Определение № 14 от 06.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. София, 06.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Мадлена Желева

Галина И.ова като разгледа докладваното от Галина И.ова Касационно търговско дело № 20228002902568 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

„Асса Аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД чрез адв. В. П. обжалва решение № 445 от 27.06.2022 г по т.д. 454/21 г, САС, 9 състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260117 от 04.01.2021 г. по т.д. 1900/19 г, СГС, VI-10 състав, с което са уважени предявените от „Сонико“ ООД искове за установяване на извършено от „Асса аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД нарушение на права върху регистрирани промишлени дизайни, с рег. № 4349-0001 и рег. № 6326- 0002, на основание чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗПД и е постановил, на основание чл. 57, ал. 2, т. 3 от ЗПД, разгласяване за сметка на ответника „Асса аблой опънинг солюшънс България ЕООД на дипозитива на постановеното решение по исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗПД в два ежедневника, в. „24 часа“ и в. „Дневник“.

Излага съображения, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК.

Счита, че е получил възлагане за изработка по реда на ЗОП от третото лице помагач по делото и не носи отговорност за вреди, причинени от възложителя, с оглед разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД. Счита, че участието в обществена поръчка, не се включва в нормата на чл. 19, ал. 2 от ЗПД, поради което не е налице нарушение.

1

Въззивният съд бил извършил съществено процесуално нарушение, необсъждайки доводите относно липсата на материалноправна легитимация на ответника, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК.

Неправилно била приложена нормата на чл. 161 от ГПК, като въззивният съд бил възприел изводите, че касаторът, в качеството му на ответник по иска, е създал пречки за събиране на доказателства. Въззивният съд не бил изложил съображения защо възприема заключението на вещото лице. Не бил обсъдил възраженията за това, че ставало въпрос за функционални, а не дизайнерски характеристики. Неправилно била игнорирана тройната експертиза. Излага съображения, че въззивният съд не е изложил по отношение на дизайн 6326-0002 мотиви (освен бланкетна препратка към тези в първоинстанционното решение) и по никакъв начин не бил коментирал направените възражения в хода на производството от касатора. Сочи, че решението на въззивния съд по отношение на иска с правно основание чл. 57, ал.2, т. 3 от ЗПД, било също неправилно доколкото неправилно било решението по главния иск.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да му се присъдят направените разноски във всички инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства, особено когато във въззивната жалба са наведени оплаквания относно доказателствения процес пред първоинстанционния съд? Твърди наличие на допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, противоречие на посочения правен въпрос със задължителното тълкуване съгласно т. 19 от Тълкувателно решение 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, т. 2 от Тълкувателно решение 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и трайната практика на ВКС: решение № 50 от 30.03.2022 г. по гр.д. 2149/21 г., IV ГО, решение № 60 093/07.01.2022 г. по гр.д. 3491/20 г., I ГО, решение № 198 от 08.01.2014 г. по гр.д. 1619/13 г., II ГО, решение № 268/21.11.2011 г. по гр.д. 191/11 г., I I ГО, решение № 990 от 24.03.2010 г. по гр.д. 47/09 г, решение № 324/22.04.2010 г. по гр.д. 1413/09 г., решение № 346/25.11.2011 г. по гр.д.

2

1387/10 г.

Ответникът „Сонико“ ЕООД оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Счита, че е бланкетно позоваването на посочения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК правен въпрос. Освен това не било налице соченото основание.

„Сонико“ ООД чрез адв. И. Н. обжалва с касационна жалба решението на въззивния съд в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗПД за изземване и унищожаване на продуктите, по договор 16/-209/01.04.2016 г., с предмет „Доставка на елементи за заключващи системи с реф. № РРД15079, обособена позиция 2 – „Брави за врати на електромерни табла и ключалка едностранна със секрет и приложения – ключалка едностранна със секрет, описана в т. 1 , т. 2 от Приложение 1 съответно т. 6 от Приложение 2 към договора и Брава четиристранна, описана в т. 4 от Приложение 1, съответно т. 4 от Приложение 2 към договора от 14.06.2016 г.

Излага съображения за основание за отмяна на решението в обжалваната част съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 и 3 от ГПК. Необосновано било прието, че биха били нарушени правните интереси на ответника, без да се съобрази, че е допуснато нарушение на правата на ищеца. Въззивният съд не бил отговорил на оплакванията във въззивната жалба, че изделията получавали собствена идентификация и биха могли да бъдат монтирани и заменяни. Липсвало обсъждане на всички доводи. Моли да се отмени решението. Претендира разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните, относими към спорния предмет и да изложи в мотивите към решението си конкретни съображения относно фактическите и правни изводи по отношение на релевирания пред него материалноправен спор, обуславящи изхода на делото. Твърди, че по този правен въпрос касаторът се е произнесъл в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС, т. 19 от ТР 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС.

Сочи основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл.

3

280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. С оглед подробно изложените фактически и правни основания в постановеното въззивно съдебно решение по отношение на уважения иск по чл. 57, ал.1, т. 1 от ЗПД, с което било установено нарушение от ответната страна на правата на дизайн върху двата дизайна, съдът бланкетно отбелязвал, че следва да се държи сметка за интересите и на двете страни като не се допуска прекомерно засягане на имуществената сфера на ответника. Съдът следвало да обсъди в мотивите си до каква степен е годно да се постигне желания правен ефект от предвидената от закона възможност за реализирането на обективно кумулативно съединени искове по чл. 57, ал. 1, т.

1 и т. 4 от ЗПД, не само по отношение на имуществената сфера на ответника и интересите на третите лица, но и с оглед защитата на притежателя на промишления дизайн, както и на неговия автор. В очевидно противоречие със смисъла на установеното нарушение на процесните дизайни било постановеното решение по този иск.

