Определение № 26441 от 27.07.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно гражданско дело 5321/2022
- Вид
- Определение № 26441
- Подписан
- 27.07.2023
- В сила
- 27.07.2023
- Състав
- РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 60081 от 04.07.2022 · ЕЛЕНА СВЕТЛИНОВА ШИПКОВЕНСКА
- Разпореждане № 9179 от 21.01.2023 · РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
- Разпореждане № 42054 от 01.04.2023 · РОЗАЛИНА ГЕОРГИЕВА БОТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 274, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 60, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 26441 гр. София, 27.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Частно гражданско дело № 20221110105321 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 415 ГПК.
Конкретиката на случая сочи, че съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение.
С разпореждане от 01.04.2023г., постановено по настоящето дело, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, като е указал и неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания. В конкретния случай определението, с което на заявителя се указва да предяви иск за установяване на вземането си, е връчено на последния на 27.04.2023г. С оглед това, при спазване на разпоредбата на чл. 60, ал. 3 ГПК, срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 29.05.2023г. Във визираният срок заявителят не е предявил иск за установяване на вземането си.
Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на молителя. За изпълнение на това задължение, с оглед предотвратяване на евентуалното обезсилване на заповедта за изпълнение, молителят следва да представи пред съда, издал заповедта, доказателства за предявяване на иска и за датата на депозиране на исковата молба. "Представянето" на посочените доказателства по смисъла на чл. 415, ал. 2 ГПК предполага не само изпращане и постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване на съда - по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е съдебно предявен. Уведомяването би могло да се осъществи, както изрично със заявление, придружено с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Единствено фактът на предявяване на исковата молба в съда, включително и когато е налице съвпадение в институцията 1
(един и същ конкретен съд) по заповедното и по исковото производство, не е достатъчен за доказване, че са спазени изискванията по чл. 415, ал. 2 ГПК. Съдът не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 410 ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й. Съдът по заповедното производство би могъл единствено да извърши справка, ако представените му доказателства са неясни или съдържат противоречиви данни. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК. С оглед изложеното, следва да се приеме, че заявителят не е предявил за иск за установяване на вземането си в определения месечен срок.
Съгласно разпоредбата на чл. 415 ГПК, в едномесечен срок заявителят следва да предяви иск за установяване на вземането си и да представи затова доказателства пред съда, издал заповедта за изпълнение, в който смисъл са и дадените до заявителя указания. Неизпълнението на указанията от заявителя за предявяване на иск за установяване на вземането му обуславя обезсилване на издадената заповед за изпълнение. В т.см. са постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 115 от 11.02.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 91/2010 г., II т. о., ТК; определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; определение № 127 от 11.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 880/2010 г., I т. о., ТК.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 09.03.2022г., издадена по ч.гр.д. № 5321по описа за 2022г. на Софийския районен съд, с която е разпоредено А. В. З., с ЕГН ********** и адрес: гр. София, ***********, общ.
Столична, обл. София (столица) да заплати на заявител ************* ЕООД с ЕИК:
*********** и адрес: гр. София, *************, общ. Столична, обл. София (столица) сумата 790,14 лева (седемстотин и деветдесет лева и 14 стотинки), представляваща главница, дължима по цедиран договор за кредитна карта от 17.09.2013 г., ведно със законна лихва за период от 14.12.2021 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева), на основание чл. 415, ал. 2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в седмичен срок от връчването му пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3