Решение № 322 от 12.10.2022, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№322 гр. Враца, 12.10.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, втори състав, в публично заседание на 19.09.2022 г./деветнадесети септември, две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

АДМ. СЪДИЯ: КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ при секретаря Даниела МОНОВА и в присъствието на прокурора Веселин ВЪТОВ като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ адм. дело № 248 по описа на АдмС – Враца за

2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 284 и сл.

Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл. 1 и сл. от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е въз основа на ИСКОВА МОЛБА подадена от ** Г.В. ***, сега ***, срещу Министерство на правосъдието и Главна Дирекция /ГД/ „Охрана“ към Министъра на правосъдието /МП/, с цена на иска 3 000 лв. /три хиляди лева/ – претендирано обезщетение за претърпени нематериални щети вследствие от незаконосъобразни действия/бездействия – неосигуряване явяването му на дата 12.11.2020г. в съдебно заседание по гр.д. № 1591/2018г. на СГС /Софийски Градски Съд/, като не е било изпълнено разпореждане на съда и нарушено правото му да участва лично в съдебното производство пред СГС. В Исковата молба се твърди, че ищеца вследствие незаконосъобразните действия/бездействия е изпаднал в ** . Иска се осъждане на ответниците да му заплатят исканата сума за обезщетение, ведно със законната лихва от завеждането на ИМ /Исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата. Исковата молба е с дата от 24.08.2021г. и е заведена с вх. № 29748/27.08.2021г. при АССГ.

С Определение №

3820/20.04.2022г. по адм.д. № 3569/2022г. на ВАС исковата молба е изпратена за разглеждане на Административен Съд – Враца.

С Определение на съда по настоящето дело – адм.д. № 248/2022г. по описа на АдмС Враца от 13.05.2022г.

/на л.18 от делото/ по искане на ищеца Г.В. е конституиран трети ответник Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към МП – гр.София.

Пред съда иска се поддържа изцяло от ищеца Г.В. лично и в писмена защита по съображенията изложени в исковата молба, като се иска уважаване на иска в пълния му размер срещу тримата ответници. В писмената защита се излагат доводи, че иска е доказан от събраните по делото писмени доказателства.

Ответника Министерство на правосъдието, чрез процесуален пред-ставител, в Писмен отговор /на л.38-41 от адм.д.№ 8539/21г. на АССГ/ излага съображения, че иска е недопустим и неоснователен, за което се излагат съображения. Твърди се, че в Областно Звено „Охрана – ***“ не е получавана заявка за конвоиране на ** Г.В. за посоченото дело на 12.11.2020г., поради което и не е конвоиран. Иска се отхвърляне на исковата молба, като неоснователна и недоказана. Пред съда не се явява представител.

Ответника ГД“Охрана“ към

МП, чрез гл. директор, в Писмен отговор /на л.44-47 от адм.д. на АССГ/ излага съображения също, че иска е недопустим и неоснователен, за което се излагат съображения. Твърди се, че в Областно Звено „Охрана – ***“ не е получавана заявка за конвоиране на ** Г.В. за посоченото дело на 12.11.2020г., поради което и не е конвоиран. Иска се отхвърляне на исковата молба, като неоснователна и недоказана. Прилага в подкрепа на твърденията си писмени доказателства /на л.48-52 от адм.д. № 8539/21г. на АССГ/. В писмено становище /л.108-110/ от процесуалния пред-ставител се поддържат съображенията изложени в писмения отговор. Пред съда не се явява представител.

Ответника ГДИН към МП, чрез процесуален представител, в Писмен отговор /л.99-101/, също излага съображения, че иска е недопустим и неоснователен. Твърди се, че ГДИН не е надлежен ответник, тъй като не е натоварен с конвоиращи функции и исковата молба не се доказва, както по отношение твърдяното незаконосъобразно бездействие, така и по отношение реално претърпяни вреди и причинна връзка между тях. Иска се отхвърляне на предявения иск, като недопустим, неоснователен и недоказан.

Участващият в делото прокурор дава заключение за допустимост и основателност на исковата претенция относно ответника ГД“Охрана“ към МП. Излага съображения, че е установено, че ищеца Г.В. не е конвоиран за с.з. на 12.11.2020г. по делото пред СГС, с което е нарушено правото му на лично явяване по делото. Съгласно чл.284 от ЗИНЗС са претърпени неимуществени вреди и исковата претенция следва да се уважи, като преценката за размера на обезщетението предоставя на съда.

Административният съд, анализирайки събраните по делото писмени доказателства и като прецени доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищеца Г.В.В. е ** и считано към есента на 2020г. изтърпявал наказанието си в *** .

Преди това през 2018г. завел дело, като ищец в СГС /Софийски Градски съд/, а именно гр.д. № 1591/2018г., по което дело имал назначен особен представител * Д.. С Молба вх.

№ 154768/26.11.2018г. /на л.133 от настоящето дело/ * Д. поискал от председателя на състава на СГС разглеждащ делото насрочване на делото съгласно изискванията на чл.140 от ГПК и изрично да бъде призован в о.с.з. /открито съдебно заседание/ и г-н Г.В.В.. С Молба с изх. № 473/10.03.2020г. на *** /л.134/, с Изрично искане – Молба с дата от 09.03.2020г. /л.135/ л.св. Г.В. посочил, че не е получил призовка за предстоящото съдебно заседание и поискал в качеството си на ищец по делото да бъде призован с призовка и лично да присъства в с.з., като с изрична призовка бъде уведомена затова администрацията на ***, за да бъде конвоиран.