Ответникът „Асса аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД оспорва касационната жалба на „Сонико“ ООД. Твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Счита, че не е налице допълнително соченото основание.

Въззивният съд бил изложил мотиви, които обосновават отхвърляне на иска с правно основание чл. 57, т. 4 от ЗПД. Излага съображения, че не е налице соченото основание съг ласно чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Третото лице помагач „Електроразпределителни мрежи запад“ ЕАД (предишна фирма „ЧЕЗ Разпределение България“ ЕАД) чрез юрисконсулт Сидерова, в подадения отговор, на основание чл. 287, ал. 1 от ГПК, оспорва касационната жалба на „Сонико“ ЕООД. С оглед единствения поставен процесуалноправен въпрос в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

Във въззивното решение поставеният правен въпрос не бил разрешен в отклонение от задължителната и трайна практика на ВКС. Въззивният съд бил изложил мотиви по фактите и бил направил своите изводи, като бил съобразил основния принцип, който бил и на конституционно ниво – принцип на пропорционалност като баланс на интересите на всички субекти, заинтересовани от съответните блага.

4

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационните жалби са допустими, подадени от легитимирани да обжалват решението страни, в посочените части, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

В решението си въззивният съд на първо място е посочил, че е сезиран с въззивни жалби от „Асса аблой опънинг солюшънс България“ ЕООД“ в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл.

57, ал. 2, т. 3 от ЗПД и от „Сонико“ ООД, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗПД. Възприел е, че обект на защита са притежаваните от ищеца права върху промишлен дизайн с наименование „брава четиристранна за метални шкафове“ с рег. № 4349, с дата на заявяване 22.01.2001 г. и срок на действие на регистрацията 22.01.2021 г. и върху промишлен дизайн, регистриран в ПВ на Р България, с наименование „Брава и ключалка“ с рег. № 6326, с дата на заявяване 01.02.2006 г. и срок на действие на регистрацията 01.02.2021 г. Приел е твърдението на ищеца, че в края на 2016 г. ответното дружество, с предходно наименование „Мауер логинг системс“ ООД, по силата на договор № 16 209 от 01.04.2016 г. е доставил на „ЧЕЗ разпределение България“ АД стоки, представляващи „брава четиристранна за едностранна ключалка“ и „ключалка едностранна със секрет“, които били идентични на тези, регистрирани като промишлени дизайни от ищеца, с които действия били накърнени правата му върху посочените обекти на промишлени дизайни.

Въззивният съд е приел, че исковете са допустими и възможността за оспорване по реда на чл. 164, ал.1, т. 5 от ЗОП на договора за обществена поръчка, сключен между ответника и третото лице помагач, не изключва правото на избраната от ищеца искова защита.

Въззивният съд е разгледал обхвата на закрила съобразно чл. 18 от ЗПД, както и чл. 3, ал. 1 от ЗПД, като е преценил, че регистрацията на промишлен дизайн, извършена по съответния ред от Патентно ведомство, за което са представени доказателства, решения на Патентно ведомство, го задължава да приеме, че ищецът е носител на право върху промишлен дизайн за съответните изделия, подробно индивидуализирани. Съдът се е позовал на чл.10, ал.1 от ЗПД, съгласно който правото върху промишлен дизайн се 5 придобива чрез регистрацията му в Патентното ведомство, считано от датата на подаване на заявката за регистрация и по силата на действието на индивидуалните административни актове на Патентно ведомство за ищеца са възникнали права върху промишлен дизайн. Въззивният съд, е приел, че извършената регистрация е след съобразяване на изискванията на чл. 11, ал. 1, чл. 12 и чл. 13 от ЗПД.

След анализ на свидетелствата и справките, издадени от Патентно ведомство, е прието за установено наличието на регистрация върху промишлен дизайн рег. № 6326, с наименование „Брава и ключалка“, като е взето предвид свидетелство за промишлен дизайн от Патентно ведомство на Република България, с дата 20.12.2006 г за регистриран на 14.12.2006 г. и със срок на регистрация 01.02.2016 г. промишлен дизайн. Посочено е, че е заявено със заявка № 8386 с притежател- „Сонико“ ООД и автор – Крум Н. Н.. В свидетелството изрично било посочено, че броят на заявените дизайни са два.

Приет е и технически чертеж за ключалка със секрет L 29. Възприета е регистрация и съгласно представено удостоверение от 19.10.2017 г., установяващо регистриран в Патентното ведомство на Р България на 26.02.2002 г. промишлен дизайн с наименование „Брава четиристранна за метални шкафове“ с рег.№ 4349, с дата на заявяване 22.01.2001 г. Съгласно удостоверяването е прието, че притежател на дизайна е „Сонико“ ООД, като срокът на регистрацията е до 22.01.2021 г., а от друго удостоверение на Патентно ведомство, че правото върху промишления дизайн с рег.№ 4349 е прехвърлено на „Сонико“ ООД от „ДЗУ“ АД, гр. Стара Загора. Възприето е, че към момента на приключване на устните състезания ищецът е носител на правата върху промишлен дизайн, с оглед представените доказателства, свидетелстващи за срока на регистрация, простираща се и към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд. С оглед заключенията на основна и допълнителна експертизи е обобщен извод, че ищецът в първоинстанционното производство има права върху дизайна, регистриран в Патентното ведомство на Република България с рег.№ 4349 и № 6326, като определящо за обхвата на правната закрила е съответното изображение на регистрирания дизайн, който извод е основан на чл. 18 от ЗПД.

Разпечатката съдържа 42 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5816c8d5-3c9e-477b-a8b7-6b284766cc35