Решение № 33 от 02.02.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Въззивно гражданско дело 36/2026
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 02.02.2026
- В сила
- 02.02.2026
- Състав
- Меденка Минчева Недкова, Петранка Райчева Прахова, Зоя Стоилова Шопова
Цитирани разпоредби
- чл. 435 ал. 1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437 ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 444 т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39 ал. 2 · Закон за собствеността
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Смолян, 02.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Меденка М. Недкова
Членове:
Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20265400500036 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 435 и следващите от ГПК.
Делото е образувано по жалба вх. № 15950/01.12.2025 г. от З. К. Г. срещу отказ за насрочване на публична продан по изп. д. № 330/2025 г. по описа на ЧСИ П. М..
Твърди се в жалбата, че е незаконосъобразен извода на ЧСИ, че процесното жилище е единствено на длъжника и поради това е несквестируемо, тъй като длъжникът притежава 5/12 ид.ч. от жилище в с. Е.р. и пребивава в това жилище, както и надарения не пребивава в това жилище.
Твърди се, че дарението на имота в с. Е.р. представлява класически пример на увреждащо действие.Сочи се, че не е необходимо изпълнителното производство да е започнало, достатъчно е длъжникът да знае, че дължи сумата, установена със съдебно решение.
По-нататък в жалбата се развиват доводи, че защитата по чл. 444 т.
7 от ГПК е неприложима, тъй като процесния имот е прекомерно голям и площта му значително надвишава минимално необходимото жилище за сам живеещ длъжник, поради което жилището не е несквестируемо. Сочи се също, че длъжникът притежава ½ ид.ч. от този имот и се твърди, че идеалната част не представлява самостоятелно жилище и не може да бъде обект на защита като „единствено жилище“.
Предвид гореизложеното се твърди в жалбата, че отказът да се насрочи продан е без законово основание.
Излагат се твърдения за забавени действия от страна на ЧСИ М..
1
С жалбата се прави искане да бъде отменен отказа за насрочване на публична продан и се разпореди извършване на необходимите изпълнителни действия, включително насрочване на продан; да се приеме, че имота не представлява единствено жилище по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК; да се задължи ЧСИ да продължи изпълнението без нови неоснователни забавяния.
От длъжникът М. С. Якубав, чрез пълномощник адв. Димитър Пенев е постъпило в срок писмено възражение срещу жалбата на взискателката Г..
Във възражението са развиват доводи, че процесното жилище е единствено за длъжника и се ползва от закрилата на чл. 444 т. 7 от ГПК, след като длъжникът се е разпоредил с притежаваните от него 5/12 ид. ч. от жилището в с. Е.р.. Сочи се, че дали е налице увреждане на кредитора с тази сделка е въпрос на предявения иск по чл. 135 от ЗЗД. Твърди се, че е ирелевентно дали длъжникът обитава процесното жилище, както и се излагат доводи, че независимо от квадратурата от това жилище не могат да се обособят две самостоятелни жилища.
С възражението се прави искане да бъде оставена жалбата без уважение.
В мотивите си ЧСИ М. сочи, че към момента на описа на процесния имот – 27.11.2025 г. недвижимия имот се явява единствено жилище на длъжника. Сочи се, че секвестируемостта се преценява към момента на предприемане действия по осребряване на имуществото, като в случая това е датата на насрочване на публичната продан. Сочи се, че увреждащия характер на прехвърлителните действия на длъжника, чрез които същия сам се лишава от притежаваното от него второ жилище, се преценя в иска по чл. 135 от ЗЗД и не е от компетентност на ЧСИ. Сочи се, че според разпоредбата на чл. 447 т. 7 от ГПК жилището е несеквестируемо, без значение дали длъжникът живее в него; установено е, че нито длъжникът, нито членовете на семейството му, с които живее, не притежават жилище, което обстоятелство е от значение за преценка наличието на хипотезата на чл. 444 т. 7 от ГПК. Сочи се също, че при извършване на описа е установено, че по отношение на процесния имот не са налице условията на чл. 39 ал. 2 от ЗС, поради което размера на площта не е от значение при преценка на секвестируемостта.
Смолянски окръжен съд намира жалбата на взискателката Г. за процесуално допустима като насочена срещу действие, което по смисъла на чл. 435 ал. 1 т. 1 от ГПК подлежи на съдебен контрол, както и е подадена от надлежна страна в срок, ДТ е внесена.
По същество съдът съобрази следното:
Изпълнително дело № 330/2025 г. по описа на ЧСИ М. е образувано по молба на З. К. Г. въз основа на Изпълнителен лист № 54/21.08.2025 г. по ч. гр. д. № 23/2025 г. на РС – З., по силата на който длъжникът М. С. Я. е осъден да заплати на З. К. Г. посочените в 2 изпълнителния лист суми.
По искане на ЧСИ на 02.09.2025 г. е вписана възбрана върху процесния имот – ½ ид. ч. от СО в сграда с идентификатор *** с площ от 89. 01 кв.м.
На 22.11.2025 г. е извършен опис на имота, при който ЧСИ е приел, че имота е единствено жилище на длъжника Я. и не е обявил дата за публична продан.
С Разпореждане по Протокол № 2331/02.12.2025 г. ЧСИ М. е оставил без уважение искането на взискателя З. К. Г. да бъде насрочена публична продан на собствените на длъжника М. С. Я. ½ ид. ч. от СО в сграда с идентификатор ***.
Този отказ на ЧСИ е предмет на жалба в настоящото производство.
Съдът счита, че отказа за насрочване на публична продан на ½ ид. ч. от СО в сграда с идентификатор *** е законосъобразен.
Към момента на насочване на изпълнението срещу процесния имот /вписана възбрана на 02.09.2025 г./ длъжникът Я. е притежавал и друго жилище – 5/12 ид. ч. от жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м., находяща се в ПИ № 85 кв. 41 по плана на с. Е.р., общ. З.. Този имот Я. е дарил на сина си С. М.ов Я. на 11.09.2025 г.
Поради това към деня на описа на процесния имот – 27.11.2025 г. длъжникът Я. е собственик единствено на процесния имот - ½ ид. ч. от СО в сграда с идентификатор *** с площ от 89. 01 кв.м.
Както сочи и ЧСИ в мотивите си, увреждащия характер на извършеното от длъжника дарение е въпрос на иска по чл. 135 от ЗЗД, какъвто иск взискателката е предявила. Едва ако производството по чл. 135 от ЗЗД приключи с влязло в сила решение, с което дарението от длъжника на имота в с. Е.р. бъде обявено за относително недействително спрямо взискателката Г., тогава ще са налице нови обстоятелства, с оценка на които да бъде преценена отново секвестируемостта на описания на 27.11.2025 г. недвижим имот.
Неоснователен е поддържания от жалбоподателката доводи, че проценката за секвестируемост следва да се извърши към момента на насочване на изпълнението върху имота. В случая възбрана върху имота е наложена на 02.09.2025 г., в който момент имота в с. Е.р. действително е бил в патримониума на длъжника.
Момента, в който следва да се преценява секвестируемост на имота е предприемане на действия по осребряване на имущество – в случая датата на насрочване на публична продан. При извършване на описа на процесния имот на 27.11.2025 г. длъжникът вече е отчуждил имота в с. Е.р., поради това законосъобразно ЧСИ е приел, че описания имот е несеквестируем и не е насрочил дата за публична продан.
Несеквестируемостта е установена в полза на длъжника, за да защитава неговите и на семейството му основни жизнени нужди. Насочването 3 на принудително изпълнение върху несквестируемо имущество на длъжника чрез извършването на опис и оценяването му е съвместимо с несеквестируемостта. В периода между извършването на описа и оценката, от една страна, и евентуалната публична продан, от друга, секвестируемостта на съответното имущество може да отпадне.
В настоящия случай преди извършване на описа на процесния имот на 27.11.2025 г. длъжникът е отчуждил имота в с. Е.р., поради което описания имот вече е несеквестируем като единствено жилище на длъжника.
В подкрепа на този извод е тълкуването в т. 1 ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГК на ВКС, според което длъжникът може да упражни чрез жалба правото си на закрила поради несеквестируемост на вещ, върху която е насочено изпълнението, до изтичането на двуседмичния срок от връчването на съобщението за насрочване на проданта.
Несъстоятелен е довода, че длъжникът притежава ½ ид.ч. от процесния имот, поради което той не представлява самостоятелно жилище.
Същевременно се твърди от жалбоподателката, че ЧСИ не е преценил площта на имота и че тази площ значително надвишава минимално необходимото жилище за един човек. Както е констатирал и ЧСИ, а се установява и от описанието на имота в протокола за опис от 27.11.2025 г., в случая не са налице условията на чл. 39 ал. 2 от ЗС, към която разпоредба препраща чл. 447 т. 7 от ГПК в случаите, когато жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника – части от имота не могат да се използват самостоятелно без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените /жилището не може да се обособи на две самостоятелни обекта, за всеки от които да има самостоятелен санитарен възел/.
Предвидено е в разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК несеквестируемостта да не отпада, ако длъжникът не живее в жилището, поради което са неоснователни и доводите в жалбата, че длъжникът не живее в процесното жилище, а в това в с. Е.р..
Предвид гореизложеното жалбата на взискателката е неоснователна, тъй като към момента, в който следва да се насрочи публична продан процесното жилище се явява единствено за длъжника и е несеквестируемо по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК.
Що се касае до твърденията и исканията в жалбата относно забавяния при предприемане на определени действия, тези въпроси не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане по Протокол № 2331/02.12.2025 г. по изп. д. № 330/2025 г. на ЧСИ М., с което е оставено без уважение искането на взискателя З. К. Г. да бъде насрочена публична продан на собствените на длъжника М. С. Я. ½ ид. ч. от СО в сграда с идентификатор ***.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограничението на чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5