Решение № 491 от 06.06.2025, Районен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Сливен, 06.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка К. Желязкова - Спирова при участието на секретаря Албена Г. Василева като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско дело № 20232230105013 по описа за 2023 година

Предявен е иск за делба на съсобствени недвижими имоти с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК и чл.34 от ЗС. Производството е в първа фаза на делбата.

Ищците твърдят, че са законни наследници на С. Д. Ч., починал на 29.11.1997 г. Същия е бил признат за собственик на основание придобивна давност, с нотариален акт № 40, т.VIII, дело № 668 от 08.08.1958 г. по описа на Сливенски народен съдия, установена по обстоятелствена проверка на следния недвижим имот: поземлен имот - празно дворно място, находящо се в гр. Сливен в квартал 65, планоснимачен номер 462, с площ от 159 кв.м., при граници: Ц. Д. Б., Н. А. Т., Т.Ст. П., К. Й. А. и улица, а останалата част от 118 кв.м. към 1995 г. била отразена като част от имот пл. № 307 с площ 290 кв.м., в квартал 16 по кадастралния план на гр. Сливен. След приемане на КККР на гр.

Сливен имот № 307, в който попадала и собствената на ищците имот част от 118 кв.м., бил отразен като част от ПИ с идентификатор *** с площ 222 кв.м., адрес: гр. Сливен, п.к. 8800, Кутелка № 11, вид територия: урбанизирана, НТП: ниско застрояване /до 10м./, стар номер 307, съседи:

***, ***, ***, ***, ***, като в регистъра целия имот с идентификатор № ***, включващ и 1 собствените на ищците 118 кв.м/, бил записан на община гр. Сливен, като частна общинска собственост, без данни за издаден документ за собственост.

Посочват, че съгласно правните разпоредби на ЗС, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПНИМ, ЗБНМ, ЗДИ, ищците са поискали реституция за възстановяване на собствеността върху 41 кв.м. от имота им, като същата е била отказана с мълчалив отказ на кмета на община Сливен, който е влязъл в сила.

Твърдят, че наследодателят им от 1958 г. до неговата смърт не е загубил правото си на собственост, като е упражнявал непрепятствано правомощията си. Осъществявал ползването и владението на имота без частта на 41 кв.м., върху която била изградена улица. Наследниците му по същия начин продължили да владеят имота, върху площта на 118 кв.м. от имота, като това владение не било прекъсвано и до настоящия момент.

Твърдят, че са плащали данъци за горепосочения имот, както и също така, че подавали молби за разрешение на строеж в имота и за неговото упълномеряване с остатъци от други имоти, като още приживе наследодателят подавал молби за определяне на строително петно за строеж на сграда. Сочат, че същия е бил записан в разписния списък към кадастралния и регулационен план като собственик на имота и е получавал искани от него скици за имота, като до 2022 г. имота се е водил на негово име.

Изтъкват, че за актуването с акт за частна собственост № 4479/20.06.2022 г., на поземления имот с идентификатор № *** с площ 222, включващ и частта от собствения им имот в размер на 118 кв.м., са разбрали от известно време, като до посочената дата на съставянето на акта не бил издаден към него акт за общинска или държавна собственост и същия смущавал правото на собственост на ищците. Във връзка с това, посочват и записването на акта в регистъра към кадастралната карта като документ за собственост на името на ответната Община.

Излагат аргументи за възникване на съсобственост, след включването на частта на имота на доверителите в размер на 118 кв.м. в поземлен имот с идентификатор № *** с площ 222, а преди това в ПИ пл. № 307 с площ 290 кв.м., с права на съсобственост на ищците в размер на 118/222 ид. части.

Предвид гореизложените, молят съда да постанови решение, да се признае за установено че ищците са собственици по наследство и давностно 2 владение на 118/222 идеални части от процесния недвижим имот и да се допусне делба на поземлен имот с идетнификатор *** с площ 222кв.м. и да се допусне съдебна делба на ПИ с идентификатор *** с площ 222 кв.м., адрес: Сливен, п.к. 8800, Кутелка № 11, вид територия: урбанизиране, НТП: ниско застрояване /до 10м./, стар номер 307, съседи:

***, ***, ***, ***, *** между страните по делото при дялове: за С. Р. Ч. – 19.66/222 ид. части, за Д. С.

Ч. - 19.66/222 ид. части, за Р. С. Ч.- 19.66/222 ид. части и за община Сливен – 103/222 ид. части.

