Решение № 137 от 26.04.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Русе, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20234500500135 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

“ЕМЦ Дистрибюшън”ЕООД, със седалище и адрес на управлениегр.Русе, обжалва Решение № 1667 от 29.12.2022г, постановено по гр.д.№ 4779/22 по описа на РРС, с което е уважен предявеният частичен иск за сумата над 5 000лв до 12 000лв от общ размер на 20 520.33лв, ведно с лихви и разноски по делото. Излагат за оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част като постановено при нарушение на процедурните правила и пир неправилно приложение на материалния закон. Считат,че правните доводи на съда относно определяне на общия размер на обезщетението и на процента на съпричиняване са определени при нарушение на процесуалните правила и неточно приложение на материалния закон.

Съдът необосновано е определил размер по-висок от заявеният от ищеца и доколкото страданието е лично психическо отношение на лицето към увреждането е недопустимо съдът да определи такова извън фактическите твърдения на ищеца в исковата молба. Съдът не обсъдил и оценил фактите, че след приключване на болничните ищецът се е върнал на работа и е работил почни година без да има конкретни оплаквания. Съдът в нарушение на правилата за оценка на доказателствата и нормата на чл.52 ЗЗД е определил размера на обезщетението. Неправилно е решението и в частта, с която е определен размерът на съпричиняване от страна на ищеца. Искат отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което се определи справедлив размер на обезщетението и на размер на съпричиняване и да се отхвърли иска за предявеният размер над 5 000лв и се определят разноски съобразно уважената част от иска. Претендират се направени във въззивната инстанция разноски.

1

Въззиваемият Ш. З. Ш. счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендира разноските по делото.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.200 КТ. В производството пред първата инстанция по категоричен начин е установено, че на 18.11.2020г Ш.

З. Ш. е претърпял трудова злополука/ Разпореждане № 80 от 14.12.2020г на НОИ-ТП-Русе/. Установено е, че същата е настъпила докато Ш. е работил с циркуляр като лявата му ръка попада в зоната на циркуляра, срязва и наранява пръстите и част от дланта на ръката. От представените по делото медицински документи, а и от приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, е установено, че Ш. е получил размачкване на меките тъкани от първи до пети пръст на лявата ръка. Дефект на ката.

Ампутация на пети пръст на лявата ръка на ниво основна фаланга.

Състоянието на ръката е наложило оперативна интервенция с реампутация и кожна пластика. Ш. е бил в болничен от 18.11.2020 до 23.04.2021г. Към настоящият момент е трайно намалена работоспособност на горните крайници 20% в срок до 01.11.2023г. Според вещото лице към момента на прегледа на Ш. на 22.11.2022 захвата на първи, втори, трети и четвърти пръсти на лява ръка е възстановен като са налице белези в областта на пръстите на лявата ръка. Към момента на прегледа Ш. се е оплаквал от изтръпване в областта на първи, втори и четвърти пръсти на лявата ръка и променена чувствителност в областта на същите. Според устното заключение на вещото лице в съдебно заседание, са засегнати нервните окончания на пръстите, поради което Ш. има намаление на чувствителността и това ще е за продължителен период от време, т.е към настоящият момент Ш. продължава да е с намалена чувствителност на тези пръсти. Според вещото лице независимо от възстановеното захващане, Ш. има променено усещане в пръстите. Освен това в ампутирания пръст има фантомни болки, които ще продължат продължително време. От показанията на св.С. И. също се установява, че синът й бил в шок от болките веднага след увреждането. Бил в болница една седмица, след което отишъл да живее при родителите си на село. Първите дни ходел в гр.Русе на превръзки, но след това такива му правил фелшера на селото, а след това баща му му правел превръзките. В началото болките му били много силни за период от около 2-3седмици.

Според свидетелката и понастоящем изпитва болки в пръстите и същите изтръпват и когато хване нещо с ръка го боляло. Предстоели му още две операции. След премахване на превръзките ръката му била неподвижна. От показанията на св. И. се установява, че след приключване на болничните се е върнал на работа, но през м.август 2022 е напуснал защото го боляла ръката и не можел да вдига тежести. От показанията на св.К. и св.Г.-И. се установява, че след връщането му на работа Ш. работел нещо различно от преди. Слагал етикети на кашончета от по половин кг, които от своя страна се поставяли в друг кашон, който се завързвал с палета. Св.И. и ищеца Ш. слагали етикети, бандежирали целия палет и го връзвали. Според св.И. Ш. не е имал проблеми с ръката. Той не е споделял с нея, че му е дискомфортно и не се оплаквал от нещо. Работата, която Ш. извършвал след злополуката била по-лека от предходната и му било забранено да доближава до циркуляра.

