Решение № 1629 от 12.03.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 9329/2023
- Вид
- Решение № 1629
- Подписан
- 12.03.2026
- Състав
- Екатерина Стоева
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.416, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1629 гр. София, 12.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20231100109329 по описа за 2023 година
Предмет на производството е предявен от „Актъс“ ЕООД против Л. И. С. и И. Л.
С. иск с правно основание чл.135 ЗЗД за прогласяване относителната недействителност на договор за дарение на недвижим имот от 17.05.2021г., обективиран в НА № 53, том I, рег.№ 923, дело № 38/2021г.
Твърденията на ищеца са, че е кредитор на първия ответник за парично вземане от 114 192лв., представляващо платено и подлежащо на връщане възнаграждение по развален договор за строителни дейности. За част от вземането в размер на 25 000лв. се снадбил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 949/2021г. по описа на РС-Пазарджик, след връчването на която длъжникът се разпоредил със свой недвижим имот в гр.София, ж.к.******** чрез дарение в полза на баща сивторият ответник. Поддържа, че тази сделка е увреждаща интересите му, обуславящо правния интерес от прогласяването й спрямо него за относително недействителна по чл.135 ЗЗД.
Ответникът Л. С. не оспорва неизпълнението на сключения с ищеца договор за изработка и дължимостта на паричната сума. Сочи, че поради финансови затруднения по обслужване на свой ипотечен кредит, баща му започнал да заплаща вноските и поискал да му прехвърли имота, което направил.
Ответникът И. С. потвърждава, че прехвърлянето на имота било свързано със затруднения на сина му по обслужване на ипотечен кредит към банка и сочи, че било 1 направено във формата на дарение за да спести разходи от местен данък и с обещанието да му върне собствеността обратно, когато стабилизира финансовото си състояние.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото намира следното:
Предмет на иска по чл.135 ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за недействителна спрямо него сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда. Правото възниква, когато сделката /възмездна или безвъзмездна/ или действието са увреждащи, но длъжникът и третото лице са знаели за увреждането /чл.135, ал.1 ЗЗД/, както и когато увреждащата сделка или действие са извършени преди възникване на вземането, но са били предназначени от длъжника и третото лице да увредят кредитора /чл.135, ал.3 ЗЗД/. Искът е конститутивен и уважаването му, независимо в коя от двете хипотези, има за правна последица непротивопоставимост спрямо кредитора на сделката или действието между длъжника и третото лице.
Предпоставките на този иск са качеството кредитор на ищеца; отчуждаване от ответника-длъжник на собствено имущество или осъществяването на правни и/или фактически действия, с които намалява имуществото си, възпрепятстващо възможността на кредитора да се удовлетвори; знание от длъжника, че по този начин уврежда интересите на кредитора, а при разпореждане по възмезден начин наличие на знание за увреждането и от приобретателя. Съгласно чл.135, ал.2 ЗЗД знанието за увреждане се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
В полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 16.03.2021г. по ч.гр.д.№ 949/2021г. по описа на РС-Пазарджик срещу „Нест Строй“ ЕООД и Л. И. С. за заплащане солидарно на сумата 25 000лв., частично от 114 192лв., представляваща подлежащо на връщане възнаграждение по развален договор за строителство от 22.06.2020г., ведно със законната лихва от 12.03.2021г. до изплащането.
Вземането е било предмет на установителен иск по чл.415 ГПК по гр.д.№ 2359/2021г. по описа на РС-Пазарджик и основано на сключен между ищеца „Актъс“ ЕООД и „Нест Строй“ ЕООД договор на 22.06.2020г. за строителни дейности по „Едномфамилни жилищни сгради А1 и А2“ в гр.София, в.з.“Симеоново-Драгалевци-II част“, които е следвало да се изпълнят в срок до 31.09.2020г. За произтичащите от договора задължения ответникът Л. С. поел да отговаря солидарно с представляваното от него дружество-изпълнител „Нест Строй“ ЕООД. Ищецът-възложител заплатил част от уговореното възнаграждение в размер на 114 192лв., но поради неизпълнение в срок на строителни дейности упражил правото на разваляне на договора с писмено изявление на 05.03.2021г. и поискал връщане на платеното от солидарните длъжници 2 на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД.