Молят, и да се отмени Акт № 4479 от 20.06.2022 г. за частна общинска собственост на Община Сливен относно частта от 118/222 кв.м. идеални части от ПИ идентификатор *** с площ 222 кв.м., адрес: гр. Сливен, п.к.

8800, ***.

При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответната страна.

Считат, че предявената искова молба е нередовна, тъй като не били представени достатъчно документи като „удостоверение за смърт и удостоверение за наследници на наследодателя, както и доказателства за наследствените имоти“ за доказване наличие на собственост на имота, за да бъде допуснат до делба. Също така, подчертават, че следва да се установи първо съсобствеността на страните, още при предявяване на иска от страната освен това намират, че е налице липса на ясно определен петитум.

Твърдят, че иска е недопустим, тъй като по отношение на имот с предишен пл. № 462, кв. 66 по плана на кв. „Комлука“, гр. Сливен от 1957 г. е била проведена отчуждителна процедура за прокарвана на улица, открита със Заповед № 630/16.XI.1977 г., на ИК ма ГНС – Сливен, като със Заповед № 160/26. IV.1978 г. на ИК на ГНС- Сливен било одобрено отчуждаването и било определено парично обезщетение за собственика на имота. През 1999 г. настоящите ищци обжалвали мълчаливия отказ на кмета на община Сливен за отмяна на отчуждаването, като с влязло в сила Решение № 6537/03.12.1999 г. по адм. д. № 4683/1999 г. на ВАС (IV отд.) с което е отхвърлена жалбата против мълчаливия отказ на кмета за отмяна на отчуждаването, след като съдът установил, че предвиденото мероприятие за изграждане на улица било осъществено и приключило. Последващата жалба на ищците срещу мълчалив 3 отказ на кмета на Община Сливен била оставена без разглеждане като недопустима, което е потвърдено с Определение № 4346/14.06.2001 г. по адм. д. № 3281/2001 г. на ВАС (II – отд.), поради което считат, че исковата молба е недопустима.

Втори аргумент относно недопустимостта на иска намират в това, че ищците са загубили правото си на собственост и преди да се установи това право, поради което считат че искът се явява недопустим, като ПИ с идентификатор № *** е образуван в съвкупност от няколко имота, които в различните планове са променяли границите си. Освен това намират, че в делбата участват части от несъществуващи имоти с предишни пл. № 460, № 461, № 462, като всички са били отчуждени от предишните им собственици. В тази връзка намират, че не е налице индивидуализиране на конкретния имот.

Позовават се на съдебна практика в тази насока, касаеща допускането на делба, като сочат, че ищците са се възползвали от документ, с който са въвели в заблуждение органа по приходите, като са декларирали имот, който отдавна не е тяхна собственост, като изтъкват, че позоваването на нотариален акт, който е загубил правното си значение, предвид трансформациите на процесния имот не може да служи като доказателство.

Възразяват относно разглеждането на настоящата искова претенция, тъй като с влязъл в сила съдебен акт, ищците са загубили правото си на възстановяване на собствеността на имота. Настоящите искове се основават на факти, обхванати от силата на присъдено нещо.

Оспорват разглеждането на исковата претенция както за установяване на собствеността и допускането на съдебна делба.

При положение, че молбата се счита за основателна и допустима, считат същата за неоснователна и недоказана, като излагат съображения за това.

Считат, че исковата претенция е неоснователна, поради това, че по отношение на имота е извършено законосъобразно отчуждаване за прокарване на улица, като целият имот с предишен пл. № 462 по плана на кв. „Комлука“ от 1957 г., след отчуждителната процедура окончателно е излязъл от патримониума на наследодателя на ищците и е станал държавна собственост, което е потвърдено с влезлите в сила съдебни актове.

