Решение № 30 от 11.10.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. гр.Мадан, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседА.е на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20245430200050 по описа за 2024 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от А. А. Ч., с ЕГН ********** и адрес: с.В., общ.Мадан, обл.Смолян, действаща чрез пълномощник адв. П. М. от АКСмолян с адрес на кантората: гр.С. против Наказателно постановление № ** от 11.06.2024г. издадено от Я.Я.Х. на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Смолян, РУ- Мадан, с което на жалбоподателката е наложена на осн. чл.175 ал.З, пр. 1 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП, иска се отмяната му. В о.с.з. жалбоподателката се явява лично и с пълномощника си адв. П. М.. Взема становище за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалваното НП по подробно изложени в хода на съдебните прения съображения.

Въззиваемата страна – Я.Я.Х. на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Смолян, РУ- Мадан редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседА.е. ДепозирА. са писмени бележки от пълномощника на въззиваемия юрисконсулт Н. Ш., с които взема становище за неоснователност и необоснованост на подадената жалба и моли за оставянето й без уважение.

Съдът след като прецени събрА.те по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Д. Р. Т., роден на 12.03.2016г., живеел с майка си – жалбоподателката А.

А. Ч. в с. В.. Родителите на Д. били разделени, като бащата Р. А. Т. живеел на друг адрес в с. В..

1

На неустановена дата през м. март 2024г. А. Ч. закупила от неустановено лице четириколесно МПС - АТВ, червено-черно на цвят, с номер на рама: ** и номер на двигател: **. Процесното МПС Ч. съхранявала в ползван от нея гараж, намиращ се в близост до дома й.

На 03.04.2024г. малолетния Д. Т. бил в компА.ята на непълнолетния Е. Р.

Ф., роден на 07.03.2007г. и двамата решили да карат МПС- та из улиците на града, отворени за обществено ползване. Около 12:50 часа на 03.04.2024г полицейските служители мл. експерт М. М. и мл. инсп. Д. П. се намирали в с.

В., общ. Мадан осъществявайки задълженията си по пътен контрол на територията, обслужвана от РУ- Мадан. Полицейските служители забелязали паркирА. пред хрА.телни магазин в центъра на селото паркирА. АТВ, без поставени регистрационни табели и двуколесно МПС – мотопед.

Полицейските служители продължили по пътя си в посока Детска градина „Мир“ в с. В., общ. Мадан, след което веднага обърнали посоката на движение и се отправили отново към центъра на селото. Тогава видели, че превозните средства АТВ и мотопед са приведени в движение и ги последвали по ул.

Акация, с. В.. Полицейските служители видели, че превозните средства се управляват от деца, като от съображения за сигурност се движили на разстояние зад тях, без да включват светлинен и звуков сигнал на патрулния автомобил. Двете деца, управлявайки съответно АТВ и мотопед, паркирали превозните средства на ул. Акация № 20 в с. В., след което полицейските служители спрели до тях, представили се и установили, че превозното средство АТВ е управлявано от Д. Р. Т., роден на 12.03.2016г., а мотопедът бил управляван от Е. Р. Ф., роден на 07.03.2007г. Полицейските служители разговаряли с детето Е. Р. Ф., когато на място пристигнал бащата на Д. Р. Т. – Р. Т., който заявил, че не знаел, че синът му управлява АТВ. По това време майката на Д. Р. Т. – жалбоподателката А. Ч. била на работа в к.к. Пампорово и държала в себе си ключ от процесното АТВ. В проведен телефонен разговор й било разяснено от полицейските служители, че следва да се яви на мястото на извършваната проверка. Жалбоподателката А. Ч. пристигнала на мястото на извършената проверка, като й били снети писмени обяснения. Материалите от извършената проверка били докладвА. на РП Смолян за преценка за евентуално извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. По образуваната преписка с вх. № 761/2024 г. по описа на РП Смолян с постановление от 03.06.2024 г. е отказано образуването на досъдебно производство за престъпление от общ характер и преписката е прекратена. Наблюдаващият прокурор е приел, че липсва годен субект на престъплението, тъй като към датата на процесното деяние Д. Т. е бил малолетен и наказателно неотговорен съгласно чл. 32, ал. 1 от НК, както и че е налице небрежност от страна на майката на малолетното лице, която е позволила сина й да има достъп до процесното МПС. Преписката е изпратена на РУ Мадан за преценка за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на констатирА.те с АУАН нарушения на правилата на ЗДвП. Въз основа на Постановление от 03.06.2024 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка с вх. № 761/2024 г. по описа на РП Смолян е издадено и обжалваното наказателно постановление.

2

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена от събрА.те по делото писмени доказателства, постъпилата от РП Смолян прокурорска преписка № 761/2024 г. по описа на РП-Смолян, както и от събрА.те гласни доказателства- показА.ята на св. Д. Х. П., св. М. С. М. и св. Г.