С решение № 76/20.01.2023г. по гр.д.№ 2359/2021г. на РС-Пазарджик искът на ищеца е уважен с признаване за установено, че „Нест Строй“ ЕООД и Л. С. му дължат солидарно 25 000лв., частично от 114 192лв., на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД вр. чл.87 ЗЗД, ведно със законната лихва от 12.03.2021г. до изплащането, както и осъдени да заплатят разноски по делото от 3400лв. Решението е влязло в сила 05.06.2024г. след потвърждаването му с решение № 195/23.05.2023г. по в.гр.д.№ 161/2023г. на ПОС, а то недопуснато до касационно обжалване с определение № 2756/05.06.2024г. по гр.д.№ 4185/2023г. на ВКС, IV г.о.
Въз основа влязлото в сила съдебно решение по установителния иск по чл.415 ГПК на основание чл.416, ал.2 ГПК заповедта за изпълнение е влязла в сила с издаден в полза на ищеца изпълнителен лист на 03.07.2024г.
Не е спорно и видно от представения НА № 16, том III, рег.№ 4462, дело № 147/2018г. ответникът Л. С. придобил чрез покупко-продажба собствеността върху недвижим имот-Апартамент № 16 в гр.София, ж.к.********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 84 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-*** и ***; под обекта-*** и над обекта-няма, заедно с прилежащо избено помещение № 4 с полезна площ 2.25 кв.м., при съседи: мазе на Н.С., коридор, мазе на В.К., вх.Б и мазета от вх.Б, заедно с 1.696% идеални части от сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена, представлявящо поземлен имост с идентификатор ***.
На 17.05.2021г. Л. С. прехвърлил имота на баща си И. Л. С. чрез договор за дарение, за което съставен НА № 53, том I, рег.№ 923, дело № 38/2021г. Не е спорно, че разпореждането е извършено след издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и преди постановяване решението на РС-Пазарджик по установителия иск за паричното вземане.
По делото не се твърди и не са ангажирани доказателства длъжникът и ответник в настоящото производство Л. С. да е изпълнил задължението си към ищеца чрез плащане или по друг начин.
Въз основа изложеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:
Според трайно установената съдебна практика увреждане по смисъла на чл.135 ЗЗД има винаги, когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява. Увреждащо действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване правата на 3 кредитора спрямо длъжника-когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.
Увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.
В случая първият ответник е дарил процесния имот по време след разваляне на договора за строителство и възникване правото на ищеца по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да получи от него, като солидарен длъжник, връщане на платеното възнаграждение на отпаднало основание, т.е. след възникване на вземането. Разпореждането по безвзъмезден начин води до намаляване имуществото му, тъй като срещу прехвърлените права не получава насрещна престация, а това рефлектира върху възможността за удовлетворение на кредитора и в този смисъл е увреждащо интересите му. Наведената причина за дарението, свързана с обслужването на кредит на ответника и длъжник към банка, е без значение и не може да служи като аргумент изключващ увреждането. Доколкото сделката е безвъзмездна и направена в полза на неговия баща на основание чл.135, ал.2 ЗЗД знанието му за увреждане се предполага, а наличието на такова знание от приобретателя законът не изисква.
По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
С оглед този изход в тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5325.94лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение
„Актъс“ ЕООД, ЕИК 204601616, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.******** офис 3.8, по предявения против Л. И. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.********, и И. Л. С., ЕГН **********, с адрес гр.Пазарджик, ул.********, иск с правно основание чл.135, ал.1 ЗЗД на договор за дарение от 17.05.2021г., обективиран в НА № 53, том I, рег. № 923, н. д. № 38/2021г., с който Л. И.
С. прехвърля на И. Л. С. безвъзмездно правото на собственост върху недвижим имотАпартамент № 16 в гр.София, ж.к.********, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ 84 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-*** и ***; под обекта4
*** и над обекта-няма, заедно с прилежащо избено помещение № 4 с полезна площ 2.25 кв.м., при съседи: мазе на Н.С., коридор, мазе на В.К., вх.Б и мазета от вх.Б, заедно с 1.696% идеални части от сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е построена, представлявящо поземлен имост с идентификатор ***.
ОСЪЖДА Л. И. С., ЕГН **********, от гр.София и И. Л. С., ЕГН **********, от гр.Пазарджик, да заплатят на „Актъс“ ЕООД, ЕИК 204601616, гр.София, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК от 5325.94лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5