4

Оспорват твърдението, че наследодателя не е загубил правото на собственост. Към настоящия момент имот с пл. № 462 не съществува, като части от него и части от още два други имота по плана от 1957 г. са включени в процесния имот ***, което е констатирано и в Заповед № РД-1111-044 от 08.06.2022 г. на Областния управител на Област Сливен. Съгласно комбинирана скица № 1338/ 13.05.2022 г. на Дирекция „Устройство на територията“ към Община Сливен, в обхвата на процесния имот с идент.

***, за който ищците претендират установяване на собственост в отношение 118/222 ид. части, попадали както изградена улица и предвидена улична регулация, така и придаваема част към съседния имот с ид.

***.

Възразяват относно твърдението за придобиването на имота по давност и по наследство, за съществуването на съсобственост в имот с идентификатор ***, за искането за допускане на делба на имот, в който ищците нямат права на собственост, нямат основание за завеждане на подобен иск, както и не притежаването на качествата на процесуално легитимна страна.

Твърдят, че обстоятелствата, на които се базират претенциите не отговарят на действителното положение и на фактическата обстановка по делото. Приложения нотариален акт от 1958 г., считат, че не е източник на право за собственост, тъй като след това има приключила отчуждителна процедура, с която собствеността била прекратена. В тази връзка същите никога не са били собственици на процесния имот, както неоснователни считат, че са твърденията относно владението от 1958 г., и за упражняването на фактическа власт върху този имот предвид характеристиките на имота и предвид местоживеенето в други населени места. В допълнение имотът бил отчужден преди да се открие наследствената маса. Липсва индивидуализиране на спорния имот.

Възразяват относно твърдението на ищците за придобиване по давност на процесния имота, тъй като посочват, че конкретния имот има публичен характер.

Оспорват твърдението относно плащането на данъци за имота, както и че са били някога данъчно задължени лица за процесния имот. По тази линия, оспорват удостоверението за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ от 09.02.2023 г. по отношение на удостоверяването, че лицето е 5 данъчно задължено спрямо имота, като излага, че Удостоверението възникнало поради обстоятелството, че след постановените решение на ВАС, с които се потвърждава законосъобразността на отчуждаването, и ищците на са подали коригираща декларация по чл. 14, ал.9 от ЗМДТ за липса на данъчни задължения по отношение на процесния имот. Към това, добавят че удостоверението е неотносимо към имот с ид. № *** с адрес: гр. С., ул. "К." № ., а касае имот на ***, който е с ид. ***.

Оспорват направеното записване на наследодателя в Разписния списък на кадастрален и регулационен план в Община Сливен, съгласно което записване собственик на имота е наследодателят, като след отчуждаването същия е престанал да бъде собственик със Заповед № 160/26.04.1978 г.

Също така е оспорено и обстоятелството, че имотът се е водил на името на С. Ч. в кадастралната карта до 2022 г., като посочват че имота до 2022 г. бил държавна собственост. Позовават се на това, че със Заповед № РД-11-11044/06.06.2022 г. на Областен управител на Област Сливен, имотът е бил деактуван по реда на чл. 78, ал. 1 ЗДС и на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОС, § 7, ал.1, т.3 и т.4 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, следователно отписаните от актовите книги недвижими имоти стават общинска собственост. Молят за прекратяване на производството като недопустимо.

Направено е оспорване на представения Нотариален акт № 40, т.8, дело 668 от 1958 г., като неотносим към настоящото производство, както и Удостоверението за облагаеми имущества и декларирани данни по ЗМДТ, издаден на Р. С. Ч., като неверен, тъй като посоченият нот. акт в него по партида № **********004 към момента не удостоверява право на собственост и няма отношение към имот с адрес: гр. Сливен, ***. Така също е оспорена Декларация № 0342001170 от 30.03.1998 г. на С. Р. Ч., като съдържаща неверни данни, тъй като през 1998 г. посоченият документ за собственост не удостоверява право на собственост поради извършено отчуждаване през 1977 г. и не съответства на посочения в него адрес: гр.