При така установената в първата инстанция фактическа обстановка, 2 правилно съдът е приел, че вследствие на уврежданията, настъпили от трудовата злополука, Ш. е изпитвал болки и страдания. Няколко седмици е изпитвал силни болки, както по време на оперативната интервенция, така и по при извършваните чести превръзки на раните, както и в последствие при раздвижване на пръстите. Същият дълъг период от време е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност. Към настоящият момент, макар и захвата на пръстите да е възстановен, същият усеща пръстите си по различен начин, същите изтръпват и изпитва болка когато захваща предмети с ръката си. При това положение преценката на първоинсанционния съд, че тези му болки и страдания могат да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 30 000лв е правилна. При определяне на размера на това обезщетение съдът не е излязъл извън рамките на претенцията на ищеца, тъй като е извършил оценка на търпените болки и страдания според критериите по чл.52 ЗЗД без съдът да включва някакви различни от твърдените от ищеца болки и страдания.

Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че при изпълнение на трудовите си задължения, при които е настъпила трудовата злополука, ищецът е съпричинил вредоносния резултат с 30%. Въззивният съд намира, че с оглед събраните по делото доказателства- писмени и гласни, е установено, че независимо от твърденията на работодателят, че длъжността на ищеца не е свързана с работа с циркуляр, то фактически на общите работници е възложена такава работа. Това е установено от показанията на св.И. Г.-И., която е пряк ръководител на ищеца. Същевременно по делото липсват доказателства ищецът да е инструктиран от работодателят си във вързка с работата с циркуляр. По тези съображения съдът намира, че преценката на първоинстанционния съд за размера на съпричиняването от страна на ищеца е правилно. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел, че дължимото на ищеца обезщетение е в размер на 20 520.44лв / като разлика между размера на обезщетението с процента съпричиняване-21 000лв и изплатеното застрахователно обезщетение-479.56лв/. Искът е предявен като частичен в размер на 12 000лв, поради което правилно съдът е приел, че същият следва да се уважи. Решението е обжалвано от работодателят в частта над присъденото обезщетение от 5 000лв до размера на частичният иск 12 000лв., поради което решението в тази част е правилно и следва да се потвърди. Решението в частта, в която частичният иск е уважен до размер на 5000лв като необжалвано е влязло в сила.

Първоинстанционният съд обаче е отхвърлил предявеният иск до претендираните 25 000лв като неоснователно. Решението в тази част е процесуално недопустимо като съдът в тази част се е произнесъл по непредявен иск. Ищецът е предявил частичен иск в размер на 12 000лв, частично от 25 000лв. В този случай предмет на делото е иск за неимуществени вреди от трудова злополука в размер на 12 000лв., т.е само в рамките на заявеният частичен иск. Респективно решението се ползва със сила на пресъдено нещо само до размера на предявеният частичен иск. С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. В този смисъл предмет на делото е само частичният иск в размер на 12 000лв, но не и сумата над този размер, поради което решението в частта в която е отхвърлен искан за общия 3 размер над 20 520.44лв до 25 000лв е недопустимо и следва да бъде обезсилено.

Решението в частта за присъдените лихви и разноски е правилно като съответстващо с изхода на спора, поради което и в тази част следва да се потвърди.

В тежест на жалбоподателя са направените от въззиваемия разноски в настоящата инстанция в размер на 800лв, адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1667 от 29.12.2022г, постановено по гр.д.

№ 4779/22 по описа на РРС в частта, в която „ЕМЦ Дистрибюшън“ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Русе е осъдено да заплати на Ш. З. Ш. сумата над 5 000лв. до 12 000лв частичен иск, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.11.2020, ведно със законната лихва от 18.11.2020г до окончателно плащане, както и в частта за разноските в размер на 600лв.

Решението в частта, в която предявеният частичен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 18.11.202020г е уважен в размер на 5000лв, като необжалвано е влязло в сила.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1667 от 29.12.2022г, постановено по гр.д.№ 4779/22 по описа на РРС в частта, в която искът за неимуществени вреди в общия размер е отхвърлен над сумата от 20 520.44лв до 25 000лв ОСЪЖДА „ЕМЦ Дистрибюшън“ЕООД, ЕИК 202339357, със седалище и адрес на управление-гр.Русе, бул. "Т." да плати на Ш. З. Ш., ЕГН ********** разноски във въззивната инстанция в размер на 800лв, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4