Призовката за делото е получена от Г.В. на 30.06.2020г. /л.137/, чрез служител – * /С. К./, като делото било насрочено на 12.11.2020г. от 09:30 ч. в СГС. В ГДИН към МП *** призовката е заведена с вх. № В 4036 от 26.06.2020г., което е отбелязано с печат и ръкописен текст върху самата призовка.

С писмо изх.номер от 30.10.2020г., вх. номер от 02.11.2020г. /л.153/ от Министерство на Правосъдието, ГД“Охрана“, до Зам.Председател на СГС и Ръководител на „Гражданско отделение – първоинстанционни състави“, се уведомява, че по гр.д. № 1591/18г. за 12.11.2020г. от 09:30 ч. е призован ** Г.В. ** както и че лицето се ** и същия се осъществява съвместно от служители на ГД “Охрана“ към МП и ТД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ към МВР в изпълнение постановление на прокурор от ВКП. Предвид усложнената епидемична обстановка, свързана с разпространението на КОВИД-19, големия ресурс от служители за осъществяването на мероприятието свързани с повишени мерки за сигурност и наличие на техническа възможност и условия за провеждане на делото онлайн в ***, както и с цел намаляване от риска от заразяване, се предлагало с разпореждане на съда, делото да бъде проведено онлайн.

С Определение от 05.11.2020г. в закрито заседание по гр.д. № 1591/ 2018г. на СГС /на л.17 от приложеното адм.д.

№ 8539/2021г. на АССГ/, във връзка именно с писмото на ГД “Охрана“ от 02.11.20г., председателя на състава определил, че „Съдебното заседание ще бъде проведено редовно – присъствено“, както и ищецът да се уведоми, че личното му присъствие в насроченото съдебно заседание /на 12.11.20г./ „не е задължително“.

В това заседание Г.В. може да бъде представляван надлежно от назначение му особен представител /*.Д./. Независимо от това са дадени указания на ищеца относно евентуален разпит на двама свидетели в това с.з. Постановено е за това определение да се уведомят страните /ищецът лично и чрез * Д./ и МП /ГД“Охрана“/, както и на ищеца да се изпрати препис от писмото на МП ГД“Охрана“ от 02.11.20г.

Препис от Определението е изпратено на ищеца Г.В. със Съобщение от 05.11.2020г., заведено с вх. № В 7750/ 10.11.2020г. в МП ГДИН *** /на л.16 от делото на АССГ/ и върнато съобщението с изх. № 7750/10.11.2020г. /л.15 от делото на АССГ/. С писмо е върната и призовката изпратена до ** Г.В. /на л.14 от делото на АССГ/.

С писмо с изх. № 7413/06.11.2020г. от

ГД“Охрана“ до ОЗ “Охрана – ***“ е изпратено по компетентност препис от Определението от 05.11.2020г. на СГС /на л.48-51 от приложеното адм.д. № 8539/21г. на АССГ/.

На 12.11.2020г. се провело открито с.з. по гр.д. № 1591/2018г. пред СГС, като за ищеца се явил особения представител * Д., не се явил ищеца Г.В.. * Д. заявил, че в личен разговор с представляваната от него страна г-н В. го помолил да предаде на съда неговото искане делото да не се гледа в днешното с.з. и да бъде отложено за друга дата, тъй като е нарушено правото му на защита. Заявил още, че негово лично мнение, като представител на ищеца е, че няма пречка за даване ход на делото в днешното с.з. Съдът „С оглед съдържанието на определението от 05.11.2020г.“ е дал ход на делото, представен е от * Д. документ, които е приет, като писмено доказателство по делото и са разпитани двама свидетели. Делото е отложено, като е дадена възможност на страните да изразят становище по представени писмени доказателства и копие от протокола да се изпрати на ищеца. Дадена е възможност на ищеца да изрази допълнително становище във връзка с разпитите на свидетелите. Делото е отложено за 29.04.2021г. /Протокол с.з. от 12.11.2020г. на л.138-139 от настоящето дело/.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че предявеният иск е ДОПУСТИМ, но само спрямо ответниците Главна Дирекция „Охрана“ към МП и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, тъй като е предявен от лице, ** , което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на тези две дирекции, а именно лицето – ищеца ** Г.В. не е конвоиран до съдебно заседание пред СГС. ГД“Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към МП - София е специализирана административна структура, юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище София. Дирекцията упражнява пряко ръковод-ство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода. Съгласно чл.391 от Закон за съдебната власт ЗСВ/ към министъра на правосъдието има и ГД “Охрана“, която осъществява дейност по охрана и съгласно ал.2 също е юридическо лице със седалище в София към министъра на правосъдието. ГД“Охрана“ конвоира лица изтърпяващи наказание лишаване от свобода до органите на съдебната власт и на територията на страната. От своя страна органите на съдебната власт, в настоящия случай съдът /СГС/ призовават лишените от свобода по съдебни дела не пряко чрез ГД“Охрана“, а чрез ГДИН, по местоизтърпяване на наказанието, които от своя страна изпращат заявката за конвоиране до ГД“Охрана“.

В случая задължението за конвоиране на лишаване от свобода е законово задължение именно на ГД „Охрана“, но за уведомяване затова на ГДИН, такива правомощия и задължение по силата на закон няма ответника Министерство на правосъдието, поради което искът за обезщетение срещу този ответник се явява НЕДОПУСТИМ и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Въз основа на установената по делото фактическа обстановка съдът приема, че предявеният срещу ГД „Охрана” към МП – гр. София и ГДИН към МП - гр. София иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Следователно отговор-ността на държавата възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или на длъжностно лице на държавата; 2. Незаконосъобразният акт, респ. действие или бездействие, да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4.

Причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани пред-поставки трябва да са налице кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК.