Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 24.02.2020, Административен съд - Хасково

Съд
Административен съд - Хасково
Дело
984/2019
Подписан
24.02.2020
В сила
24.02.2020

Цитирани разпоредби

  • чл.118 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.54, ал.1, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.55 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 163 · Закон за отбраната и въоръжените сили
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл.117 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 118, ал. 2 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.168 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54а ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54б ал.3 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 54в · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54г, ал.4 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл.54ж ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 114а, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 2, параграф 1 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл. 3 · Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Текст от значение за ЕИП и Швейцария)
  • чл.61 · Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Текст от значение за ЕИП и за Швейцария)

РЕШЕНИЕ

№67/24.02.2020г., гр.Хасково

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд –

Хасково, в открито заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

Съдия: Ива Байнова при секретаря Дорета

Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия

Байнова адм. дело №984 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на М.А.И.

***, против Решение № 1012-26-268-3/23.07.2019г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата ѝ срещу Разпореждане

№262-00-92-3/24.04.2019г. на

Ръководителя на осигуряването за безработица, с което ѝ е отпуснато обезщетение за безработица, считано от 28.01.2019г. до 24.05.2019г. в размер на 9.00 лв дневно.

Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно и неправилно, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Счита за неправилен извода, че не може да се установи причината за прекратяване на заетостта ѝ като излага съображения за несъответствието му със събраните доказателства и закона. Безспорно било установено, че е работила в друга държава и се е осигурявала за всички осигурителни случаи, вкл. за безработица. Не била напускала работа по собствено желание.Обяснила подробно с предходна молба, че трудовият ѝ договор бил прекратен едностранно от работодателя вследствие на провеждани стачни действия на част от работниците, в резултат на което една доста голяма група работници от България били с прекратени трудови правоотношения. Това била и причината да поиска с предходна жалба извършване на второ запитване до компетентните власти. Отговорът „липсваща информация” не можел да се тълкува разширително и в смисъл, че е налице доброволно прекратяване на правоотношението от нейна страна. При направено искане за напускане работодателят отбелязвал това изрично в основанията за прекратяване. Непосочването, че е напуснала доброволно или че е договорът ѝ бил прекратен, поради виновно неизпълнение на служебните задължения означавало, че причината не е такава. Следвало да бъде приета като основателна истинската причина, а именно, че трудовото правоотношение с нея било прекратено от работодателя едностранно без предизвестие и без да посочи основателна причина за това. В тази връзка липсата на информация следвало да бъде тълкувана изцяло в полза на работника, доколкото в българското законодателство били изброени точно случаите, при които се определял минимален размер на обезщетението за безработица. Жалбоподателката сочи, че не разбира езика в страната, в която е работила, но знае по какъв начин е освободена от работа и той съответствал на едностранно прекратяване на договора от страна на работодателя, съгласно Кодекса на труда в България. При това положение счита, че неправилно е определен срока и размера на обезщетението и моли същите да бъдат определени в размер, съответстващ на дохода ѝ и на положения трудов стаж.

По изложените съображения моли да се отмени оспореното решение като ѝ се определи обезщетение съгласно действащата нормативна уредба въз основа на полученото възнаграждение по време на работата ѝ в Ирландия и за срок, съобразен с времето на положения труд.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. Претендират се разноски.

Ответникът - Директор на

ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител, навежда доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата, като моли за нейното отхвърляне. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.54а от КСО, с вх.№ 262-00-92 от 29.01.2019г. (л.51), М.А.И. е помолила да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица. Със Заявлението е декларирала че: 1. Правоотношението й със “Tiernanerll Mushrooms“ Ltd е било прекратено, считано от 16.01.2019г.; 2. Има образователно-квалификационна степен „начално“ 3. Не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава; 4. Не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава; 5. Не получава пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 от КСО. Към датата на подаване на заявлението: 6. Има регистрация като безработно лице в Агенцията по заетостта; 7. Не получава парично обезщетение за временна неработоспособност или бременност и раждане след прекратяване на осигуряването;

8. Не получава обезщетение за оставане без работа съгласно нормативен акт; 9.

Не получава парично обезщетение за безработица. Към Заявлението е приложила документ за самоличност, документи удостоверяващи осигурителен стаж, зачетен на основание международен договор в областта на социалното осигуряване, по който Република България е страна, заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на

ЕС със СЕД U002, Декларация относно определяне на пребиваване, както и 4 бр. документи от Ирландия. В заявлението за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава-членка на ЕС със СЕД U002 като причина за прекратяване на трудовата ѝ дейност за последния период е посочила „съкращаване от страна на работодателя”.

С вх.№1019-26-401/29.01.2019г. М.А.И. е подала и Заявление за издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за придобит стаж и доход в Ирландия за периода от 05.10.2016г. до 15.01.2019г.

С Разпореждане

№262-00-92-1 от 12.02.2019г. (л.47), на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК, Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М.А.И. заявление. Като мотиви за спирането е посочил „образувано производство по издаване на СЕД U002 и СЕД U004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия“.

