Решение № 265854 от 23.09.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.09.2021 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение

, II “Б” състав , в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР

ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5441 по описа на 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК

/въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5441/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В.И.Б. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №2002 от 29.01.2021 г постановено по гр.д.№42026/2018 г на СРС , 118 състав ; в частта , с която е признато за установено спрямо въззивника , че същият дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.150 ЗЕ ,чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД на “Т.С.” ЕАД *** сумата от 1572,96 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода м.09.2013 г – м.04.2016 г за ап.№29 в гр.София , ж.к.Толстой бл.66 вх.1 ет.6 ; и сумата от 48,57 лева за дялово разпределение за периода м.09.2013 г – м.04.2016 г , ведно със законната лихва от 27.10.2016 г до окончателното заплащане на сумите ; за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 21.03.2017 г по ч.гр.д.№60913/16 г на СРС , 118 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

В диспозитива си СРС е посочил и за точно коя част от процесните периоди е констатирал , че се дължат процесните суми . Въпреки това посочване за процесни периоди трябва да се считат тези посочени в исковата молба .

Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС /в обжалваната част/ . Счита , че исковата молба е нередовна , защото в нея не е посочено как е формирана незаплатената топлинна енергия – за отопление на имота , за сградна инсталация/общи части и за топла вода . Въззивникът твърди , че не е потребител на топлинна енергия , защото е открита партида за имота на В.Б. и няма данни да са му изпращани изравнителни сметки . При смърт на ползвател не могат да се породят договорни отношения със собственика , защото той не е могъл да упражни права по чл.150 ал.3 ЗЕ . Недопустими са принудителни доставки по чл.147 а ЗЗП и потребителят може да се откаже от договора по отношение на доставката за имота му. Няма данни за публикуване на ОУ .

Въззиваемата страна не подала писмен отговор на въззивната жалба . С молба от

15.09.2021 г оспорва същата .

Третото лице “Б.” ООД *** не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 09.02.2021 г и е обжалвано в срок на 22.02.2021 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Не е необходимо да се посочват в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба отделни „пера“ от доставената топлинна енергия /топла вода , сградна инсталация , отопление на имота и пр./ , защото според ЗЕ и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г за топлоснабдяването топлинната енергия се измерва и изчислява общо респ.така се издават и съответните известия и фактури .

Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част .

Законосъобразно СРС е приел , че ответникът е потребител на топлинна енергия съгласно императивната норма на чл.153