Решение № 154 от 03.07.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Елин Пелин, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Гражданско дело № 20221820100094 по описа за 2022 година

Предявени са искове по 422 ГПК, вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.79 ЗЗД, чл.86 ЗЗД и при условията на евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.240 ЗЗД, чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 16.05.2019 г. между „БНП П.П.Ф." и А. П. е сключен договор за потребителски паричен кредит № FMLN-1701 5955 посредством, който страните са постигнали съгласие кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 15000.00 лева за срок от 48 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до 20.05.2023 г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, размера на вноските и размер на оставащата главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 48 броя равни месечни вноски, всяка от по 415.66 лева, като в договора посочена и общата стойност на плащанията по кредита.

Твърди се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника е определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове.

Таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита." Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на договора, като началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на договора при допускане, че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него.

Твърди се, че сумата предмет на договора била преведена по личната банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за кредит и за ответника възникнало задължението да погаси заема, като при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата. Обезщетението за забава било равно на 1

ОЛП, обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10%.. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата година приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените проценти в сила от 1 юли приложими за второто полугодие. Обезщетението за забава било изчислимо на дневна база като дневният й размер за просрочени задължения в равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното изречение.

Твърди се, че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредит № EMLN17015955 на 20.08.2019 г., като към тази дата били погасени 2 месечни вноски и на основание чл. 5 от договора вземането станало изискуемо в пълен размер, т.е. щом кредитополучателят просрочил две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай била 20.09.2019 г. и от тази дата вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което било изпратено изрично уведомление до длъжника.

Иска се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца вземането по договор № EMLN-17015955, обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 284/2021 по описа на Районен съд - Елин Пелин, а именно: 14762.88 лева - главница по договора за кредит, - 2491.48 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.08.2019г. до 20.05.2023 г., 1292.80 лева - мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019 до 16.09.2020 , ведно със законната лихва върху хлавницата, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане.

При условията на евентуалност ищецът прави искане, в случай че предявения установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът да приеме, че е предявен осъдителен иск и да бъде прието, че същият има характер на волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.

Претендират се разноските по заповедното производство , както и тези сторени в производството по чл.422 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба с конкретно изложени съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Прави се възражение за недействителност на договора за кредит, като ответникът се позовава на разпоредбите на чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Позовава се на Директива 93/13/ЕИО.

По отношение претенцията свързана с ГПР се позовава на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Прави възражение за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК и се позовава на нормата на чл.23 от ЗПК, като при недействителност на договора, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Прави възражение за прихващане на дължимата по договора за кредит сума с платените от страна на кредитополучателя вноски по договора.

Намира за неоснователен предявения установителен иск, като излага с отговора си съображения и в тази насока. Позовава се на на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, т. 18 от TP № 4/2013г. от 13.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.

По отношение заявената с исковата молба за настъпила предсрочна изискуемост се позовава на Решение № 3 от 17.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 1831/2017 г., II т. о., ТК, като възразява ищецът да е установил при условията на пълно и главно доказване приложената към исковата молба „Последна покана" за обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнала до ответника - кредитополучател преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, доколкото липсват доказателства тази покана да е изпратена по пощата или по друг начин.

2

Намира за неоснователност и недоказаност и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск, като съгласно Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193 по описа за 2018 г. на ВКС, ТК условие за разглеждане на осъдителни искове, съединени при условията на евентуалност с установителни искове по чл. 422 ГПК, е отхвърлянето на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението по чл. 410 ГПК, като в този случай се въвежда ново обстоятелство в исковата молба. Приема, че в конкретния случай с връчване на препис от исковата молба и уведомление за предсрочна изискуемост на особения представител на 15.06.2022г., следва да се счита, че е налице надлежно уведомяване на длъжника ответник.

Счита, че разгледан по същество обаче осъдителният иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан, при липса на представени от страна на ищеца доказателства във връзка с безспорното установяване на претендираните от него вземания по процесния договор за кредит.

Претендират се сторени по делото разноски.

