват в размер, както са гласувани на предходно събрание.

“Предходното събрание” е общото събрание, проведено на 12.03.2018г., на което е било взето решение за определяне на размер на таксата за Фонд “Ремонт и обновяване”, възлизащ на 5 лева месечно. Основанието за задължението на етажните собственици да плащат вноските за фонд “Ремонт и обновяване” е установено в закона - чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС – собствениците са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части. Правомощие на общото събрание е да определя размера на паричните вноски във фонд "Ремонт и обновяване" – чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗУЕС. След като законът по императивен ред определя кой е компетентен да вземе решение за размера, дължимостта на вземането зависи от това решение. Така определеният размер на вноската за фонд “Ремонт и обновяване” обвързва всеки етажен собственик и е важим в отношенията между страните до приемането на ново решение на общото събрание за промяна на размера. В случая с решението по т. 2 по протокол от проведено на 10.05.2018г. общо събрание на етажната собственост не се променя размера на определената на предходното общо събрание вноска. Напротив, посочено е, че вноските се запазват по размер, т.е. същите са дължими съобразно приетото на 12.03.2018г. решение – по 5 лева месечно. Не може да бъде споделена тезата на въззивниците, че вноската за фонд “Ремонт и обновяване” следва да се определи съобразно решението на общото събрание, проведено на 04.12.2015г. Волеизявление в този смисъл не е обективирано в решението по т. 2 от протокол от общо събрание, проведено на 10.05.2018г. Такъв извод не може да се формира и предвид отпадане на основанието за заплащане на таксата за управление с оглед прекратяване на договора с “Вход мениджър” ЕООД, считано от 01.07.2018г. Както бе посочено, конкретният размер на всяка парична вноска, дължима от етажните собственици, се определя въз основа на решение на общото събрание – чл. 11, 6 ал. 1, т. 5 /по отношение на размера на паричните вноски за разходите за управлението и разходите за поддържането на общите части на сградата/.