Н. Г., които съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви, пресъздаващи непосредствено възприети от свидетелите факти. Съдът не кредитира показА.ята на св. Р. Х. Ф. доколкото в по-голямата си част същите са опосредени – същият не е бил пряк очевидец на описА.те от него събития, а е бил уведомен за тях от своя син, а също така и предвид евентуалната заинтересованост на свидетеля Р. Х. Ф. от изхода на делото, доколкото същият се намира в близка роднинска връзка с жалбоподателката.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателката е наложено административно наказА.е в качеството й на майка на Д. Р. Т., за това, че на 03.04.2024 г., около 13:00 часа в село В., общ. Мадан, на ул."Акация" до дом №20, с посока на движение от центъра на с. В. към ул."Акация", Д. Т., като водач на четириколесно МПС-АТВ, червено-черно на цвят, с номер на рама: ** и номер на двигател: **, управлява горепосоченото МПС по пътища отворени за обществено ползване, без същото да има поставени регистрационни табели на определената за тази цел места. Към момента на извършване на деянието Деян Р. Т. е бил на 8 г. и следователно не е административнонаказателно отговорно лице според правилата на чл. 26, ал.

1 и ал. 2 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН за административни нарушения, извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение, отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им. По приложението на разпоредбата по чл. 26, ал.

3 от ЗАНН има формирана трайна съдебна практика, като съгласно Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС, т. 5 понятието "съзнателно" допускане на извършване на административно нарушение от малолетните, непълнолетните до 16 години и на поставените под пълно запрещение в разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗАНН има предвид умишлената форма на вина у родителите, попечителите и настойниците, която включва както прекия, така и евентуалния умисъл, но не и непредпазливостта.

Същевременно с правилото по чл. 11 от ЗАНН изрично се препраща към разпоредбите от общата част на НК по въпросите на вината, а следователно и досежно формите на вината. По тези съображения съдът приема, че в случаите по чл. 26, ал. 3 от ЗАНН е налице хипотеза по чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, когато непредпазливите деяния не се наказват.

Умишлените форми на вина, които съгласно т. 5 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС са единствените, даващи основА.е за ангажиране административнонаказателната отговорност на родителя на малолетния деец и те са регламентирА. с разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от НК.

Същата гласи, че деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни 3 последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.

Характерно за интелектуалния момент на умишлените форми на вината – както при прекия, така и при евентуалния умисъл е, че деецът предвижда настъпването на конкретните общественоопасни последици. В тази връзка разгрА.чението между прекия и евентуалния умисъл се прави в зависимост от отношението на дееца към настъпването на тези последици във волеви аспект – дали те са желана и преследвана от негова цел (при прекия умисъл) или само допуска и се примирява с тяхното проявление (при косвения умисъл).

Пренесено на плоскостта на настоящия казус съдът намира, че при установената фактическа обстановка, то по делото не се доказва жалбоподателката съзнателно да е допуснала извършването на административно нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП от страна на нейния син.

В наказателното постановление не са посочени изрично фактическите действия на жалбоподателката, от които може да се достигне до извод, че е допуснала съзнателно нейният син да извърши административно нарушение.

От доказателствата по делото се установява, че по време на инцидента с управлението на процесното АТВ в с. В., общ. Мадан, майката, която фактически упражнява родителските права спрямо детето Д. Т. се е намирала в друго населено място – к.к. Пампорово, поради което е изключено да се приеме, че е допуснала синът й да извърши такова нарушение. В дадените писмени сведения жалбоподателката е заявила, че понякога си позволявала да оставя контактния ключ на АТВ-то, но по делото липсват каквито и да е данни, това да се е случило и във въпросния ден 03.04.2024 г., като от показА.ята на св. Г. Г. се установява, че жалбоподателката е разполагала с ключ от процесното МПС по това време. Следователно в случая на първо място в НП словесно не са посочени конкретни обстоятелства, от които да се достигне до извод, че жалбоподателката съзнателно е допуснала извършване на вмененото нарушение от нейния малолетен син, което по същество сочи на липса на пълно описА.е на нарушението в противоречие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а от там е налице съществено процесуално нарушение, огрА.чаващо правото на защита на жалбоподателката, което е самостоятелно основА.е за отмяна на НП. На следващо място практически липсва извършено от субективно страна нарушение от жалбоподателката, тъй като не се установи същата да е действала съзнателно по отношение извършеното от нейния син нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За наличието на умисъл в действията на родителя на малолетния извършител по чл. 26, ал. 3 ЗАНН следва да са налице безспорни доказателства, от които да се изведе категоричен извод, че лицето (допустител) е знаело за действията на нарушителя и по никакъв начин с поведението си не е препятствало тяхното извършване. По конкретното производство доказателства за такова поведение на жалбоподателя не са събрА., което води до недоказаност на субективната страна на описаното в наказателното постановление административно нарушение и е основА.е за отмяна на процесното НП. С оглед изложеното съдът намира постъпилата жалба за основателна.

При този изход на делото и при своевременно направено искане с жалбата, при условията на чл. 63д ЗАНН жалбоподателакта има право на 4 разноски за адвокатско възнаграждение, които видно от представения договор за правна защита и съдействие възлизат на 500 лева. Последната следва да се възложи в тежест на ОДМВР-Смолян, в чиято структура звено представлява РУ Мадан.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ** от 11.06.2024г. издадено от Я.Я.Х. на длъжност ВПД Началник група в ОДМВР Смолян, РУ- Мадан, с което на А. А. Ч., с ЕГН ********** и адрес: с.В., общ.Мадан, обл.Смолян е наложено на осн. чл. 175 ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказА.е глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение по чл.140 ал. 1 от ЗДвП.