По делото е допусната и приета, като компетентно дадена и неоспорена от страните ССчЕ от 22.12.2022г. , изготвена от в.л. А.Б.. От заключението по експертизата е видно, че на 17.05.2019г. ответникът е усвоил кредита в размер на 14 700 лева, като сумата е била преведена по нарочна банкова сметка при Р.........“АД, с основание „ съгласно Договор № EMLN-17015955 “. Към 30.09.2020г., респ. към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК спрямо ответника в настоящото производстов и длъжник по заповедното, задължението на ответника А.П. по процесния договор за потребителски паричен кредит е било в размер на 17 254.36 лева, която сума включваща: главница – 14 762.88 лева, договорна лихва за периода 20.08.19г. до 20.05.23г. в размер на 2 491.48 лева и мораторна лихва за периода 20.09.19г. до 16.09.20г. в размер на 1 292.80 лева.

С процесния договор е установен ГПР-9.82% и лихвен процент – 8.35 %, ответникът се е задъжил да издължи сумата по договора на 48 погасителни месечни вноски всяка с падеж съгласно възприетия със същия договор погасителен план и последната погасителна вноска дължима към 20.05.2023 година. Съгласно чл.5 от Договора при забавяне на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става пресрочно изискуемо в целия му размер.

Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-17015955 съдържа подписа на клиента, който не е оспорен от ответната страна. Фактът на усвояване на предоставената от кредитора сума по процесния Договор се потвърждава, както от извършения банков превод по нарочната банкова сметка на кредитополучателя при Р.........“ АД, така и от извършените от кредитополучателя плащания по договора в общ размер на 831.32 лева, а в последна връзка и от заключението на приетата по делото като компетентно дадена и неоспорена от ответника ССчЕ от 22.12.22г.. По делото е представено уведомление от 21.05.2020 г. за настъпила предсрочна изискуемост, но доказателства за връчването му на кредитополучателя не са ангажирани в настоящото производство, което връчване да е настъпило преди датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК. За да породи ефект, респ. да обвърже длъжника предсрочната изискуемост следва да бъде съобщена на последния / в този смисъл т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК /. Но тази „Последна покана“ не е стигнала до знанието на ответника А.П. преди датата на образуване на заповедното дело. Независимо от това настоящият състав намира, че в хода на настоящия процес е настъпила изискуемостта на 3 дължимите се от ответника по процесния Договор вноски, с оглед срока, в който кредитополучателят е следвало да изплати кредита в пълния размер, респ. до месец май 2023 година, който факт следва да се вземе предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл към настоящия момент е настъпил падежа на вноските по процесния договор за кредит, което обуславя и основателност на предявения установителен иск, като установените в процеса, като незаплатени от ответника суми по процесния Договор кореспондират със заявените по заповедното производство - ч.гр.д. № 284/2021г. по описа на РС Елин Пелин.

По изложените съображения съдът намира, че предявените искове по чл.422 ГПК следва да бъдат уважени в заявения с исковата молба размер за главница – 14 762.88 лева, договорна лихва за периода 20.08.19г. до 20.05.23г. - 2 491.48 лева и 1 292.80 лева мораторна лихва за периода 20.09.19г. до 16.09.20г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане.

При този изхода на спора по делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца претендираните разноски по ч.гр.д. № 284/2021г. по описа на РС Елин Пелин в общ размер на 370.94 лева, в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение - 50.00 лева.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, следва ответника да бъде осъден да заплати на “БНП П. П.Ф..А., Париж”, рег. № 542097902, чрез “БНП П.П. Ф. С.А., клон Б......, с ЕИК....... разноски по настоящото производство в общ размер на 1 907.36 лева, в т.ч. довнесена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице по приетата по делото ССчЕ и депозит за назначаване на особен представител.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРЕУМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. П. от с. Гара Е. П. Община Е.П., обл. С., с ЕГН **********, че дължи на ищеца “БНП П.П. Ф.С.А., клон Б., с ЕИК......., по Договор за потребителски паричен кредит № EMLN-17015955/20.08.2019 г, както следва: 14 762.88 лева - главница по договора за кредит, - 2 491.48 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.08.2019г. до 20.05.2023 г., 1 292.80 лева мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 20.09.2019 до 16.09.2020 , ведно със законната лихва върху хлавницата, считано от 30.09.2020г. до окончателното изплащане.