С писмо с вх.№1019-26-401-2 от 12.04.2019г. в ТП на НОИ – Хасково са постъпили СЕД U002 и СЕД U004 от Ирландия, издадени от компетентната ирландска институция , с посочени периоди, съответно доходи, които се вземат предвид за предоставяне на обезщетенията за безработица съгласно Регламент (ЕО) 883/2004, чл.61 и Регламент №987/2009, чл.54, пар.1 и 2. СЕД U002 и СЕД U004 са представени превод на бълграски език. Видно от СЕД U002 , в т.7, касаеща причината за прекратяване на заетост е отбелязано „други” (т.7.1), „неизвестно, не е изискано” (т.7.2) С Разпореждане

№262-00-92-2 от 16.04.2019г., на основание чл.55 от АПК Ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по подаденото от М.А. заявление, поради получаване на документи от дирекция ЕРМД - СЕД U002 и СЕД U004 за периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Ирландия.

С Разпореждане №262-00-92-3 от 24.04.2019г. на За Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.54ж ал.1 от КСО и във връзка с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО, на М.А.И. е отпуснато парично обезщетение за безработица считано от 28.01.2019г. до 24.05.2019г. в размер 9.00 лева дневно.

На 02.05.2019г. М.А.И. е подала по пощата

Заявление с вх.№1029-26-1029, в което е посочила, че е необходимо да бъде удостоверена причината за прекратяване на трудовата ѝ дейност в Ирландия за периода до 25.01.2019г. във връзка с преизчисляване на отпуснато парично обезщетение за безработица в РБългария. В отговор на последната е уведомена с писмо изх.№1029-26-1039/07.05.2019г. на Ръководител на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково, че заявлението следва да бъде подадено лично в ТП на НОИ, респ. в офис - Димитировград или по електронен път чрез използване на персонален идентификационен код или електронен подпис и към същото следва да бъде приложен документ с посочена причина за прекратяване на правоотношението. На 22.05. 2019г. заявлението е отново подадено като към същото са били приложени 2 бр. документи от Ирландия. С писмо изх.№1019-26-401-4 от 05.06.2019г. относно повторно издаване на СЕД U002, заявлението е изпратено до Дирекция ЕРМД на НОИ. На 10.06.2019г.

ТП на НОИ-Хасково е уведомено от Дирекция ЕРМД, че е получено писмо от компетентната институция на Ирландия с искане за предоставяне на документи относно причината за прекратяване, тъй като такава информация не се изисква и съхранява от същата, тези документи са необходими за издаване на нов СЕД U002. Указано е писмото да бъде предадено на лицето и в случай, че са налице документи за прекратяване на заетостта, следва да ги представи.

Междувременно от М.А.И. чрез пълномощник е подадена жалба вх.№1012-26-268/21.05.2019г. срещу Разпореждане №262-00-92-3 от 24.04.2019г., в частта му относно срока и размера на обезщетението за безработица. С Решение № 1012-26-268-1/11.06.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково, отчитайки искането на жалбоподателката за повторно удостоверяване на причината за прекратяване на трудовото ѝ правоотношение, е спрял производството, образувано по жалбата срещу разпореждането от 24.04.2019г.

На 18.07.2019г. в ТП на

НОИ е постъпило писмо от Дирекция ЕРМД, с приложено към него отговор от компетентната институция на Ирландия от 03.07.2019г. Видно от същия, приложен по делото, ведно с превод на български език (л.95), Дирекция ЕРМД е уведомена, че не притежава информация относно причината за прекратяване на заетостта.

С Решение № 1012-26-268-2/23.07.2019г.

Директорът на ТП на НОИ – Хасково е възобновил производството, образувано по жалбата срещу разпореждането от 24.04.2019г.

С оспореното Решение № 1012-26-268-3/23.07.2019г. Директорът на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил жалбата на М.А.И. срещу Разпореждането от 24.04.2019г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ – Хасково. В мотивите на решението след обосноваване приложението в случая на Регламент (ЕО) 883/2004 и Регламент №987/2009, е посочено, че настоящата жалбоподателка отговаря на изискванията за придобиване право на обезщетение за безработица съгласно чл.54а ал.1 от КСО.

Прието е, че поради неуточнена причина за прекратяване на трудовия ѝ договор, приложение следва да намери разпоредбата на чл.54б ал.3 от КСО и обезщетението следва да се получава в минимален размер за срок от 4 месеца.

Решението е съобщено на жалбоподателката на 26.07.2019г., видно от представеното по делото известие за доставяне.

Жалбата до съда е подадена на 06.08.2019г. , видно от пощенското клеймо върху плика, с който е депозирана чрез административния орган.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите А. С. А. и К. В. С..

Свидетелят А. заявява, че е син на жалбоподателката. Сочи, че са работили в Ирландия. Баща му и майка му били тама около три години и нещо, а той – седем месеца. Приятелят му също бил там. Работили в една фирма, но в различни фабрики. Приятелят му К. В. С. бил на друго място. С него били големи приятели, постоянно поддържали връзка. Той му казал какви пари взема, а те взимали по-малко. Решили да протестират.

Протестирали и след това пак влезнали да работят. Тогава ги повикали в една стаичка да подпишат договори, че ще им вдигнат заплатите. Документът не бил на български език, за да го прочетат, но го подписали. Казали им, че с този документ им вдигат заплатите. На другия ден като отишли им казали, че са освободени от работа. Не им дали никакъв документ за това. Били над 50-60 души.

Свидетелят С. заявява, че са приятели с А. С. А., а жалбоподателката е майка на последния. Те работили в Ирландия, работата им била бране на гъби. Посочва, че всички работили за една фирма в Ирландия, но на различни места.Всеки ден се чували с А. и той му казал,че ще протестират за вдигане на заплатите, защото при тях били по-ниски.